О бичаната ни родна актриса Албена Павлова днес празнува рожден ден. В откровено интервю за „Телеграф“ тя сподели, че този ден винаги я кара да се чувства странно заради повишеното внимание към нея, но днес е готова да приеме цялата любов на хората, които ще се сетят за нея.
„Рождените ми дни винаги са ме карали да се чувствам доста особено и в крайна сметка се оказа, че малко се притеснявам от повишеното внимание към себе си. Имало е години, в които дори съм си изключвала телефона, за което след това се упреквам, разбира се, защото няма нищо по- хубаво от това човек да посрещне добрите пожелания на приятелите си и на всички, които са се сетили за него. Така че тази година няма да изключвам телефона (смее се). Ако някой те прави щастлив, това са точно приятелите, така че смятам тази година с отворени обятия да приема тяхната обич“, споделя Павлова.
Детство
Питайки я за равносметка на личната й година, тя е категорична: „Не съм човек, който прави равносметки. Не обичам. В равносметката има някаква окончателност. Все едно всичко е свършило и ти започваш оттук насетне. Не смятам нищо да приключвам като етапи в моя живот. Всичко прелива от едно в друго. Предпочитам да гледам напред, отколкото назад. Така че ще правя планове, не равносметки“. Талантливата актриса ще посрещне личния си празник в Балкана, но няма да прави голямо парти. „Всички, родени през лятото, знаят, че ние нямаме много възможност да правим големи събирания, тъй като по това време всеки е нанякъде. Така че ще го посрещна в тесен кръг на едно много хубаво място на Балкана, където последните години традиционно ме заварва рожденият ми ден“, разкрива тя и допълва: „Пожелавам си да съм здрава и все така животът ми да ме среща с добри и изграждащи ме хора. Да пътувам във всеки смисъл на тази дума“.
Често на рождените си дни се връщаме в годините назад и детството, а за Албена Павлова то е пълно с прекрасни спомени и много свобода. „Много палаво дете бях (смее се). Просто сега, като се обърна назад, направо не мога да повярвам. Аз играех само с момчета и може би затова не се научих никога да шия рокли на куклите си и да играя с тях (смее се). Играех с ножки, лагерни колички, топки, катерехме се по дървета. Ако трябва с една дума да си опиша детството, то това е свобода. Защото аз съм имала щастието да бъда дете в едно време, в което родителите имаха много по- малко притеснения, отколкото съвременните, и даваха свобода на децата си да растат с по-малко контрол. С интерес питаме дали е успяла да даде тази свобода и на собствените си деца, а Албена с усмивка отговаря: „Би било изключително приятно да си го мисля, не знам , искрено се надявам, че в крайна сметка човек предава на децата си това, което е получил от родителите си. Така че се надявам наистина да съм им дала свобода да растат и да правят своите избори. Да се чувстват одобрявани, харесвани, защото аз бях такова дете. Моите родители винаги са изразявали одобрение дори към не толкова хубавите ми постъпки (смее се). Никога не съм била гледана лошо или с недоверие, така че много бих се радвала, ако съм успяла да пренеса този родителски завет и напред към моите деца, защото това пък е гаранция, че те ще го предадат на своите деца и това е много хубаво“.
Театър
Именно майката на любимата актриса пък я запалва по театъра, който по-късно се превръща в голямата й любов. „Винаги съм казвала, че потребността от изкуство много рядко ни е даденост по природа. Да вземем четенето на книги. Едно дете много, ама много рядко ще избере да си прекара свободното време в четене на книги. Затова ролята на родителя е в началото да окаже нежен натиск да чете това дете, а едва след това идва потребността. Та при мен беше под натиск първоначално въвличането в театралното изкуство. Моята майка много обичаше да ходи на театър, а нямаше с кого. Баща ми беше много зает. И тя ме хващаше за ръка и хайде в театъра. Няма премиери, които да сме изпуснали нито на театъра, нито на операта в Русе. Аз бях възпитана в любов към изкуството, но трябва да ви призная, че много скоро това наистина стана моя лична потребност и аз си поех по пътя на мечтата. Майка ми е в основата на това да отида в театъра и да си се представя като негов служител“, разкрива Павлова.
След толкова години успешна кариера я питаме за най- любимата й роля, която е изиграла, а тя лаконично казва: „Сигурно ще прозвучи много клиширано, но аз си обичам дори и неуспешните роли. Ако приемеш, че всичко по пътя учи, тогава ще разбереш, че няма неуспехи, има опитност. Има драматургични предизвикателства, които много са ми дали и много са ме надградили. Една от ролите е в „Добрия човек от Сечуан“ на Брех. Там играя главните мъжка и женска роля, режисьор беше Иван Добчев, което вече само по себе си добавя предизвикателство. Получи се едно много добро представление и съм с хубави спомени. Друга моя много любима роля е от „Илюзията“ на Пиер Корней с режисьор Галин Стоев. Много хубава е ролята на Роксана в „Сирано дьо Бержерак“ с режисьор Теди Москов, беше на сцената на Сатиричния театър. Не ги класирам по никакъв начин, просто се подсещам за тези на първи прочит. В театъра не е толкова красиво колко ти е голяма ролята или каква е. Най-красивото са срещите, които имаш с драматургия, с режисьори, с колеги. За мен паметните представления са паметни не толкова заради това аз до каква степен съм се справила с някаква роля, колкото до това с какви хора съм се срещнала и какво сме си обменили. Всяка ми е важна и всяка ми е спирка по пътя.“
Сериал
След театъра я насочваме към киното, или по-точно към сериала „Столичани в повече“, където цяла България я заобича като Гълъбина. Интересно ни е кой е бил най-смешният момент по време на снимки, а тя дълго се чуди кой от всички да каже, защото те са били безброй, а работата в лентата - истинско удоволствие. „Много трудна класация ме карате да направя (смее се). Снимките на този сериал никога не съм ги усещала като работа, дори когато е трябвало да ставам в 5 часа при минус 17 градуса. Не съм приемала това като работа, а само и единствено като изключително забавление и любов. Много беше забавно и смешно по време на снимките на последния епизод на първи сезон. Злополучната сватба на Мария и Андрей. Тогава всичко трябваше да завърши с някакви летящи кюфтета, кебапчета и торти и беше много смешно. Особено при Христо Гърбов пролича как в един момент наистина спря да играе и абсолютно истински започна да се забавлява с тази задача. Защото кога в живота ти ще се случи да се замеряш с такива неща, а на снимачната площадка може да го изживееш, и то на 100 процента, забавлявайки се“, през смях и днес разказва Албена и допълва: „Другото забавно е, че точно за тази сватба героят на Христо трябваше да мери халките и ги слагаше на моя и неговия пръст. Само че неговият е по- дебел от този на младоженеца и запецна. Няма вадене. Поду му се пръстът, почервеня, започна да пулсира, да го боли и вече си представяхме как го водим някъде да режат халката, но той с последни сили успя да я измъкне (смее се). Използвахме всеки повод да се забавляваме. Те това ни отчитаха сценаристите, че написаното е многократно надградено от актьорите и това е, защото ти толкова влизаш в историята, че започваш да живееш в нея и да я обогатяваш. Красив беше всеки миг“.
Завършваме с въпроса за коя роля мечтае, а тя заявява: „За следващата. Ролите са просто повод да изживееш нещо красиво. Никога не съм имала роля, за която да мечтая, и може би това ме е възнаградило с усещането, че всяка роля е за мен, и ме е освободило от разочарованието, че не съм получила дадена мечтана роля“.
Готвят премиера в Сатирата през януари
Албена Павлова в момента ни радва в едни от най-хитовите театрални постановки, а още с началото на следващата година ще я видим и в нов спектакъл. „В момента може да ме гледате на сцената на Сатиричния театър в представлението „Кой кого“, в представлението „Кучки“, където съм гост актриса в Пазарджишкия театър, разпространяван от театър „Мелпомена“, и си партнирам с прекрасните ми колеги Станимир Гъмов, Невена Бозукова, Петьо Петков- Шайбата, Даниел Пеев. Във „Вражалец“, където отново играем с Любчо Нейков. Да са добре дошли хората. Независимо кого гледат, да ходят на театър и този период, в който бяхме сложени на пауза, да е един път завинаги приключил. Репетираме и ново заглавие в Сатиричния театър, премиерата ще бъде в края на януари“, споделя актрисата.
Елизабет Методиева
