П иша това, докато с мъка претърсвам пет чанти с шалове, тениски и гащи. Можел съм да мина и с по-малко количество, но ей на - събраното е събрано. Повечето съм купувал емоционално, в движение, без много мислене. Слава Богу, финансово възпитан съм и нищо от тези парцаля не струва толкова, че да ми е попречило да купя НДК например.
Но докато преравям тази текстилна джунгла се замислям колко други неща бих могъл да притежавам вместо шаловете... Сигурно са двеста на брой и всеки един от тях ми е бил необходим за някое телевизионно предаване, парти, пътуване, среща. Днес това количество е огромна маса текстил, бродиран, оцветяван, с ръчен шев, с машинна тропоска - истинска суетна наличност, без която сигурен съм, бих могъл да помина. Затова, без да лея сълзи, отделям на една страна за близки, които биха го носили, ще обявя, че подарявам част от тях онлайн, други ще запазя за себе си, тоест - до следващото почистване. Правя си на ум бърза сметка и изчислявам, че макар част от тях да са подаръци или купени изгодно, тук се съдържат поне десет пътешествия с кораб или поне три до Малдивите.
Всъщност, не харесвам Малдивите, но сравнението е популярно. Хубаво е, че такива моменти способстват за осъзнаване начина ни на живот, нашата покупателна алчност, ненаситното око, пращящите гардероби, чувството ни за пълноценност... Истинска тъга.
И макар очите ми все още да шарят по витрините и да са съблазнени от нови артикули, наедрял от модни натрупвания, вече се съпикясвам. Това е дума на баба ми и тя покрива целият аспект на нещо, което означава навременно съобразяване. Съпикясвам се няма превод. Тя е дума с повече тежест и е валидна също за човешките взаимоотношения. Съпикясвай се, като говориш, казваше баба ми, но кой да слуша.
Та, мили дами и господа, едно такова съпикясване може да отвори нови възможности да си похарчите парите. Дължината на тези излишни днес шалове, може да е километража на вашето въображение. Което да ви откара в някоя омайна среда, където нито шалове, нито шапки, нито арабски гелабии ще ви се струват важни.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
