С лед празненството за 30-ия си рожден ден Симона Загорова разказва пред „Телеграф“ за най-вълнуващите моменти, личното щастие, майчинството и музикалните си планове. Певицата признава, че този път предпочита да запази връзката си далеч от медийното внимание, а сред големите ѝ сбъднати мечти е новият дом.
- Симона, изминаха десетина дни от рождения ви ден. Как се чувствате сега, когато еуфорията постепенно отминава?
- Изключително щастлива и доволна съм. Бяхме събрали много любими хора. Все още говорим за празника, разглеждаме снимки, гледаме клипчета, припомняме си интересни и забавни истории. Такова голямо събитие трудно те пуска от еуфорията, дори да е минала цяла седмица.
- Всичко беше организирано до последния детайл. Сама ли се погрижихте за празника?
- Абсолютно сама организирах всичко. Обичам да се занимавам с организация на събития и исках всичко да бъде по мой вкус, лично изпипано от мен. Смятам, че всеки детайл се получи, защото беше направен сжелание.
- Кой момент най-силно докосна сърцето ви?
- Целият ден беше много емоционален. Започна още с посрещането на рождения ми ден, когато Гали и моят приятел ме изненадаха с торта. На следващия ден имаше много обаждания, поздравления и хубави емоции. Не мога да отлича само един момент. Всички бяха запомнящи се. Аз винаги съм много емоционална на рождените дни – и на моя, и на Гали.
- А подаръците? Имаше ли нещо, което ви изненада?
- Получих най-различни подаръци – бижута, неща за новия ми дом. Но най-любимите ми са пътуванията. И моят приятел, и мой близък приятел ми подариха екскурзии. Обичам подаръците да са преживявания, а не просто вещи. Приключенията създават спомени и нямам търпение.
- Ще кажете ли накъде ще пътувате?
- Засега ще го запазя за себе си. Ще кача снимки, когато отида.
- Няколко пъти споменахте приятеля си. Защо го държите далеч от публичното пространство?
- Защото неведнъж съм показвала връзките си в медиите. Смятам, че нещо, което хората не знаят, може да остане запазено. Клише е, но „щастието обича тишината“. Преди, когато съм показвала приятелите си, или сме се разделяли, или е ставала някаква драма. Медиите започват да търсят всичко за човека – биография, минало. Това е тежест за някого, който не е известен, а и за мен. Не мисля, че е добра формула. Затова този път реших да запазя човека до мен само за себе си.
- Как се разбират той и дъщеря ви Гали?
- Прекрасно. Гали много го обича. Той също много ми помага с нея, когато има свободно време, играят си. Най-важното за една майка е мъжът до нея да обича детето ѝ и обратното. Това беше първото, което гледах. Щастлива съм, че попаднах на толкова добър човек.
- Гали вече е голямо момиче. Какви са интересите ѝ?
- Вече не е бебе – всичко разбира и е много любознателна. Стигнахме до етапа, в който иска да записва песни в студиото. Обясних ѝ, че първо трябва да научи някоя детска песничка. Сега много се впечатлява от героите, които гледа. Попадна на „Уенздей“ и иска да прилича на нея. Важно ѝ е каква прическа и рокля ще има. Надявам се да е толкова любознателна и към задачите в детската градина. Вижда как се глася и иска да прилича на мен.
- Мечтае ли да стане певица?
- Онзи ден бяхме на концерт на открито, където деца пееха на сцената. Попитах я дали и тя ще изпее песничка, а тя каза: „Аз ще стана певица един ден, но сега няма да пея“. Предполагам, че иска да стане певица след време.
- Строга майка ли сте, или по-скоро приятел?
- Аз съм зодия Везни, така че съм 50 на 50 – и лошото ченге, и добрата, състрадателна майка. По-скоро се държа с нея приятелски. Искам да ѝ се радвам пълноценно, докато е малка. После ще стане тийнейджърка. Не съм от строгите майки – в колата винаги е купон. Ако направи нещо нередно, сядам и с нормален тон ѝ обяснявам защо не е правилно. Тя наистина ме слуша. Когато я оставям при баба ми или майка ми, ѝ казвам да слуша, а после тя ми обяснява: „Много слушах, да знаеш!“. Моето одобрение е важно за нея.
- По какво най-много си приличате?
- По добротата. Тя е изключително добро дете – готова е да даде играчката си на друго дете, постоянно прави подаръци и раздава нещата си. Аз съм била същата. Приличаме си и по любовта към музиката – обича да слуша и да пее, има чувство за ритъм. Обича да е красива. Много е любвеобилна, обича да се гушка, да се целува и да казва, че обича. И аз съм такава.
- Има ли качество, което не искате да наследи от вас?
- Иска ми се да не бъде толкова наивна, колкото съм аз, а да е малко по-хитра от по-ранна възраст. Но всичко идва с времето. Аз съм тук, за да я насърчавам и насочвам. Ако нещо не е наред, ще си имаме сериозен разговор.
- На празника родителите ви изпяха песни специално за вас. Как се почувствахте?
- Истински щастлива съм, когато родителите ми са на едно място. През последните години вече няколко пъти са пели на една сцена. Може би най- разтърсващият емоционален момент беше, когато ги видях заедно след 20 години на кръщенето на Гали, когато тя беше на една годинка. Сега вече посвикнах да ги виждам заедно. Беше ми много приятно, защото изпяха любими песни, с които съм израснала, специално за мен. Кое дете няма да е щастливо да види родителите си заедно?
- Тази година сте много активна и с новите песни. Как я оценявате?
- Тази година е много продуктивна за мен. Започнах с „Има Бог“, „Налей“ с Мартин Светломиров, после „Утре ще е късно“ и сега дуета с баща ми „Кръчмарю, дай“. Всеки творец има периоди – една година вдъхновението е по-малко, друга е много силно. Тази е моята силна година. Колкото повече инвестираш в развитието, мечтите и проектите си, толкова повече ти се възвръща. Имам много работа и участия, а песните получават хубав отзвук.
- Какво още предстои?
- Много съм вдъхновена и имам още песни за пускане. Предполагам, че до края на годината ще излезе още една дуетна песен, но с кого ще остане изненада. За следващата година вече имам готови проекти, които чакат момента си. Нямам търпение да започна и нови.
- А кога ще има албум?
- Надявам се съвсем скоро. Искам всички песни да бъдат готови на сто процента, за да започне изработването на албума. Ако не успея до края на годината, надявам се да стане в началото на следващата. Искам да включа и старите, и новите песни – вероятно около 40. Доста голям албум ще бъде. През предишните години не съм ги събирала на едно място и сега е време. Само да сме живи и здрави.
- Това ли е подаръкът ви за 30-ия рожден ден?
- И албумът, и домът, който си купихме. Домът беше моя мечта. Бях си поставила за цел да я осъществя до 30-годишна възраст и благодаря на Бог, че ми даде сили и възможност да го направя.
- Вече живеете ли там?
- Все още сме в ремонтни дейности, но се надявам съвсем скоро да заживеем там.
- Продължавате и с школата по пеене. Колко ученици имате?
- Бяхме в лятна ваканция, но вече подновихме уроците. В момента са около десет души, като постоянно се записват нови. Това е другата ми страст – да помагам на хора, които искат да се занимават с музика. Често сме на една вълна. Освен преподавател ставам и приятел с тях. Споделят ми лични неща, което означава, че ми имат доверие. Те са като второ семейство за мен. Нямам търпение за всеки урок – да се видим и да пеем заедно.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Елизабет Методиева
