Н овият филм на Грета Геруиг за най-популярната кукла в света – Барби , превъплътена така брилянтно от Марго Роби, чупи рекорди в световния бокс офис и вдъхновява много жени.
Но ако има само един момент от филма „Барби“, който е докоснал сърцата на всички зрители, това със сигурност е монологът, който актрисата Америка Ферера произнася към края на филма.
Опитвайки се да утеши Барби, която е изпаднала в екзистенциална криза, Глория говори за това какво означава да си жена в Америка (и в голяма част от западния свят).
Първата версия на монолога е написана от самата режисьорка, но Грета и Америка я усъвършенстват заедно месеци наред.
Те си изпращат песни, статии и сцени от филми, които предизвикват емоцията, която се опитват да предадат в този монолог, за да го подобрят възможно най-много.
Ето думите, които докоснаха сърцата на зрителите в целия свят:
"Невъзможно е да си жена." Ти си толкова красива и толкова умна, но те убива да мислиш, че не си достатъчно добра. Винаги трябва да бъдем изключителни, но някак си винаги го правим погрешно.
Трябва да сме слаби, но не прекалено слаби. И никога не трябва да казваме, че искаме да сме слаби.
Трябва да кажем, че искаме да сме силни, но трябва да сме и слаби. Трябва да имаме пари, но не трябва да ги искаме.
Трябва да бъдем властни, но не и злобни. Трябва да бъдем лидери, но не трябва да задушаваме идеите на другите.
Трябва да обичаме да бъдем майки, но не трябва да говорим за децата си през цялото време.
Трябва да сме жени с кариера, но винаги да се грижим за другите хора. Трябва да говорим за лошото поведение на мъжете, което е лудост, но ако го споменем на някого, ще ни обвинят, че се оплакваме.
Трябва да бъдем красиви за мъжете, но не прекалено красиви, за да не ги изкушаваме или да заплашваме други жени, защото всички трябва да сме част от едно сестринство. Винаги трябва да се отличаваме и да сме благодарни, но никога не трябва да забравяме, че системата е манипулирана.
Така че трябва да намерим начин да го признаем, но в същото време да сме благодарни. Никога не трябва да остаряваме, да бъдем груби или да бъдем егоисти. Не трябва да падаме, нито да губим, не трябва да показваме страх, никога да не отстъпваме. Много е трудно! Всичко е твърде противоречиво и няма кой да ни даде медал или да ни благодари!
И всъщност се оказва, че не само правим всичко погрешно, но и сами сме виновни за всичко.
Толкова съм уморена да гледам себе си и всяка друга жена да се самоубива, за да бъде харесвана от другите. Ако всичко това се отнася за кукла, представляваща жени, аз съм загубена."
