А ктрисата Слава Рачева продължава да разказва приказки с Педя човек - лакът брада. Много често я канят да гостува в детски градини или училища, срещата на живо с децата продължава да я вълнува. „ Децата са чудесни. Педя човек и днес успява да задържи вниманието им, гледат и слушат приказките, които им разказвам, с отворени очи и голямо удоволствие. Приемат и песничките, и историите и искат да споделят, да разкажат стихчета, и то съвсем на живо, без някакви мултимедии, споделя пред “Телеграф” актрисата. Когато я канят да се среща на живо с малката си публика, винаги искат куклата да бъде с нея. Двете са се превърнали в неразделен партньор вече повече от 62 години.
Педя човек е роден на 21 април, само два дни преди актрисата. Куклата е създадена от художничката Милка Начева, през годините няколко пъти е променяна. “Имаше момент, в който стана по-голяма, а след доста години дойде хрумването да направят нова, по- модерна. Играхме и с нея, но всички търсеха първия вариант Педя човек - лакът брада, който винаги е бил приеман от децата добре“, споделя актрисата. Оригиналната кукла живее в дома на Слава Рачева. Съхранява се грижовно. Не седи на видно място, а е прибрана в един шкаф. Разбира се, винаги я вади, когато има покана за среща на живо с децата.
Приказките вълнуват децата, вслушвайте се в децата си, Слава Рачева.
Златната къщичка
Трудно е да избере една любима измежду хилядите разказани от нея приказки. Най- хубавото в тях е, че доброто побеждава. „Педя човек обаче има няколко знакови приказки, които се наместват добре във всяко време, за всеки повод и за различните слушатели. Едната приказка е „Златната къщичка“ , а другата е „Шареното човече“. Златната къщичка е нарицателно за нашето детство, символ на натрупаните спомени. Мястото, където всички ние се връщаме, когато пораснем.
Аз винаги пожелавам на хората да успеят да създадат своята златна къщичка. Слагам една пауза за онези, които не са имали такова детство, да успеят да създадат такова за техните деца, а за по-младите хора допълвам - имайте хубави преживявания и трупайте хубави спомени в златната си къщичка. Приказката за Шареното човече също е много знакова за времето, в което живеем, особено днес. Едно цветно човече се появило в сивия свят и започнало да раздава от своите цветове. Зеленото на тревата, червеното на розата, лилавото на виолетката, синьото на небето, на слънцето златно, раздавало и останало само с един цвят, накрая отишло при него едно момиченце и за него било останало само розово, така момиченцето станало цялото розово и почнало да се хвали.
СЛАВА РАЧЕВА С ПЕДЯ ЧОВЕК в Севлиево по време на кинофестивала ФИЛМИРАЙ
Приказката завършва с думите на Педя човек:
„Ако някога светът стане отново сив, то ще се появи едно шарено човече, което ще раздава от своите цветове, за да могат очите на децата да бъдат весели и щастливи, ние всички сме в търсене на шареното човече“, сподели Слава Рачева с усмивка.
Педя човек се появява в живота на актрисата ненадейно, когато вече работела в Куления театър. „Дойде един човек в театъра и каза, че му трябва малък мъж, отговорих, че играя всички роли на мъже. След това ме поканиха в телевизията“, спомня си Рачева. Там й разказват, че по модел на немската телевизия ще се прави детска програма „Лека нощ, деца“. Там обаче куклата се казвала Пясъчното човече и разказвала приказки. Телевизията поръчва кукла и я кръщава Педя човек - лакът брада. „Според проф. Шишманов, нашия фолклорист, така са наричали метлата зад вратата - Педя човек- лакът брада“, разказва Слава Рачева.
От всички роли, които е изиграла, Педя човек се превръща в образа, с който всички я помнят и разпознават и днес. Спомня си, че в началото имало телевизия само три дни в седмицата - понеделник, сряда и петък. „Чичко Филипов водеше новините, а аз седях свита под масата до неговите крака, за да дойде времето на Педя човек да се появи и разкаже приказка. В края на новините той вадеше бял конец, скъсвайки го, аз се показвах и казвах: „Добър вечер, мили деца, добър вечер, чичко Филипов“, и така се роди това прозвище, а аз станах негова кръстница“, с усмивка си спомня Слава Рачева. И добавя: „Навремето не случайно “Лека нощ” беше точно в 8 без10. Много ценно за телевизията време и винаги и е имало интерес да го вземат. То беше знак, че телевизията за тях спира. В семейството се знаеше, че след приказката децата заспиват“, обяснява актрисата.
“Рожденият ден не е време за равносметка. Човек има толкова много дни, в които можеш да седнеш и да помисли, че не е нужно да чакаш“, смята актрисата. Тази година отбелязала юбилея си с много поздравления, а вниманието на хората продължава да я радва и прави истинска щастлива. „Питали са ме през годините за славата. Славата е ясна, името ми е Слава, няма как да не съм на ти с нея, но по-важно е вниманието, което съм получавала. Аз съм разглезена в това отношение“, споделя Слава Рачева.
Рождените дни винаги са хубави. „Всички се вълнуват на този ден, а рожденикът най-много. Получих много поздравления. Отговорих им, благодарна съм, че и тази година бях удостоена с вниманието на толкова много хора, това е истинско щастие за мен.” Слава Рачева е родена през април и има голямата привилегия да празнува в месеца на Великден. Спомените й от детството с този празник са свързани с мириса на козунаци, боядисване на яйца и някой друг откраднат бадем изпод кърпата, която покрива великденския хляб.
Мариана Маринова
