Б ащата на загиналия при тежката катастрофа на бул. „Сливница” Явор - Павлин Стоянов, стана актьор.
ТРАГЕДИЯТА НА "СЛИВНИЦА": Загиналите на пешеходната пътека готвели сватба
Той се снима в най-новия клип на фолклорната прима Поли Паскова „Не ставай камък, сърце“. „Исках поне за малко да го извадя от депресията“, разкри пред „Телеграф“ певицата.
Бели облаци
Павлин Стоянов загуби сина си Явор в началото на май м.г., след като млад шофьор с книжка от 3 месеца го помете на пешеходната пътека заедно с приятелката му Ани, а после заби колата в уличен стълб. Случаят предизвика голямо обществено внимание и на мястото се организираха няколко протеста с искане МВР и общината да вземат мерки за ограничаване скоростта в района. Месеци след инцидента таткото продължава да скърби за наследника си, а наскоро се запознал с Поли Паскова в сливнишкото село Алдомировци, където тя снимала клип на песента си „Бели облаци“.
Не ставай камък, сърце
„По сценарий художничка рисува картина на два бели гълъба сред два облака. Когато я видя готова, Павлин се разплака, като каза, че в тях вижда загиналите деца, и поиска да я откупи. Много плака и докато слуша песента, която също му напомня за тях. След това ни покани с целия екип в неговата къща да снимаме останалата част от клипа“, разказа звездата. Тя се чудела как да му върне жеста и тъй като й предстояло да снима още един клип по песента „Не ставай камък, сърце“, решила да го покани да участва. „Него го снимахме в заведение, в което аз пея с оркестър. На Павлин дадохме ролята на клиент, който купува букет от цветарката в ресторанта и след изпълнението ми го поднася“, издаде Паскова. Двете песни са по музика и текст на Росица Узунова, а аранжиментите са на Пламен Велинов и са част от новия й албум „Красиви сто неща“, който от тази седмица е на пазара от каталога на „Пайнер студио“. Режисьор на видеоклиповете е Радослав Георгиев – Багера, като те могат да се гледат в ефира на телевизия „Планета фолк“ и в канала на Поли Паскова в YouTube.
Повече за диска четете в утрешния брой в рубриката „По ноти“.
Лео Богдановски
