- Мишо, в момента сте отново в България. Какво ви доведе отново в родината?
-Турнето на „Гумени глави“ със звездите на R&B Records, което стартирахме вече. Първият концерт мина брутално яко. Направо ги убихме. Този път сме надградили програмата. Екипът ни е от 12 човека. Имаме живи барабани, китари. С нас са певицата Ева-Мария от Deep Zone, както и Силвия от „Антибиотика“. Участие вземат Конса, Боби Две Лица от Лошите, RBR, Tufo, Вальо Кита от „Гумени глави“. И, разбира се, бих искал да обърна специално внимание на участието на диджей Dian Solo, който прави цялата организация. Без него идеята за турнето в този му вид може би нямаше да я има. Супер стана. Това може би е най-доброто нещо, което някога досега сме правили. Целият екип се представя добре и аз гледам да надграждам себе си. Да бъда честен, аз не съм най-добрият рапър, но съм най-добрият ентъртейнър, раждан някога на тази планета. Супер убеден съм в себе си (смее се).
- И много скромен!
- Да. Дори скромно се изказвам (смее се).
- Как се чувствате с тези хора отново на една сцена след толкова години. С Конса бяхте много популярни, докато пеехте „Фенки, фенки“.
- Конса бих казал, че ми е най-дългогодишният боен другар в цялата ми кариера. Към него имам най-топли чувства. Не че към другите нямам. Аз не мога да си деля приятелите, всички са ми на сърцето. Аз съм такъв човек, че може да не се чувам с някои години наред, защото какво да си кажем - днес отидох да си купя хляб или вчера ядох суши. То много неща можем да си казваме, но трябва да са интересни. Винаги, като се разделя с някого, и 10 години да не се чуем, като се видим, ще се държа все едно вчера сме се разделили. Естествено, с всеки един, с когото сега сме на сцената, сме се чували. Но нали знаете, всеки си има неговите битовизми.
- Тук сте със сина си. Как се вписва Лил Ша в БГ рапа?
- Като американска рап звезда, която е на гости за малко (смее се). Много е емоционално за мен. Моят син върви по моите стъпки. Пък и не само за мен - това разчувствува и публиката. Пак да кажа, аз знам как да забавлявам хората, знам как да вляза в дълбоките им емоции. И публиката, и аз, и всички на сцената сме едно цяло, което е израснало заедно. Има симбиоза. Вижте, през годините сме правили и много музика, в която има насилие, сексизъм, хомофобия, за което съжалявам. Но като бяхме на по 20 години, точно комунизмът беше паднал, бяхме много заблудени и се лутахме. Като сложим музиката в кавичките на изкуството, обаче е друго. Той и Ал Пачино е играл и в „Белязания“, и в „Кръстника“, но това не означава, че е престъпник или кара хората да стават престъпници. Напротив, мисля, че бедността, лошата среда и образование на хората ги кара да правят престъпления. Изкуството разказва различни истории от реалността. Фактически днес, ако трябва да ги записвам тези песни - няма да ги изпея въобще. Аз съм тотално различен, както и всички други, които бяха на сцената заедно с нас. Тази музика беше саундтракът на края на 90-те и ранните 2000, на няколко поколения, които бяха в гимназията или я завършваха по това време. В цялата си противоречивост тази музика остава като емоционална кукичка към сърцето на хората. Тя ги кара да се разчустват и да си спомням за младостта с хубавите емоции.
- Кое ви е любимото парче от репертоара на „Гумени глави“?
- Аз нямам любими песни от моите (смее се). Искам искрено да се извиня на тези поколения, на които съм им разбил детските мечти (смее се).
- А помните ли текстовете на парчетата?
- Не (смее се). Тия, които сега ги пея, ги помня. Около 10 песни, които знам. А аз имам 1000 поне. Я ти ги запомни (смее се). Не съм Айнщайн.
- А какво мисли Lil Sha за вашата музика, той е едно друго поколение вече?
- Той ги разбира много добре, все пак е на 20 години вече. На 7 август ги навърши. Всяко едно поколение си има своя начин, по който да се изразява. Днешното поколение е съвсем различно. Те са много по-добри хора от нас. Те не живеят в чак такава трудна среда, в каквато ние сме живели. Колкото и да са крали, въпреки прехода и всичко - стандартът на живот дори в България се е вдигнал. Хората по целия свят живеят много по-добре, отколкото преди 30 г. Това създава фактически едни нови поколения. Бумът на информационната революция, така да я наречем, ги прави младите да бъдат по-умни от нас. Те имат информацията на целия свят в джоба си и започват да я разбират още докато са на 3-4 г. Мозъците им работят по друг начин, с по-различни настройки от нашите. Ние имаме доста увредени фабрични настройки (смее се) заради нашето детство, в което любимата ни игра беше да се целим с камъни (смее се). Lil Sha пусна новия си албум сега в Spotify и iTunes - On The Beat Vol. 1 и ново парче, което се казва Watterfall. Преди няколко месеца продаде няколко бита на продуцента на Карди Би - Токсик. За неговия албум, не за нея, но все пак е добър сигнал. Записа песен с едно от най-големите имена на детройтската рап сцена. В момента тя е основният тренд. Доскоро беше Чикаго, сега е Детройт и започнаха да превземат всичко. Момчето се казва Skilla Baby. Нашата част от видеото е готова и го чакаме и него и ще го пуснем. Снимахме и една нова песен тук, в България. Албумът му според мен е изключително дълбок лирически, не като моите парчета (смее се). Бийтовете му са доста разнообразни и звучи много интересно, според мен, но то зависи какво ще каже публиката, защото ние може да си го харесваме, но не решаваме ние.
- В предишното ни интервю казахте, че е по-добър рапър от вас. Защо решихте да го подкрепите в музикалните му стъпки, а не да го насърчавате да става лекар например?
- Сега е още по-добър рапър от мен (смее се). Казах му, че е мега яко да рапира. Не искам да звуча обидно към другите жанрове, аз изпитвам любов и уважение към всички тях, дори и към чалгата. Обикновено противопоставяме двата жанра, но не трябва - това е музика, това е вайб и всеки си я чувства. Въпросът е, че рап музиката може да направи готин всеки, който разбира от нея. Ама много готин! В рап музиката няма граници - може да използваш семпли от опера, дет метъл, българска народно музика... от всичко и да го комбинираш и да стане мега яко. И хора от различни общности могат да се припознават в музиката. Много от рапърите са много добри певци. Аз не бях от тези, да напомня (смее се).
- Слушате ли БГ рап днес, новите звезди?
- Има много добри неща, които съм видял и съм чул. Младите имат базата, на която да надграждат. А пък и днес има лесен достъп до публиката. За нас навремето не беше достатъчно само да сме рапъри, а да разбираме от пиар, маркетинг, мениджмънт. Трябваше да намираме начини да пускат нашите песни въпреки бруталните текстове. Днес е достатъчно да имаш талант.
- Мислите ли с „Гумени глави“ пак да правите музика?
- Мислили сме. Но как да изпееш такава кретения като „Може да си грозен“, като вече сме на 50 г. и въобще не мислим по този начин. Това няма да звучи реално. Аз съм правил песни, те са по-скоро лирически, мотивационни. Много ще е смешно да съм на 50 години и да се правя на тийнейджър (смее се). Въпреки че сега записахме една много забавна песен, която има олдскуул вайб, но е доста луда. Песента е feat. Tufo, един приятел Наско и бат Жоро от East Coast Cash Crew. Във видеото сме в един керван камили. Цял ден яздихме из пустинята на Слънчев бряг (смее се).
- Липсват ли ти БГ морето и Варна - твоят роден град?
- Ми не (смее се). Ако трябва да започнем оттам, че всичко е презастроено и няма място. Пълно е с хора, които мутреят. Ти му кажеш блага дума, те ти се репчат. Това ми идва в повече. Явно и аз съм се променил доста и виждането ми за света е друго. Други са ми ценностите. Искам да живея спокойно, усмихнато и хората да ми се усмихват. Така е много яко.
- Животът в Америка и американското гражданство ли ви промени така, или фактът, че вече сте на 50 г.?
- И двете. Въпреки че аз съм вървял винаги в тази посока, но вече ми се изчистват детайлите, които не съм разбирал и са ми липсвали за света. Дали е успешно или не, зависи дали хората имат пари или не, а защото имат мисленето, че като дойдат парите, тогава ще живеят богато. А не обратното. Трябва да бъдем състрадателни към всяко едно човешко същество, без разлика дали е беден или богат. Сега ми прави впечатление отвратителното отношение към жените в България. Аз от много отдавна говоря, че българите пребиват жените си от бой, като пият ракия. И същите тези жени протестират срещу приемането на Истанбулската конвенция само защото има пропаганда. В един друг ден Динко пребива просяк и го заплюва в лицето и всички тези хора му викат „Браво“. Става насилие над животни, което е отвратително, и някакви хора се надигат да протестират. На следващия ден става насилие над сирийски бежанец и тия хора викат „Браво“. Има процес по дехуманизиране на хората от LGBT общността, което е отвратително. Това са човешки същества с техните емоции. Имат право на достоен живот, уважение, щастие. Представи си дете, което израства в дискриминация - било то от малцинствата или сирийче, което живее тук нелегално, или LGBT, който живее изолиран, подиграват му се и не може да бъде себе си... Та това дете може да е следващият Айнщайн. Но благодарение на тази дискриминация ние няма да имаме следващата безплатна енергия и можем да си ходим само по купони и да не бараме работа. Образно говоря. Не е редно да се дава различен шанс на хората в живота, защото тези хора, които са дискриминирани, трябва да избягат два пъти по-дълго разстояние, за да постигнат успеха на хората, които са с предимството.
- Прякорът ви Шамара е от казармата. Ако днес можете да зашлевите някого - кой би бил?
- На никого! Шамарите трябва да са може би само лирически. Не да обидя някого с думи, а да кажа истината, а той, ако се обиди - това вече си е негов проблем. Навремето си мислех, че шамарът не помага, но и не вреди. Сега мисля, че само вреди.
- Миналия декември станахте на 50 години. Какво се промени през всичкото това време?
- Искам да кажа на всички хора на 50 - въобще не се притеснявайте как изглеждате, защото утре ще изглеждате още по-зле (смее се). Ти на 50 г. ако си пречупил егото, че няма да си Мистър България, може би трябва да посетиш психолог. Аз лично по-осъзнат, пълноценен и приемащ най-малките неща от живота, на които да се радвам, никога не съм бил. Когато си в оня филм да гониш някакви цели, покоряване света... забравяш да дишаш и да издишаш и да си казваш - ебаси якото. Направи ми впечатление, че виждам приятели, които ми казват - ей, как си побелял, как си надебелял. Това е първото нещо, което ми казват. За мен това няма никакво значение. Всеки човек знае, че е надебелял и побелял. Няма нужда да му го казваш. Можеш да кажеш - ей, много хубави обувки имаш или много яка тениска. Трябва да се научим да си правим комплименти, да се потупваме по рамото, да се мотивираме един друг. Това в Америка е така. Там никой няма да ти го каже това нещо, което тук всеки ти го казва като за добър ден. Както и за всички хомофобски и расистки подмятания за щяло и нещяло. И аз ще се боря това да се промени. Това ще е от огромна полза за цялото общество.
- Колко време още ще останете в България?
- Дъщеря ми и жена ми първо дойдоха, върнаха се в Щатите и ние с Лил Ша дойдохме след тях. Дъщеря ми сега влиза в университет и се нанасяше в кампуса и няма как да бъдем заедно. На нас последният ни концерт е на 2 септември, после няколко дни ще се видя с нашите да прекараме малко време и оттам се прибираме. И през октомври отново ще се върнем - имаме по-малко турне подготвено, но като гледам колко е успешно, може да стане по-голямо.
- Продължавате ли да мечтаете и за какво?
- Мечтая! Не съм бил до Хаваите, трябва да отида. Мисля след второто турне, тъкмо да стане студено там при нас и да отидем на топличко, да ни е хубаво. Другата ми мечта е, като одъртея хептен, да отида в Американска Самоа, в средата на Тихия океан, и там да си прекарам последните дни. Може би си измислям мой фантастичен свят, в който да живея на старини, но предполагам, че това място е прекрасно, далеч от всякъде. А пък и ако се изпотрепят тези новите поколения с ядрени бомби, аз там ще съм си добре (смее се).
- Пожелавам ви го! А вие какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Да вярват в себе си! Да търсят щастието в своята кожа и да вдигнат главата високо горе и да знаят, че те са най-важните на този свят, както и всеки един около тях е най-важен. Всички са важни на този свят!
Това е той:
-Роден е на 27 декември 1972 г. във Варна
-През 1994 г. заедно с Валентин Генев, известен като Вальо Кита, създават „Гумени глави“
-През 2009 г. с ЛиЛана записват парче със Снууп Дог
-Записва песен и с DMX
-През 2014 г. емигрира в Щатите и се установява в Чикаго
-Женен, с две деца
-Синът му с артистичен псевдоним Lil' Sha също тръгва по стъпките на баща си и развива музикалната си кариера в Америка
Екатерина Томова
