Данчето цъфти, Банев в рими и каре
Когато поезията срещне песента, дрескодът става свободен. Добромир Банев е заложил на градска небрежност - сако, риза без вратовръзка, кариран панталон и спортни обувки. Всичко поотделно има алиби, но събрано заедно прилича на строфа, която още чака последната си редакция. Панталонът е достатъчно разговорлив, затова обувките спокойно можеха да замълчат. Йорданка Христова, обратно, е решила да внесе цяла ботаническа градина в залата. Флоралната връхна дреха е пищна, розовото отдолу ѝ дава настроение, а огромните цветя край лицето сякаш настояват и те да получат автограф. Белият широк панталон носи необходимото спокойствие под цялата тази цветна дипломация. И все пак двамата печелят най-важното модно състезание - изглеждат като себе си. Банев е артистично небрежен, Данчето - цветна и неподвластна на скуката. А когато усмивките са толкова широки, модната полиция може да остане пред залата.
Неда Украден - елегантност на една кука
Мисля, че мястото на този шал е в камината зад Неда. Всъщност цялото ми впечатление за облеклото на Украден е „не“ и „да“ и както се вижда, това противоречие се съдържа в името на югозвездата. Гаджето ми - британец, ме пита това ли е жената, изпълнила “Синьо елече”, а в защита на въпроса си посочи синята дреха на госпожата. Взех два билета за Катания и обещах да му обяснявам тези факти на тиха вечеря в Сицилия. Огромната лилава наметка издава горска феерия и хижа, а панталонът е напълно извън това съгласие. Целият кадър носи някаква носталгия, в която сякаш всеки момент ще прозвучи песен на Мустафа Чаушев.
Анелия и Светла - мода в движение
Певицата Анелия и бизнесдамата Светла Евтимова дават чудесен урок как две напълно различни модни настроения могат да стоят прекрасно едно до друго. Анелия е заложила на градска непринуденост - бял топ, светъл деним и черни сандали, дискретно намигващи към Chanel. Нищо излишно, нищо, което да крещи „вижте ме“, а резултатът е свеж, женствен и много съвременен. Букетът в ръцете ѝ почти изглежда като част от стайлинга.
Светла Евтимова избира вечната интелигентност на черното – семпъл топ, тъмен деним и големи слънчеви очила, които добавят необходимата доза градски шик. При нея няма модна истерия, а увереност на жена, която няма нужда етикетът да говори вместо нея. Двете доказват нещо, което модата често забравя: стилът не е колко неща си сложил върху себе си, а колко спокойно можеш да си позволиш да ги свалиш. Или пък да ти бъдат свалени.
Александър и Валя - можеше да се съчетаете
Александър Влог е решил да не се състезава с гостенката си и правилно – керемиденото сако върху тонална тениска е приятно, мъжко и спокойно. Черният панталон обаче сякаш е пристигнал от друга среща, а белите кецове вече са толкова задължителни за мъжкия гардероб, че скоро ще започнат да ги издават с личната карта. При Валя положението е далеч по-приключенско. Бялата дантела, минижупът, мрежестият чорапогащник, платформите и каубойската шапка са събрали Нешвил, Сен Тропе и „Пайнер“ на една маса. Всеки детайл настоява да бъде солист, а ансамбълът категорично отказва да пее втори глас. И все пак Валя има едно огромно модно предимство - носи всичко с настроение и самочувствие. А когато една жена е решила да бъде забелязана, последното нещо, което трябва да ѝ предложим, е бежово. До нея Александър изглежда почти като моден преводач: тя говори с удивителни, той - с точка.
Диригентът на Айшенур е излязъл в почивка
Ако бях поет, поет като Пишурката, ода бих написал аз за… Айшенурката. Бих цитирал и Моканина, който въздишаше: „Боже, колко мъка има по този свят, Боже“. Добре поне, че мъката тук е модна, а гласът на госпожицата засега не се е извисявал достатъчно до мен, за да го оценя със същата литературна тревога.
Намесвам смело и „Изворът на Белоногата“, макар че по тези бедра вместо бяла премяна се вие мрежест чорапогащник, щедро гарниран с татуировки. Черното боди е в героична битка с деколтето, а червеният каскет стои отгоре като удивителна след изречение, което и без това е изкрещяно. Тук модата не шепне – тя направо си е взела микрофона. Мрежа, мастило, черно, червено и коса до хоризонта – цял визуален оркестър, в който диригентът май е излязъл в почивка. И все пак има нещо последователно в тази модна дързост: госпожицата не се преструва на скромна и не ни губи времето с намеци. Ако някой ден чуя и гласа ѝ, ще мога да реша дали Пишурката да продължи одата. Засега перото ми се заплете в чорапогащника.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лорд Евгени Минчев
