Л или Иванова си показа рубиненочервения петел със златни шпори, направен от благородни материали, видя „Телеграф“.
„Зная от старите хора, че трябва да има петел вкъщи“, категорично отсича в книга звездата.
Картини
В книгата си „Истината“, която до този момент е нейната единствена официална биография, примата казва още по темата за петлите: „Имам картини на петли и статуетки на тези птици. Имах един петел във Варна, керамика, и реших, защото е много шарен, да го изнеса навън, на терасата. Бре, като го изнесох тоя петел, пианистът ми си счупи ключицата, почнаха някакви колизии в живота ми. Прибрах го пак вътре“.
И така нещата се върнали към традиционните успехи, които Лили е свикнала да постига.
Галски
Въпросният петел, който сега Лили показа, е статуетка, получена от певицата за празниците. Вижда се, че става въпрос за артистично представяне на породата галски петел. Основата е емайл, украсен в рубиненочервено. Перата на опашката са в различни цветове. Възможно е краката с шиповете да са златни или поне позлатени.
У дома си примата има различни неща с петел, като се почне от картини, та се мине през статуетки и се стигне до кухненски приспособления. Често приятели и по-рядко фенове й подаряват петли, знаейки за привързаността на певицата към древните традиции и поверия, свързани с тази колоритна птица.
Иначе по празниците и особено за Цветница, когато Лили Иванова има имен ден, певицата получава купища цветя. Та се налага те да бъдат извозвани със специален транспорт след това, за да не предизвикват суматоха сред столичната чистота. Певицата най-отговорно вика камионче, което превозва десетките букети за спазване на екологичните норми.
Икони
Във въпросната биографична книга Лили Иванова споделя и за други свои вярвания: „Малко или много съм суеверна. Когато излизам от къщи, се прекръствам. Казали са ми го монахините от Самоковския манастир. Прекръсти се три пъти, преди да излезеш, и кажи: „С Господ напред“. Обичам икони, обичам да разглеждам църкви. Това мое хоби се появи в Съветския съюз. Там има невероятно красиви църкви. Интересувах се, ходех, разглеждах, влизах в църквите“.
Георги П. Димитров
