К ирил Ефремов е един от най-разпознаваемите и харизматични актьори у нас. С богатата си филмова и театрална кариера той се утвърди като един от водещите артисти в България. Известен е с ролите си в редица успешни филми, сериали и театрални постановки, където впечатлява с естествената си игра и силното си екранно присъствие. Сред по-известните му участия са сериалите „Под прикритие“, „Пътят на честта“ и „Братя“, както и различни комедийни и драматични проекти. Освен на екрана Ефремов често радва публиката и на театралната сцена, където показва своя талант в разнообразни амплоа. Споделя, че няма една-единствена роля, която да бележи кариерата му. „Една от любимите ми роли например е тази на Фидел Кастро, която изигравам в Сатиричния театър. После правихме „Мечка“ с Йосиф Сърчаджиев, един страхотен текст. Но като цяло харесвам всичките образи, които съм направил“, разказа Кирил Ефремов пред „Телеграф“.
Сърце
„Аз съм от щастливите хора, които от дете се занимават с театър. Почнах да го обичам страшно много и винаги съм го търсел“, разказва актьорът. Започва да играе съвсем малък. „Учителката ми по музика виждаше, че съм пълен с енергия. В пети клас бях, като ми каза: „Знаеш ли, Кириле, има читалище и театър, защо не идеш да си хабиш енергията там?“ Понеже много разказвах истории. Примерно слагах си вратовръзка на баща ми, излизах на дъската, разказвах им урока. След известно време отидох в това читалище. Режисьорът така ми представи нещата, че аз непрестанно мислех за това и започнах да ходя да играя. Така дойдоха първите роли“, спомня си Ефремов. Първата му роля още като дете била тази на Чик в „Ние, врабчетата“. „След това играх магарето от бременските музиканти, след това в „Писар Тричко“ играх самия писар Тричко на Никола Русев. Беше приятно, ходехме на различни събирания на младежки самодейни трупи, печелехме награди. Хонорарите ни бяха в кадаиф и боза, като взимахме първа награда, ни настаняваха в някоя станция в Чепеларе примерно. Тази самодейност, която е родила и дала път на много хора, за съжаление днес не съществува. Всичко друго се прави там, но не и култура. И държавата е абдикирала от тези люпилни на изкуство, на култура и вече ги няма“, разказва Ефремов.
Успех
След като завършва НАТФИЗ, изиграва с Наум Шопов и Асен Блатечки първата си по-сериозна роля. “Аз бях в казармата към театъра на Армията. Направихме „Побъркани от любов“. Това ми беше първата по-сериозна роля, на около 21 години бях тогава“, споделя актьорът. Харесва всички роли и образи, които е направил. Не може да отсее една, която да харесва най-много. „Аз обичам героите, които съм играл, затова се старая много, когато репетираме, за да се получи добре и да може да се играе дълго. И да не звучи самохвално, но 99 процента от представленията ми се играят с години”, казва Ефремов. В киното е определян за “лошо момче”, в театъра е изиграл всякакви персонажи. В живота се определя като един най-обикновен човек, който има отговорности, старае се да бъде повече време с близките си, да прекарва време с тях. „В България вече има на кило лоши момчета и секссимволи, накъдето се обърнеш, такива. Вкарва се един етикет, който на мен не ми пречи, защото хората, които идват на театър, виждат, че не съм само „лошо момче“. За мен най-важното е не определението, а хората, които ще ме гледат, да харесат образа - без значение дали в кино, сериал или театър. А да стигне това до хората, да стигне до тях“, казва Ефремов. Щастлив е, че нещата, които прави като послание, стигат до хората, че успява да ги развълнува.
Послание
„Не чета коментари, за мен е важно, че получавам писма и съобщения след спектакли от хора, които ми пишат колко ме харесват. Ако тръгнеш да обръщаш внимание на хората, не може. Хейтът в България е на мода, но не обръщам внимание. След като представлението ти се пълни с години, дали е необходимо да се интересуваш от негативен коментар”, разказва актьорът. „Кошмарна комедия“ е предпоследната постановка, в която участва Кирил Ефремов, там си партнира с Антоанета Добрева-Нети и Поли Недкова. „Предложи ми го Владлен, който е режисьор и директор на Врачанския театър. Аз прочетох пиесата и така започнах да търся екип. Първото име, за което се сетих, беше Нети, тя е изключително подходяща за тази роля, заедно с Поли просто се допълват и аз съм много разконцентриран след всяка една пиеса. Много съм щастлив от кастинга, който направих, и мисля, че се получи един доста хубав спектакъл, а показателно са пълните салони”, сподели пред „Телеграф“ Ефремов. И добавя, че след „Кошмарна комедия“ има още едно ново представление, казва се „Тиха нощ“. В него си партнира с Руслан Маинов. „Надявам се през септември да може да го гледате и в София. Сюжетът е много забавен, разказва се за един мъж, който търси съпругата си, която си мисли, че му изневерява. Много добре е направена, защото е в епохата на тамплиерството (става дума за рицари). Забавлявахме се страшно много, защото тази епоха ни върна в едни непривични за нас ситуации и емоции. Изводът, разбира се, е, че любовта винаги печели”, споделя актьорът. Според Ефремов това е една от най-заплетените и смешни комедии на следващия сезон. Досега представлението е играно само в Пазарджик, но предстои да обиколи много градове.
Сцена
Успоредно с това Кирил Ефремов е актьор в Сатиричния театър и играе в някои от най- успешните заглавия там. Умора има, признава той, но тя е сладка. Около 20 представления го качват на сцената в месеца. В Сатиричния театър играе в „Луди за връзване“, „Провинциални анекдоти“, „Криворазбрана цивилизация“, „Искам вашия мъж“. „Няма да ви лъжа, уморително е, да, енергията те зарежда, но това не означава, че после умората не се появява. На следващия ден си на репетиция или пътуваш, вдига се представление, да, тогава има енергия от публиката, но след това няма как да не си изморен. Понякога минаваме през ден по 300-400 километра. Има много работа и подготовка, преди да се види завършено представлението“, обяснява Ефремов. Всички тези неща се забравят в 18,55. Пет минути преди да започне спектакълът всичко това се забравя и излизаш на сцената. Публиката не се интересува на какъв кеф си. „Преди няколко дни изнесохме 40 дни на моята майка, почина за съжаление, а когато тя почина, аз пътувах за представление в Казанлък. Това представление беше по-особено за мен, защото по някакъв начин си мислех за нея. Колегите виждаха това в очите ми. Не че съм правил нещо по-различно, но за мен беше така. Сякаш играех за нея. Да, публиката не разбра. И никой не разбра. Но ето такъв е животът, на артиста му се налагат такива неща. Ние сме по-различна порода хора точно заради тази прекрасна професия, която имаме“, споделя лично Ефремов. Въпреки това никога не си е представял да работи нещо друго освен това. „Ако не бях станал актьор, не знам, може би щях да работя в библиотека примерно, сред книги нещо.“
Най-добре си почива вкъщи
Мястото, на което се чувства спокоен, е домът му сред най-близките хора. Макар че споделя, че често отсъства заради работата му. „Аз след представление като вляза вкъщи - първото нещо, което правя, е да хапна, да пия вода и да си легна. Това е”, искрено споделя Ефремов.
Поддържа се с тенис и фитнес
В напрегнатото ежедневие, което има, успява да намери време за себе си. „Ходя на фитнес, обичам да плувам, тренирам тенис. Всичко това ме зарежда. Чета книга обикновено през лятото, тогава имам повече време за почивка”, споделя актьорът.
Мариана Маринова
