П огребват Янка Рупкина при родителите й в Бургас. Такова е било последното й желание, издаде нейната бивша снаха Цветка Делчева, която се грижеше за певицата в последните дни от земния й път.
СКРЪБНА ВЕСТ: Напусна ни великата Янка Рупкина!
Йотова: В гласа на Янка Рупкина ехтеше българската памет
МОЛЕТЕ СЕ: Голямата народна певица Янка Рупкина е приета по спешност в болница!
Вчера тя обяви за кончината на легендарната певица: „Днес в 12,30 ч. земния си път приключи моята свекърва Янка Рупкина. Поклон пред теб, майко! Обичаме те и ще ни липсваш! Ти беше винаги до нас в трудни моменти, за което искрено ти благодаря! Бъди нашият ангел небесен! С почит и уважение към теб и твоя талант, ще те носим в сърцата си!“.
Бившата снаха Цветка Делчева се грижеше за нея.
Янка Рупкина бе близо месец в кома след прекарания инсулт. След изписването й от столична болница тя бе откарана с линейка в Хасково при бившата снаха, която поддържаше прекрасни отношения с нея и след развода със сина й Росен.
Поклонението пред Янка Рупкина ще бъде в Бургас на 11 април, събота, в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“. То ще започне от 11:00 ч., а от 13:00 ч. опелото в нейна памет ще отслужи Сливенският митрополит Арсений. Това съобщиха от община Бургас.
Глас
Наричаха Янка Рупкина Славея на Странджа, имаше уникален и неповторим глас. Всепризнатият фолклорен специалист Даниел Спасов възкликна за нея: „Тя е едно безспорно музикално явление. Такива певици се раждат на столетие. Така казваше големият Красимир Кюркчийски, който написа една от най-красивите си песни за нейния солов глас и „Мистерията на българските гласове“. Янка Рупкина е самороден талант, но тя е надграждала своите музикални умения, развивала е своите гласови възможности. Тя нямаше музикално образование, но нямаше фалшив тон. Умееше да музицира, да импровизира и да създава нещо по-различно от тези старинни странджански песни, които беше наследила от своя род, от своята баба Яна, на която е кръстена и чийто талант е наследила“.
С Кичка Бодурова.
„Знам, че един ден всеки от нас ще си тръгне от земния път. Но тъжно, много тъжно! Идваше на всички мои концерти в София. Само на последния не можа! Глас неземен! Почивай в мир, скъпа Янка!“ - с тъга отбеляза Кичка Бодурова.
Имаше голяма колекция от кукли и подаръци.
Дар
„Мир на душата на голямата българска народна певица Янка Рупкина! Поклон пред паметта й и незабравимия й глас!“ - въздъхна с уважение Лили Иванова. Като Лили Иванова и самата Янка Рупкина е квалифицирана медицинска сестра. Преди време тя разказа пред „Телеграф“ за първата си среща с примата на естрадата. „Тези дни си слушах старите записи, които ми изпрати приятел от Бургас и ме налегнаха спомени. „Стоянов татко думаше“ ми е подарък от баща ми още като млада. Та се сетих един случай. В Сливен имаме концерт с Лили Иванова - аз първа част, тя втора. Преди концерт тя не пуска никого в гримьорната, но тогава мен ме извика. Стоя на вратата и вика: „Янка, ти знаеш ли какво си?“. Много ме изненада с тоя въпрос и въобще не знаех какво да й отговоря. Казах й - и знам, и не знам. Обаче оттогава минаха 50 г. и снощи, като чух тая песен, разбрах наистина какво съм била и какво съм сега. Още тогава някои хора са разбрали, че от мен нещо ще стане. Като съм покачила гласа във висините, стой, та гледай. Направо ме подмладиха с тези записи“.
Била е медицинска сестра.
И добавя: „Сега си давам сметка колко много съм работила и се чудя защо толкова съм се блъскала... Като Левски съм, заради отговорността към България. Работила съм за име, за туй, за онуй и животът си отиде в работа. 64 г. професионален труд! Една почивка имам 20 дни след катастрофата със самолета, при който загинаха Паша Христова и други колеги. Бурен живот, с много концерти, филми, с много обич – най-важното! От всички народи, не само от българския! Щастлива певица съм, макар да имах доста трудности“.
Янка Рупкина разказа веднъж пред „Телеграф“: „Нямам записана чужда песен, с две изключения – направих дискотечни версии на „Джоре дос“ с разрешението на Магдалена Морарова и една песен на Верка Сидерова, за която също я питах. Дори им занесох подаръци, благодарих им“.
Получи световно признание
Като дългогодишна солистка на „Мистерията на българските гласове“ Янка Рупкина по света е със статута на мегазвезда, пред чийто талант се кланят и най-големите знаменитости.
Домът й е като галерия, където подаръци, костюми, обувки, дискове, плочи, има и колекция от кукли. Сред тях са и цветята от китариста на „Бийтълс“ – Джордж Харисън. „Държа ги завити отгоре на гардероба в една кошница. Той дойде на концерта ми в Англия и ми поднесе една кошница, а после в хотела неговите хора ми донесоха още една. Веднъж на гости ми беше колежката Величка Стамболова. Отидох до кухнята да сложа нещо да се почерпим, връщам се и гледам нещо ми е празно над гардероба. Питам я къде са цветята, а тя – махнах ги, че са изсъхнали, за какво са ти. Викам – как може, три месеца съм ги носила от летище на летище да ги докарам в България, а тя ги изхвърлила в кофата на терасата. Събрах тези, които не бяха много счупени, и си ги върнах в кошницата. От Италия един керамичен лъв си донесох, щъркелчета, какво ли не. Бях бедна като малка, затова ми е сантимент и искам да ми е хубаво. Дори да не ми трябва нещо, щом ми харесва, си го купувам“, каза още пред „Телеграф“ емблемата на трио „Българка“.
Спомня си за един от последните си рождени дни, който отбеляза на 15 август, как събрала приятелки. Разказа пред „Телеграф“: „Почерпих ги, изпях им една странджанска песен „Любил е Кольо Дилияна“, тя е от първите, които съм записала. Много приятели ми се обадиха от цялата страна, както и от чужбина. Секретарката на Линда Ронщат ми звънна от Калифорния да ме поздрави от нейно име, че тя не е добре в момента - аз имам запис с нея, тя първа ме покани в нейното трио на мястото на Доли Партън, след това аз я поканих да участва в моя диск „Мама Керанка“, който направих с холандския композитор Робърт де Гройс“.
Като част от Женския вокален хор на Българската национална телевизия, дирижиран от Дора Христова, Янка Рупкина участва в албума Le Mystère des Voix Bulgares, Volume Two, който печели награда „Грами“ за най-добър традиционен фолклорен запис през 1990 г.
По темата работиха: Лео Богдановски, Георги П. Димитров
