Ф ронтменът на „Остава“ Свилен Ноев, който в понеделник навършва 50, без маски пред Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“. Той сподели за раните от детството, за бащата, когото нарича „изрод“, за диагнозата, която едва не го пречупи, за славата, която не винаги храни, и за любовта, която го спаси. Това е една изповед на мъж на ръба на половин век – в „Часът на истината“.
“Истината, която знам за себе си, е че съм добро, претенциозно момче от габровския край. Алтер егото ми е много хумористично, иначе съм депресар”, смята Свилен Ноев.
Фронтменът на “Остава” разказа, че още от първите песни хората са започнали да му казват, че не може да пее, че е гей. “Така ми се падна да имам по-странен глас. През 90-те години определяха нестандартните хора за гейове”.
“От 14-годишен свиря на китара и на барабани вкъщи. Нито един човек около нас не ми каза, че имам странен глас. После ми се пооправи, но пак е изродски. Не се правя, просто си е такъв”, коментира той.
По думите му музикантите живеят, за да създават спомени. “За мен с музиката правиш спомени. Има хора, на които песента “Шоколад” им е много по-мощен спомен от Mysterious ways на Ю Ту”.
“Най-голямо благодаря дължа на майка ми. Тя без да иска направи така, че да си поема моя път. Бях на 12 години, бях доста умен, но устат. И тя ми каза, че има технокум в Правец, каза, че е най-хубавото училище в България. И се отцепих от родителите си тогава. Много съм благодарен за това. Тийнейджърството си го минах сам”, споделя Ноев.
“Животът с баща ми изобщо не беше лесен. Това е човек, който не уважава другите хора. Мислел съм си като дете, че баща ми се прибира от работа и единственото, което иска, е да ми се кара. Беше ми като паник атака, когато отключеше вратата. Сега той е в деменция от 1-2 години и се хващам, че даже не ми е мъчно за него. Той просто ми навреди, докато бях тийнейджър, и после изчезна. Мъчно ми е за момчетата, които нямат добри отношения с баща си. Сякаш искам да имам публика, за да запълня дупката в сърцето си. Не го пожелавам на никого”, обясни той.
Ноев сподели, че е бил подлаган на физически тормоз, но не често. “Не ме е бил толкова, но постоянно говореше гадории. Побъркваше го това, че станах артист. Прост човек”.
“Последните години не си говорех с него. Този разрив продължава да съществува и сега. Аз го уредих да го лекуват, а той не говореше на мен, само на брат ми. Обичаше само него. Когато се роди, мен все едно ме нямаше”, разказва артистът.
“Покрай Невена преживях много неща и станах много по-социален, защото имах някакви ужасни страхове като артист. Баща ми ми създаде много комплекси и страхове - не можех да влизам в заведения сам. С Невена, като станахме гаджета, и закъсняваше за някоя среща, аз стоях пред заведението и я чаках. Не можех да стоя сам”, разказва той.
“Сега нещата покрай семейството и сцената доста се промениха. Имам повече самочувствие, имам семейство”, обясни Ноев.
“Ако баща ми можеше да ме разбере, щях да му кажа, че му прощавам. Но беше гнусна свиня”, допълни той.
Цялото интервю може да гледат в YouTube канала "Храмът на историите".
Източник: NOVA
