Д а си намерим работа не е чак толкова трудно. Но да си намерим подходящата работа изисква повече усилия. Пазарът на труда в съвременните условия е много динамичен и изискванията към работещите непрекъснато се променят. Променят се обаче и самите търсещи работа.
Според изследване на синдикатите в момента в българската икономика има дефицит от 260 000 работещи и в същото време 147 000 са безработни. Откъде идва този дисбаланс? Преди всичко, от решаващо значение е квалификацията, за която в съвременния свят не е достатъчно само да сме придобили някакви умения и знания. Динамиката на развитието на науката и технологиите ни принуждава непрекъснато да ги осъвременяваме и доразвиваме. Наученото днес, само след пет години, а в някои сфери и по-кратко, вече няма да е актуално. Трябва непрекъснато да се „ъпгрейдваме“, ако искаме да останем актуални на пазара на труда и най-вече да имаме възможност за избор, за да намерим подходящото за нас работно място.
„Местоработата“ отдавна не е само мястото, където изкарваме парите си, необходими ни за да живеем. Това е място, на което прекарваме по-голямата част от активното си време, място, на което влизаме в различни взаимоотношения с хората, с които работим. Тези отношения надхвърлят чисто формалното общуване между колеги, шефове и подчинени, защото мястото където работим, все повече ни предлага различни възможности, надхвърлящи традиционната представа за работна среда – от разнообразни обучителни курсове до зони за спорт и релакс, на места дори и детски градини. Към това трябва да прибавим и различните и разностранни събития, които фирмите организират за служителите си. Ето защо изборът на това пространство, което все по-условно наричаме „месторабота“ неочаквано се оказва не чак толкова лесна задача. Когато постъпваме на работа в подобна съвременна фирма, трябва не просто да се докажем като специалисти, способни да изпълнят поставените им професионални задачи, а и като хора, личности, които могат да се впишат успешно в културата на фирмата и специфичния и микроклимат.
Какво представлява един днешен кандидат за работа на подобно място? Съвременният профил на млад, квалифициран и амбициозен човек, кандидат за работа, предимно от поколенията Y и Z, е профил преди всичко на търсещ човек. Човек, който освен добро заплащане, търси подходяща среда, в която да се развива, да надгражда уменията и знанията си, да опитва нови неща и не на последно място – да има пълноценен социален живот извън служебните му задължения. От другата страна стои работодателят. Модерният работодател, без значение дали става дума за сравнително малка фирма или голяма международна корпорация, търси хора, които ще и придадат качество, защото количествените показатели са следствие на усилията на човешкия потенциал, с който разполага. Така наемането на служител на работа се превръща в своеобразен преговорен процес, в който и двете страни излагат своите изисквания, преди да поемат договорните си задължения. Между тях стои специалистът по човешки ресурси.
В този процес “HR-ът“ е по-скоро медиатор. Той контактува с двете страни и им помага да вземат удовлетворяващото ги решение. На едната страна помага да избере правилния човек, който би бил полезен за фирмата с потенциала си и е в състояние да вирее успешно в специфичния и микроклимат. В същото време помага и на търсещия работа да намери най-удовлетворяващото го решение, съобразно стремежите му за развитие в професионален и личен план. „Модерните кандати са взискателни“, казва Анна Габровска, Директор „Култура и човешки ресурси“ във Филип Морис България, в дискусия по темата с Милена, Кирил и Тодор в епизод 46 на подкаста „Тройка по никое време“. И продължава: - „И това не е лошо.“ „Когато имаш изисквания, това означава, че имаш амбиции.“.
Освен множество социални придобивки, модерният работодател днес предлага и различни възможности за надграждане и израстване – както вертикално, така и хоризонтално. Къде точно се чувстваш най-добре, къде би бил най-полезен и най-пълно можеш да реализираш себе си – това се разбира след година, година и половина работа, според Анна Габровска, защото изпитателния период по-скоро служи за обучение и запознаване със спецификата на работата, после следва поне една година същинска работа и едва след това се вижда какво всъщност може, какво точно иска и къде най-пълно би могъл да се реализира някогашният кандидат. Тогава обикновено се взима и окончателното решение, и от двете страни, дали това е подходящия човек и подходящата месторабота за него.
Удовлетвореността от работата и усещането за пълноценен живот, професионален и личен, днес са ключови фактори за успешно направен избор на професионално поприще и месторабота. Този избор определя качеството на живота, който искаме да водим, затова намирането на подходящата работа в 21-ви век не е лесна задача. Но колкото повече развиваме личностно себе си, толкова повече се разтваря хоризонтът на възможните ни избори. А в крайна сметка, от тях зависи какъв живот ще живеем.
