Е волюцията ни донесе една... полюция. Мъжете станаха по-женствени от жените, а жените също имат заслуга за това. Те спряха да изискват, мъжете престанаха да се стараят и някъде по трасето кавалерът слезе от коня, за да се качи на тротинетка.
Казармата пък абдикира от някогашната си роля да възмъжава юношите. И ако днес призивът за връщането ѝ звучи старомодно, аз поне питам: какви бащи създадоха поколението младежи, които скубят вежди, епилират се, мажат се с помади, купуват си пинчер и го разхождат с раничка на гърба?Някога мъжът носеше раница. Днес раничката носи него.
Жените отидоха да бъдат касиерки, началник-склад, ватманки и директори, а вечер се прибират да отглеждат съпрузите си, заболели от хронична незаинтересованост. Оправданието, както при всяка социална болест, удобно се нарече феминизъм — при това колко удобен се оказа той именно за мъжете! Докато жената доказваше, че може всичко, мъжът с удоволствие ѝ повярва и си легна.
Под плаща на феминизма постепенно се скриха и някои от характеристиките на женствеността — най-вече онези, които някога вдъхновяваха мъжа да бъде мъж. Да отиде на война — дори не физическа. Да закове пирон. Да изгради кладенец. Да поеме отговорност, вместо да поеме към най-близкия бар за безглутенова бира.
Жената така настойчиво иззе ролята на мъжа, че накрая той охотно ѝ отстъпи своята. И се превърна в карикатура на онази жена, от която самият той някога се е оплаквал — лигава, претенциозна и с вечно главоболие преди секс.
Днешният градски мъж е доволен да пие капучино с бадемово мляко, да проверява състава на веганската си вафла и през старателно изписаните си мигли да пита сомелиера дали виното е от северния или южния склон. Дядо му е проверявал откъде идва врагът. Внукът проверява откъде идва киноата.
Домашният сценарий е още по-тъжен. Там маските падат, а маршрутът е кратък: хладилник – компютър – диван – сериал. Апатията удължава агонията и крепи разрухата — моралната и физическата.
После се чудим къде са мъжете. Ами тук са. Тротинетката е пред входа, пинчерът е под мишница, раничката е на гръб.
И поведението е мяу.
Не в котешкия. В поведенческия смисъл на думата.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
