Н е е вече между нас култова родна певица. Отлетя при звездите "златният глас на България" , "Славеят на Добруджа" - Верка Сидерова. Тъжната вест споделиха с обществеността нейните близки.
"Пях 60 години за Добруджа и последният ми пристан ще е там", каза преди време в свое интервю Сидерова, пише Про Нюз Добрич
Славеят на Добруджа отлетя в небесата на 99 години. Бе почетен гражданин на Добрич и носител на орден „Стара планина“ I степен.
Певицата, родена в Добрич, завършва началното си образование в училище на румънски език, а после и класическа гимназия в Добрич, където учи латински и старогръцки. Италианският й се отдава толкова много, че по-късно превежда на Филип Кутев в Италия. След това учи френски и английски. Езиците й били от полза при пътуванията на Ансамбъла по света.
Певческата дарба наследява от своята майка и от баба си Елена, чийто песни научава още като дете. По-късно ги изпълнява по световните музикални сцени, превръщайки ги в неизменна част от своя репертоар.
През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка.
Изнасяла е концерти в над 29 страни от цял свят. „Обичам Ансамбъла, защото ми даде хляба насъщен, даде ми толкова много, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот“ – споделяше Верка Сидерова.
Верка Сидерова: Пях 60 години за Добруджа и последният ми пристан ще е там
Носителка е на голямата награда „Нестинарка” - за цялостна певческа кариера на Международния фолклорен фестивал в Бургас (2004), удостоена със званието „Почетен гражданин на Добрич” за нейния изключителен принос и всеотдайност в популяризиране на добруджанската народна песен в страната и по света. (2004).
През цялата си кариера Верка Сидерова е пяла само добруджански песни, на който общият брой възлиза на над 200 песни. През 2003 г. издава албума „Лале ли си, зюмбюл ли си” с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г.
По повод своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и е удостоена с орден „Стара планина“ I степен (2011).
През 2014 г. получава статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“ посветени на Борис Машалов в категория „Цялостен принос към българския фолклор“.
Много дълбоки и силни са думите на Верка Сидерова: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят”…
С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „Лале ли си, зюмбюл ли си“; „Изгряла е месечинка“; „Росен, росен, зелен росен”, „Ситно се ‘оро зави”, „Години, години, усилни години“.
„А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят”, казваше приживе Славеят на Добруджа.
Екипът на Telegraph.bg изказва свои дълбоки съболезнование на близките и приятелите на Верка Сидерова!
