- Илияне, здравейте. Преди няколко дни пуснахте най-новата си песен „Кокона“. Как се роди идеята за това парче?
- Песента „Кокона“ ми бе предложена от един млад творец – Весела Думанова. Тя е и много голяма моя почитателка. Харесва ме като изпълнител, като музикант. И един ден тя се обадила във фирма „Пайнер“ да им каже за песента и да попита как може да се свърже с мен, ако имам интерес. Казала, че е направила специална песен за мен. Аз й звъннах, а тя много се зарадва. Видяхме се, поговорихме, решихме и я направихме заедно. Разбира се, ние с Деян Асенов след това малко променихме някои неща, подобрихме я и така се получи „Кокона“.
- Вярвате ли, че песните си имат момента, в който се случват?
- Няма нищо случайно. Аз още когато я чух песента, а тя беше изпята в баладичен стил, и някак чух нещо различно в нея. Въздейства ми веднага и се обадих на момичето, че ми харесва и ще направим песента.
- Сега в периода на баловете съм сигурна, че много абитуриентки се припознават в нея.
- Ами да, виждам, че много момичета наистина се кефят и се припознават. Най-интересното е, че виждам, че момчетата са си намерили друг смисъл и качват колите си в ТикТок, и в Инстаграм. Кокона, Кокона, моята Кокона и си показва колата (смее се).
- В хит се превърна и дуетът ви с младата изпълнителка Ина Гаярди „От любов“…
- На мен също много ми харесва. Тя по същия начин ми писа в Instagram. И аз й се обадих. Каза ми: „Илиянски, много те харесвам. Имам една песен, искаш ли да ти я изпратя да я чуеш? Ако ти хареса, естествено, ако я почувстваш, че е твоята песен, да направим нещо заедно?“ Изпрати ми песента, аз я чух и още след първия куплет, на припева, я спрях и й се обадих да й кажа, че я правим. Тя много се зарадва. Ина пее много различно в нашата песен. Някак си много се раздаде в нея. Докато записвахме, си говорихме с нейния приятел Венелин, който ми сподели, че тя винаги се притеснява и не може да изкара чувствата в себе си и да ги пренесе в парчето. И аз му казвах, че мога да й помогна, защото знам как.
С Ина Гаярди в дуетната им песен От любов
- Как?
- Всичко това, което го пееш, трябва да си го представиш. Когато казваш „обичам те“, си представяш твоя любим човек, когото наистина обичаш. Затваряш очите си, представяш си, че все едно му говориш на него. И наистина, като сравня с другите парчета на Ина, тя тук просто вкара много, много голямо чувство. Въздейства ми и на мен.
- Вие сте от изпълнителите, които винаги дават ръка на младите си колеги. Имате много дуети с тях. Някои ваши колеги казват, че младите не се обръщат за съвет към тях, вие с какво спечелихте симпатиите им?
- Може би младите изпълнители ме харесват първо като човек, като личност. Аз имам една хубава черта, че винаги съм им показвал уважение. Когато са идвали на мое участие, аз винаги съм давал моето внимание. Винаги съм ги поздравявал, викал съм ги на сцената. Винаги съм ги викал да пеем заедно. Никога не съм гледал по някакъв начин аз да изпъкна, а те да са на преден план. Искам да се представят добре. Давал съм им, както се казва, поле за изява. И наистина много от младите изпълнители идват на моите участия не само заради това, че ме харесват като изпълнител, музикант, но преди всичко и като човек, защото показвам уважение към тях. И винаги съм им казвал: С каквото мога да ви бъда полезен, да ви помогна – съм насреща. Те ми пускат новите си песни, допитват се. Има някои от колегите от моето поколение, които не са отворени към младите певци, и то се случва някак автоматично и обратната реакция. Ако някой не е успешен в един момент, не трябва да се оглежда в младите, нямаме право да се сърдим, защото всеки си е с поколението. Другото, което е, ако ти искаш да запазиш себе си, да бъдеш актуален на пазара, трябва да имаш допирни точки с актуалните и младите винаги.
Мен някак винаги ме е спасявало в живота, че съм запазил детското в себе си и съм много разнообразен в репертоара си. Както в един момент мога да пусна много сериозна песен, с много стойностен текст, със съвсем друго послание, така да се слуша и от младите, и от по-големите. В същия момент мога да пусна и парче като „Кокона“, където хем го има сериозното, но го има и младежкото в песента.
- Казахте, че ви усещат младите изпълнители като човек. Вие самият в избора си на дуетни половинки, независимо дали говорим за млади, или за утвърдени имена, също ли гледате първо дали си пасвате като характер и като човек с колегата и отказвали ли сте дует, защото не го чувствате?
- Да, да, да, отказвал съм. Отказвал съм просто когато не го почувствам, но това не ми разваля отношението с колегите. Не ми харесва парчето, не го усещам. Знам, че можем да направим нещо много по-добро от това.
- Не само аз, повечето ваши фенове знаят, че сте много силно вярващ в Бог. Усещате ли някакви знаци, когато правите дадено парче?
- Усещам, да. Усещам, даже знам и когато греша. То не е точно грешка, но бих казал, че понякога вървя срещу интуицията си, и то се повлиявам донякъде от начина на работа, когато сме в студиото, да кажем, или пък пусна на някой мой познат и ми казват да променя това или друго, а аз вътрешно знам, че другото е по-добре.
Но уважавам мнението, разбира се, на хората, с които работя. Ето, примерно сега за „Кокона“ мисля, че първият куплет трябваше да бъде там, където е вторият. И аз това исках още от началото, обаче когато направихме с Деян и той ми каза, че ще е по-разнообразно, а сега виждам, че точно тази част е най-харесвана и най-споделяна в социалните мрежи. За пореден път пак Бог ми показва, че трябва да следвам сърцето си, това, което той ми е дал и ме е наградил като интуиция, като усет. Обаче аз пак го пренебрегвам.
- Вкъщи кой е най-големият ви коректив?
- Естествено, че жена ми. Най-близките ни са тези, които винаги трябва да са честни с нас и да ни казват и доброто, и лошото. Жена ми винаги ми казва – това ми харесва, това не ми харесва. В текстовете, в мелодията. Това ми въздейства, това не ми въздейства. Тази думичка не ми харесва, мисля, че може да се замени с друга. С децата също винаги си сверявам часовника на живота. Те са супер искрени и каквото почувстват, го казват и го изразяват, показват го на 100%. Там няма задръжки, те не се притесняват дали ще се разсърдиш или пък ще се обидиш. Даже, като се обръсна – и големият ми син Ицо ми казва: „Тати, с брада си по-хубав.“ Директно, без нищо да го спира, си казва детето.
- Малкият Мариян вече е на две годинки, започна да проявява характер. Кой е по-строгият родител от вас с жена ви Диди?
- Жена ми, естествено. Веднага ти отговарям (смее се). Това е абсолютно нормално, защото тя прекарва повече време с децата, а аз се прибирам от участие, гушкам ги, глезя ги и малко развалям дисциплината (смее се). Тя държи на дисциплината. Аз също правя забележки. Важно е да имат респект.
- Големият ви син Ицо е много музикален, иска ли вече да тръгне по вашия път?
- Много иска, да. Много, много. Може би тази година вече трябва да задействам нещата.
- А малкият?
- Малкият е същата работа. Не спира да танцува, да пее. Само моите песни гледа. Най-интересното, само новите песни ми гледа. Старите не, никаква реакция (смее се).
Душичка ми е голяма. Виж, всеки един родител иска да го последват децата му, да бъдат като него и даже аз искам да са много по-добри от мен. Дай Боже да е тяхното наистина и да си го почувстват.
- За финал вашето пожелание към читателите на вестник „Телеграф“.
- Пожелавам да направим една трансформация на съзнанията си, сърцата си, на душите си. Да станем не само по-добри, а по-истински и по-чисти в душите ни, в сърцата ни, в съзнанията ни. И дай Боже, пожелавам го на всеки един да го приложи. Защото това е най-трудното. Много неща знаем за живота, обаче малко неща се прилагат. Наистина да получат свобода на душите си, на сърцата си.
Това е той
Роден е на 8 август 1982 г. във Велико Търново
От 14-годишен работи с оркестри по заведения и сватби
Звездата му изгрява с емблематичния хит „Честит рожден ден“, а цяла България го заобича с хита му „Тупалка“
Част от трио „Бик“ с колегите си Константин и Борис Дали
Изгрява в киното с роля във филма „Чалга“
Елизабет Методиева
