В България удобно го поставят в ролята на любовника. В чужбина го посрещат на крака и го наричат маестро Генчев. Между тези две реалности стои един мъж, който години наред е искал само едно – баща му да каже: „Гордея се с теб!“. В интервюто на Мон Дьо пианистът Евгени Генчев сваля всички клишета от гърба си. Това е разговор за амбицията, която те извежда на световна сцена и за съмнението, което те връща у дома. За разрива в отношенията с Валерия и как се събира сърце, когато вече си дал всичко? Между нотите или един разговор за мъж, който не се крие зад рояла.
„Бих искал хората да ме видят в това интервю както съм на сцената, емоционално разголен. Защото просто иначе обменът на енергия не се получава.“
Ако трябва да избера едно произведение от класическата музика, за да обясня себе си на другите, това би било едно меланхолично произведение – пиесата „Октомври“ от цикъла „Годишните времена“.
Не очаквам мнозинството от хора да вникнат какво е това да си до Том Джоунс или Лейди Гага на една сцена за коледен концерт в Германия или да си пред Бранденбургската порта пред почти милион човека и милиони зрители по телевизията. Не очаквам и да разберат лишенията, през които съм минал. Как съм спал по подовете в Лондон и съм се събуждал в 4-5 часа, за да се редя на опашка пред Кралската академия, за да съм първият, който да си вземе репетиционна и да съм последният, излязъл от академията. Бил съм и security, бил съм стюард в музей и съм преподавал частно. Имал съм периоди, в които съм свирил по 15-16 часа на ден. И съм държал 5-6-7 програми в главата си и в ръцете си, всяка от които по 90 минути. И всяка е била в главата ми Един ден си в Мексико, другият си в Лондон, а след това в Пекин. Когато си изпитал нещо подобно, можеш да кажеш – разбирам те. Когато не си минал по сходен път, защо да търсиш разбиране?“
Евгени Генчев споделя, че е дете на много красиви хора с много добри намерения, но нищо свързано с музиката. Когато се е родил, родители му са живеели на село и са гледали крави и свине. „Те няма как да разберат моят свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го разберат.“
Евгени разказва, че първата мечта на баща му е била да бъде актьор. Той я изоставя, защото първият път не го приемат във ВИТИЗ. А докато дойде вторият опит, той се жени. „Напрежението в тези взаимоотношения идва от една страна – ти си мое дете и аз се гордея с теб, а от друга – как може ти да не направиш същият избор като мен? От ранна възраст, когато присъстваше на моите уроци с професори, които пред него са казвали, че съм гениален, той винаги казваше, че това е невъзможно. Винаги е бил скептичен. Искаше още доказателства. И аз винаги трябваше да се доказвам. До даден период се опитвах да се докажа на баща си. Да получа усмивка и думите: „Гордея се с теб!“ Но в един момент осъзнах, че нямам нужда от това. Понякога чувствах родители си доста неангажирани, защото имах дебют в залата не филхармонията в Санкт Петербург – огромна зала с много история. Бил съм на 17-18 години. Дори не ми звъннаха след концерта. В края на деня след това им се обадих, за да им кажа, че впрочем е минал много добре, ако се интересуват. Тогава ме болеше, защотo очаквах емоционална подкрепа. Не си избираш родителите си, те са такива, каквито са.“
Евгени споделя, че на сцената се чувства като у дома си. Там е и неговото второ семейство. „Имаше един период, в който, както бях екстровертен и изведнъж се скрих. Музиката за мен дойде като клонка, за която да се хвана. Като изразно средство, където нещата, които не можех да изговоря, преминаваха чрез музиката. Страхотно е да имаш талант, но това никога не е било мой фокус. Казвали са ми вундеркинд по целия свята. Признавали са ме хора с големи титли и огромен опит. В Кралската академия от 5-6 хиляди човека влизам в тези 10, в които трима приемат с пълна стипендия. Всичко обаче опира до това – ти какво правиш с този талант?“
През април Евгени Генчев ще излезе на една сцена с Пласидо Доминго и Соня Йончева.
„Пласидо Доминго може би беше първата класическа касетка, която съм слушал като малък. Той е жива легенда. Досега не съм имал близка среща с него и много се вълнувам. Със Соня не се познаваме, познавам брат ѝ.“
За най-ярката среща със световна знаменитост, която го е поразила:
„Свирихме пред едни от най-големите филмови продуценти на всички времена. Но там трябваше да се подпише договор за конфиденциалност. Бяхмте поканени на вечеря в шатото на Джордж Лукас. В следващите три-четири часа той свободно ни разказваше всичко най-интересно и вълнуващо от живота си и от професионалния си път.“
Според Евгени Генчев всичко в живота ни се случва заради любовта или липсата ѝ. „Най-големият компромис, който съм дал в любовта е това да бъда всеотдаен. Когато дадеш всичко, ти се изпразваш от съдържание. А когато съдът е празен, човек изгубва интерес и започва да гледа другаде.“
За връзката му с Валерия
„Аз я бях приел за човека, с когото ще си умра. Ала когато умираш всеки ден заради този човек, той няма място в твоя живот. Дадох ѝ последен шанс за промяна… Трябваше да настъпи цялостна метаморфоза, което нямаше как да стане. Но аз си го бях навил на пръста. В търсенето на тази фиксидея мисля, че бях прекалено краен, но ние предадохме идеята за тази нестихваща любов – защото любов имаше. Времето винаги беше нейно, и никога наше или мое. Така че прецених да не правя повече жертви със себе си. Последно заради жена плаках заради Валерия, защото тя ми разби сърцето. Но вече не съм сам. Щастлив съм и вярвам, че най-хубавото е пред мен.“
Евгени споделя, че последната най-голяма лъжа по негов адрес е, че е гадже на AZIS. „Това не е вярно. Ние сме добри приятели, но за лични отношения няма как да става въпрос.“
За участието му в Hell’s Kitchen
„Аз обичам да готвя, но на далечно ниво, от това, което се изисква в Hell’s Kitchen. Едно такова риалити може да ме предизвика и да ме постави в ситуации, в които не съм бил. Аз обичам да си угаждам, но съм и човек с ред и дисциплина, изградени с много безсънни нощи. Дадох и обещание на шеф Ангелов, че ще дам каквото мога. Тепърва се уча, но съм в правилните ръце. Една хубава морковена торта може да се доближи до добрия секс. Прави си сметка, колко кофти е той“, шегува се той.
Има ли лимит амбицията на Евгени, от какво се страхува, кой е неговият Бог, гледайте във видеото.
Пълната версия на интервюто с Евгени Генчев може да бъде гледано в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.
