- Яна, първата ви комедия „Брънч за начинаещи“ влиза в киносалоните в цялата страна на 13 февруари. Каква история разказвате?
- Няма как да опиша историята с една дума, но ако трябва да извлека като есенция това, което сме заложили в история, е как, преструвайки се на такива, каквито не сме, всъщност губим най-ценната част от себе си – да бъдем себе си. Ако сме себе си, винаги можем да спечелим. Колкото повече се опитваме да прикриваме истинската си същност, толкова в по-големи каши се забъркваме. Това се случва и с нашите герои. Те се опитват да представят един начин на живот, който реално не притежават, за да впечатлят жена инвеститор, която да инвестира в техния продукт, в който много вярват. Обаче започват да навлизат много надълбоко в собствените си лъжи и в един момент се оказва почти невъзможно да се излезе от тази ситуация. Една комедия, която разчита на ситуацията и героите. И най-вече на това, което се случва между думите, което винаги е било мечта за мен - да направя комедия, в която хуморът не идва само от това, което говорят героите, а и от това, което се случва, и нещата, които имат да преодоляват. Това беше голямо предизвикателство и за мен, и за актьорите. В комедията е много важно всички да играят в един филм, да няма усещането, че един прави гротеска, един пародия. Аз им казах – всичко за вашите герои е на живот и смърт. И това трябва да се усеща във всеки един момент. Хареса ми, че нямаше никакво разностилие в играта им. Може би, защото за първи път заедно прочетохме сценария. Никой нямаше време за интерпретации, да си помисли какъв му е героят. Никой не знаеше какво се случва. Всички се съгласиха да участват във филма без сценарий налице. Това е невероятно доверие към мен и аз съм им безкрайно благодарна.
„Брънч за начинаещи“ е филм, в който на всеки 5 минути се случва нещо неочаквано.
- Хареса ли ви да правите комедия?
- Страхотна свобода беше това с комедията. Много ми хареса. Имахме един процес, който беше изпълнен с много смях. И сега, като се виждаме покрай кампанията на филма и се събираме, всеки път имам чувството, че имам рожден ден. Все едно си с най-близките си приятели. Това беше нещо, от което много се нуждаех.
- Въпреки лъжите и ситуациите обаче истината винаги излиза наяве, нали?
- Според мен да. Не знам дали е винаги, честно казано. В нашия случай излиза наяве, ако мога да разкрия така малко, но какви са последиците няма да ви кажа (смее се). По принцип гледам в живота си да минимализирам моментите, в които трябва да крия нещо. Като бях по-малка, спомням си един случай сега, в който бях излъгала нашите за някаква пълна тъпотия, даже не знам защо съм ги излъгала. Щях да ходя на една екскурзия, ама защо ги излъгах... не е трябвало да ходя нещо ли, какво. Толкова треперих след това, беше ме страх, толкова се притеснявах. И си казах – това защо изобщо си го причиних (смее се).
Алекс Сърчаджиева
Мисля, че с нашите герои е нещо подобно. Някак си най-хубавото във филма е, че катализатори на истината се оказват децата. Това е много важно, чисто и като послание. Тези неща при мен никога не са случайни. Залагам мои истини в това, което разказвам, или нещо, което мен ме вълнува. И в „Брънч за начинаещи“, независимо че е комедия, съм си заложила неща, в които вярвам, и неща, които на мен са ми важни.
- Темата на филма са маските, които хората все по-често си слагат. По-лесно ли е така, отколкото да бъдат искрени?
- Въобще не е по-лесно. Напротив – това изисква супер много усилия и мисъл. Създаваме си един паралелен свят, в който понякога се губим. Той е нереален и много лесно се пада от такова място, осъзнавайки, че това, което правиш, не си ти. Много хора живеят със страхотна илюзия и всъщност това може да бъде голяма драма в живота на някого – че не е открил собствения си глас и мотор, който да го пали и движи. Имитира други модели на живот и поведение и това може да бъде наистина една голяма трагедия. Ние сме го разглеждали от комедийната му страна, но това са сериозни теми, в които нашето общество все повече страда. Особено с навлизането на социалните мрежи и стремежа към нещо перфектно, което не съществува. Говорейки за тези неща, през хумора се засягат много важни теми!
- Казвате, че всички живеем с усещането, че трябва да сме перфектни.
- От всички красиви картинки в социалните мрежи ние си представяме, че другите живеят един красив живот. Дори самите хора, които се занимават с това, казват, че всичко е измамно. Трябва да си дадем сметка за това. На някои хора това им е работата. Както на мен работата ми е да създавам филми и светове, те създават мини светове в социалните мрежи. Единственият проблем в това е идеята за подражание, което за мен е много плашещо. Всеки има различен талант и наистина трябва да слушаме малко повече себе си.
- Валентина Каролева и вашата дъщеря Ая за втори път играят майка и дъщеря след забележителната им игра в "Доза щастие". Как се чувства Ая на снимачната площадка, тя вече не е малка, а си е страхотна млада дама?
- Самата Ая сподели на медийната прожекция, че е много благодарна, че има възможност да работи с майка си, защото много съм й помагала. Аз нямам такъв спомен (смее се), но тя го казва, че дори и вкъщи съм й помагала, ако нещо не разбира. Много й било добре. Тя навлиза в една много интересна възраст, в която всяка една моя бележка на терен я приема като лична критика към нея. Няма нищо такова, разбира се, и се наложи да поговорим и за това в един момент.
Орлин Павлов и Ая
Слава Богу, разбра го и не ми се е налагало да водим втори път този разговор. Гледам да подхождам към нея с разбиране за възрастта, която преминава. Не е лесно. Знаем, че в тинейджърската възраст имаш чувството, че никой не те разбира, та гледам да й показвам, че съм до нея, когато има нужда.
С Валентина Каролева са като сестри.
Гледам и да не й се бъркам много, защото знам, че и това много изнервя. Покрай децата се учим да бъдем родители във всеки един момент от живота си и от техния живот, разбира се. Гледам да си уча уроците.
На мен ми беше много приятно да ги събера пак двете, те имат една хубава връзка помежду си. Чисто в работен план това много добре се отразява.
- С по-малки роли ще видим Стоян Дойчев, Филип Буков, Стефан Вълдобрев, Павел Колев, Ицака и една кокошка, заради която и дрескодът на премиерата на 9 февруари е „пера“.
- Марая е нашата гост-звезда във филма (смее се). Това същество се оказва катализатор на доста от проблемите, които се случват и символизира традиционализма, българщината. За мен беше важно да има такъв контрапункт на целия лайвстайл на главните ни герои Крум и Жана, които живеят доста европейски. Затова и се казва „Брънч за начинаещи“. Има смисъл, не е просто така и като дойдат хората да гледат, ще видят една хрумка. За нашите герои е важно този живот, който се опитват да пресъздадат, и как една кокошка може да разруши абсолютно всичко.
- С оглед на факта, че всички сте изключително позитивни и забавни, имаше ли лирически отклонения по време на снимките и доколко имаше импровизация на снимачната площадка?
- Ако стигнем до импровизация, това означава, че актьорите вече много добре владеят образите си – по-добре дори и от мен. Имаше импровизации, които останаха във филмите, така някак се дописват героите. Смятам, че даже е мое право като режисьор да им дам тази свобода, за да може и те да се почувстват съсценаристи и съсъздатели на филма.
Яна на снимачната площадка.
От тази гледна точка обожавам актьори с идеи. Диалогът между нас за мен е много важно нещо. Винаги казвам, че няколко мозъка мислят по-добре от един. Не се смятам за последна инстанция и че знам най-добре. Разбира се, аз имам поглед върху цялото, затова мога да обера коя идея ми върши работа и коя не. Колкото повече идеи, толкова по-добре.
- Във филма е включена оригинална музика на Владимир Ампов–Графа, а във видеото видяхме всички актьори да пеят. Чия беше идеята за тази колаборация?
- Идеята беше на Алек, което беше много яко. Те се бяха видели с Влади, говорили приятелски и той му споделил, че би му било интересно да пише музика за филм. Ние тогава още не знаехме, че ще правим Брънча. Когато решихме няколко седмици по-късно, че ще го правим, направо му звъннахме да се видим. Той е въвлечен още преди да има сценарий, на ниво идея. Толкова съм щастлива, че Влади Ампов дебютира като композитор на филмова музика точно с моя филм.
Влади Ампов сбъдна мечтата си да напише музика за филм.
Влади направи чудеса! А най-интересното е, че не сме се виждали почти. Дадох му насоки. Бях му описала къде си представям да има музика, но оттам нататък всичко той направи. Исках музиката да бъде герой във филма и той направи точно това. Всеки герой си има своя тема и музиката доразказва историите им. Влади е човек, с когото се работи толкова леко! Нямам търпение за нещата, които тепърва ни предстоят, сигурна съм, че ще бъдат немалко.
- Като говорим за брънч, каква е любимата ти храна за брънч?
- Просеко (смее се).
- Каква е рецептата за истинско щастие?
- Преди много мислех за това, особено покрай „Доза щастие“. Там имаше едно изречение, което Весела казва: „Преследването на щастието е взело много повече жертви, отколкото можете да си представите“. Това така ми се е забило в главата и започнах много да мисля по тази тема. Всъщност щастието не е постоянно състояние на духа, а се крие, колкото и да звучи клиширано, в малките неща. Откакто това нещо наистина го мисля и го вярвам, ми е много по-лесно в ежедневието. Битът не ме дразни, намирам удоволствие във всичко. Щастието е в това да можеш да си позволиш малки моменти на наслаждения в деня, дори на битови неща.
- А каква е рецептата за щастлив семеен живот?
- О, нямам представа. Ако някой го разбере – да ми го каже (смее се). Ние имаме динамичен семеен живот, докато стигнем до щастието. Това са неподправените неща, когато се случат.
- Паралелно с премиерата правите и кастинг за филма за Лили Иванова, на който ще бъдете режисьор. Разкажете ни за това приключение...
- Със сигурност е голяма отговорност и голямо вълнение. Тепърва ще говорим много за това, защото мисля, че ще бъде един много значим проект. Поне за мен е такъв. Сега като мине премиерата на Брънча, изцяло ще се отдам на филма за Лили. Правя го с много голяма любов. Толкова се вълнувам, че има толкова голяма и значима българска личност като нея. И то жена! Това е много важно. И че точно на мен се пада честта да разкажа нейната история. Има моменти, в които трудно спя от емоции от това, което предстои. Повече мога да разкажа, като му дойде времето. Сега сме в търсене на актриса, която ще изиграе Лили Иванова. Има много млади момичета, които се надяваме да се справят добре на кастинга и да открием нашата Лили. Пуснали сме кастинг и за мъжките роли. Те са няколко типажа, ще видим различни мъже. Повечето от тях аз не ги познавам и ще ми е много интересно да видя кой каква чувствителност носи.
Щастлива съм, че предложиха точно на мен да бъда режисьор на този филм. Голям шанс е за мен, ама не като за режисьор да си повдигна егото, а като шанс да разкажа една силна история. Това е една невероятна жена с невероятен характер. Мисля, че много млади хора могат да я припознаят във филма като модел за подражание, като вдъхновител и човек, чиято воля и характер са я изградили и направили това, което е. Невероятна история наистина!
- Вие самата почитателка ли сте на Лили Иванова?
- О, да! Мисля, че няма как да не отидеш на концерт на Лили Иванова и да не й станеш почитател. Дори сега, ако някой допреди това я е отричал, и в момента, в който стъпи на неин концерт, не може... Тя те пленява за цял живот.
- А филма за Емил Димитров кога ще снимате?
- Оказа се, че аз съм режисьор на българската естрада! Уникално е, че ще направя два филма в едно и също поле на работа. Много задълбочено съм се гмурнала в тази епоха. Филмът за Емил Димитров спечели финансиране от НФЦ, в момента се търсят френски копродуценти и е следващият проект след Лили. Той се движи в много добра посока.
-Вече е ясно, че младият и талантлив Александър Кендеров ще се превъплъти в образа на Емил.
- Да, Александър е страхотен и ще играе Емил Димитров. Той има една такава много специфична чувствителност, която мисля, че много добре резонира с персонажа на Емил. Оттам очаквам много добри актьорски постижения.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам им да бъдат повече себе си и да не се страхуват от това, че хората няма да ги приемат такива, каквито са. Напротив – вярвайте в себе си, бъдете себе си. От това само можете да спечелите!
Това е тя:
- Родена е на 26 февруари 1983 г. в Пловдив.
- Завършва музикалното училище в Пловдив, а през 2007 г. актьорско майсторство в НАТФИЗ.
- Като актриса участва във филмите „Стъпки в пясъка“, „Лов на дребни хищници“, „Кецове“ и „Джулай“.
- Режисьор е на филмите „Доза щастие“, „Диада“ и най-новия „Брънч за начинаещи“.
- Съпруга е на актьора Алек Алексиев, имат две дъщери.
Екатерина Томова
