- Бони, родена сте на 12 декември, а дъщеря ви Михаела се появява 4 дни преди рождения ви ден. Това ли е най-голямата ви награда в живота?
- Михаела е най-голямата ми награда и дар в живота. Има знаково в тези дати. Бях ходила на семинар по нумерология, вярвам, че не е случайност. Терминът беше за 1 декември, та тя беше преносена, дори ако аз не давах толкова зор, докторът каза, че е можело и на 12, на моята дата. Така е по-добре, всяка си има своят ден.
- Михаела - какво е да си дъщеря на Бони? Каква майка е тя?
- Отговорно е, определено. Винаги съм се старала да не правя нещо, което може да навреди на имиджа, защото това е важно. Тя е много добра майка. Винаги се е старала да ме задоволи всячески. Благодарна съм, че ме е възпитала подобаващо и не съм усетила липсата на нищо. За мен е важно, че сама е успяла да направи всичко това.
- Бони, какъв човек е дъщеря ви?
- Михаела е прекрасна дъщеря, няма да коментирам колко е добра, стриктна и изпълнителна. Тя е умна, никога не е създавала проблеми. Дете, което носи спокойствие. Майчинството е отговорност и аз съм я поела с всичките й добри и лоши страни, но да си майка на Михаела е щастие.
- Михаела, разкажете ни някоя интересна история от детските ви години, свързана с майка ви?
- Като по-малка много обичах сладко и шоколадови бонбони и все още е така. Мама винаги ми купуваше много пакети, когато пътува в чужбина, и просто ги слагаше в “сладкия шкаф”, но не ми даваше да ги ям, защото прекалявах със сладкото. Та аз си ги крадях и си криех опаковките в нощното шкафче и един ден тя го отвори и видя всичко там. Поскара ми се.
- Бони, а вие имате ли своя интересна история от детството й?
- Няма да забравя, когато беше малка и аз се прибирам в Сливен, тя като малка много често оставаше при тях, защото аз имах много ангажименти, но помня, че и два три часа да знам, че имам свободни и веднага отивам при тях. Седнали сме на вечеря всички и си пускаме телевизора и в този момент пускат мой клип по телевизора и тя милата нищо, че съм там, протегна ръце към телевизора и каза: „Мамо, къде си, вземи ме“ и тогава осъзнах, че дори и толкова малка тя усеща липсата ми. Но винаги съм се старала да съм близо до нея и нищо да не й липсва. Първи клас реших, че ще си я взема окончателно при мен. И бях готова да посрещна всички трудности и лишения, свързани с това, но детето ми да бъде до мен.
- Михаела, строга или справедлива е майка ви? Наказваше ли ви често?
- Строга, но справедлива. Винаги е държала на учението ми и относно него е била много строга, за което се радвам. Не е била от тези родители, които не дават свобода на децата си - точно обратното, винаги съм имала свобода и съм можела да взимам решения сама за себе си, разбира се, с неин съвет. Била съм наказвана, нещо нормално е. Била съм без телефон, без интернет и телевизия, обичайните неща за наказание. Главно ме наказваше, защото не разхождах кучето.
- Бони, наследницата ви по-скоро палаво или по-скоро послушно дете беше?
- Винаги е била много послушна. Пакости от нея не помня, освен някакви много незначителни детски истории, на които днес се смеем. Имам една история - тя беше малка, бяха излезли 50 лв. и аз вечер, като отивах да пея, Мишето все ме молеше да не ходя, аз й обяснявах, че няма как, защото трябва да работя, за да имаме пари за дъвки и бонбони. Един път след едно участие сме се събрали вкъщи, аз съм оставила портмонето си на един стол в коридора, а тя взела, че бръкнала и срещу нас имаше магазин, влезнала с 50 лв. вътре и искала да си купи една дъвка, беше смешно. Помня и как ме лъжеше, когато се опитвах да я науча да ходи на гърне и се криеше в някой ъгъл, но това не са пакости, а са сладки моменти от живота.
- Гордеете ли се една с друга?
Михаела: Гордея се с успехите й. За мен тя е един много добър изпълнител, който има ценности. Не е лесно толкова години да е на сцена. Най-много се гордея с това, че ме е отгледала сама, без помощта на никого и мисля, че съм перфектно възпитана благодарение на нея.
Бони: Гордея се с всичко това, на което съм я научила, с това колко добър и отговорен човек е тя. С нейните успехи в училище, с образованието. Тя има страхотни качества.
- Какво научихте една от друга? Кои са качествата, които харесвате най-много една в друга?
Бони: Всичко това, на което исках да я науча, мисля, че съм успяла. На моменти се замислям дали тази качества и добродетели, на които съм държала да я науча, са полезни и ценни за днешното време. Днес времената са други, хората са различни и се зачитат други ценности, не знам дали така възпитани деца няма да бъдат подценявани заради доброто си възпитание и не знам дали те биха могли да успеят да се преборят с всичко, което се случва в момента.
Михаела: Майка ми ме научи да бъда добър човек, за мен това е най-важното. Харесвам в нея това, че винаги е усмихната, пълна с енергия и душата на компанията. Може би не харесвам наивността й, защото понякога се появява.
- Приличате ли си, или по-скоро се различавате?
Михаела: Мисля, че си приличаме, но в същото време сме доста различни. Аз съм интроверт, тя е екстроверт.
Бони: Аз мисля, че ние доста си приличаме, имаме едни и същи основни качества. Аз като малка бях така много сърцат човек, готова да помогна на всеки, за всичко и тя е така душа човек, готова да помогне.
- Бони, какво е да си звезда и да трябва да отглеждаш сама дъщеря?
- Мисля, че съм се справила. Не е лесно да си гледаш кариерата, да си на върха толкова години и да си добра майка, но е кауза със смисъл. Трудностите днес са в миналото, остава гордостта от това, което съм постигнала. Това разви в мен голяма сила, да знам, че мога да се справя с всичко, а Михаела винаги ми е била опора.
- Михаела, когато майка ти е такава звезда - как се отразява това на детството, имало ли е моменти, в които ви е притеснявало, или такива, в които сте си вярвала повече заради този факт?
- Никога не съм злоупотребявала с това, че тя е известна личност. Това, че тя е такава, не ме прави по-различна от другите деца. Когато постигна собствени успехи, мога да кажа, че съм повече от някого, но за момента не. Разбира се, имало е хора в живота ми, които са били около мен или “приятели” само заради известността на мама и да извлекат полза от това.
- Бони, пяла ли сте песни на дъщеря си като малка?
- Когато беше малка й пеех много песни, имаше една народна „Седнала в градинка под дърво Калинка, румена девойка, малка Михаелка, нани нани Миши, нани да пораснеш...“ е такива песнички й пеех.
- Михаела, а вие кои си спомняте?
- Откакто се помня, винаги пее. Като по-малка ми пееше нейни измислени детски песнички. Постоянно успяваше да ме изненада с нов и нов текст и мелодия.
- Кога за първи път пяхте заедно?
Михаела: Със сигурност като съм била малка сме пели заедно, но нямам пресен спомен за конкретна песен. На сцена за първи път пяхме заедно, когато излезе нашият машъп.
Бони: Тя не помни, но като малка много пееше с мен, на празненства, като се съберем и тя като запее нещо, аз веднага се включвах или наопаки, аз пея и тя ми приглася. Но, разбира се, и двете помним много добре записа на нашия машъп, както и първото ни участие в дискотека.
- Михаела, тръгвате по стъпките на майка си, вече имате музикални проекти. Каква е вашата цел – да бъдете професионален изпълнител или като хоби?
- За момента го правя като хоби, не е на всяка цена. В днешно време е много трудно, но и много лесно да станеш изпълнител, имаме много примери за това. Не мога да се нарека изпълнител, имам много още за учене. Със сигурност искам да имам собствен бизнес и работя по това, а за пеенето, ако е писано ще стане.
- Бони, бихте ли подкрепила дъщеря си, ако реши да тръгне по професионалния път на музикантите?
- По принцип като родител бих я подкрепила за всяко нещо, колкото и да ми се иска, толкова не, моят път не е лесен. А и днес да станеш известна певица не е въпрос и не се става само с песен, а моето дете с това възпитание едва ли би се вписала в това поколение. Ще се радвам да си запази професията, да се съхрани, а музиката може да е хоби.
- Първата ви песен беше обща. Какво е майка и дъщеря да застанат зад общ музикален проект?
Михаела: Беше забавно и интересно. Радвам се, че го направихме заедно. Имаше малко спорове, но това е нормално. Важен е крайният резултат.
Бони: По време на записите в студиото може би аз давам съвети, нали нормално с повече опит, а тя като млад човек си мисли, че всичко знае (смее се), но резултатът беше страхотен.
- Какви музикални проекти следват за двете ви тепърва?
Бони: Тази година аз доста поработих и за момента съм си дала заслужена почивка. Пуснах доста песни, клипове, живот и здраве в началото на новата година имам нова песен и ще я пусна. Исках да направя албум тази година, не успях, но се надявам в новата да успея.
Михаела: Аз имам една подготвена песен, но все още не е завършена. Ще дойде и нейното време.
- Какво обичате да правите заедно?
- Обичаме да пазаруваме, да ходим на почивки, кино и разходки. Ходим и на спа заедно. Забавляваме се, ние сме освен майка и дъщеря и много добри приятелки, които говорят за всичко, споделят и обсъждат заедно.
- Как поддържате форма? Глезите ли се?
Михаела: Преди тренирах всеки ден във фитнес. Имах почивка от няколко месеца и съм загубила форма, но започвам отново. Имам кученца и тичаме заедно в парка до нас.
Бони: Обичам да се глезя, разбира се. Старая се като всяка жена. Храня се здравословно на първо място, нямам време за спорт, мисля, че моята тренировка е, когато съм на сцена.
- За какво мечтаете и какво си пожелавате една на друга?
Михаела: Мечтая за истински хора около мен, които да ме подкрепят, както и да сме здрави. Пожелавам на мама още много успехи и да намери любовта.
Бони: Мечтая за детето ми да е жива и здрава, да намери до себе си човек, които да я цени, обича, ще се чувства с него дама.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Много усмивки и щастие, това е най-важното. Бъдете здрави и благословени!
Блиц
Любим цвят
Михаела: Син
Бони: Червен и бял
Любима фраза
Михаела: „Живей за всяка секунда без колебание“
Бони: „Най-доброто предстои“
Любим сезон
Михаела: Есен
Бони: Лято и пролет
Любима книга
Михаела: Перфектната Химия
Бони: Книгите на Джойс Майер
Това са те:
Бони:
Родена е на 12 декември в Сливен
Участва в множество благотворителни каузи, телевизионни предавания и проекти
Михаела:
Родена е на 8 декември в Сливен
Завършила е Частна професионална гимназия със специалност „Икономическа информатика“
В момента учи управление на бизнеса и предприемачество в НБУ
Мариана Маринова
