В еликият Робърт Де Ниро празнува рожден ден на 17 август. Гангстерът на Холивуд навършва 79 години.
Де Ниро е актьор, режисьор, продуцент и основател на филмовия фестивал в Трибека. Носител на два Оскара, с право е смятан за един от най-великите актьори на своето време. Известен най-вече с ролите си на гангстери, мафиотски босове и конфликтни и проблемни индивиди, той често играе роли във филми на режисьора Мартин Скорсезе, а също и на Брайън де Палма.
Де Ниро е известен със със своята отдаденост и отговорно отношение към ролите си: наддава приблизително 25 килограма и се научава да се боксира, за да изиграе ролята на Джейк Ламота в „Разяреният бик“; изпилва си зъбите за „Нос Страх“; научава се да свири на саксофон за филма на Скорсезе „Ню Йорк, Ню Йорк“.
Де Ниро е роден в квартала Манхатън, Ню Йорк, по-точно в район, наречен Hell's Kitchen („Дяволската кухня“) поради високата концентрация на организирана престъпност, известни гангстери от миналото и контрабандисти на алкохол. Баща му Робърт де Ниро Старши – художник, скулптор и поет и майка му Вирджиния Адмирал, която също е художничка, са от италиански произход. Те се разделят когато той е на 2 години. Малкият Де Ниро израства по улиците на квартала също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. Прякорът му е „Боби Млякото“ поради бледия му цвят на кожата тогава.
По настояване на майка му, той се записва в гимназия за музика и изкуства, но на 13-годишна възраст напуска и става член на уличната банда Little Italy („Малката Италия“). Тогава има и конфликт с баща си, с когото се помирява отново чак на 18 години, като лети специално до Париж, за да го отведе обратно в Ню Йорк, защото баща му страда от депресия.
Де Ниро посещава консерваторията на известната актриса и учителка по актьорско майсторство Стела Адлер (посещавана и от Марлон Брандо, Мартин Шийн, Бенисио дел Торо и други) и актьорското студио на Ли Страсберг, но оспорва похватите му. На 16 години получава и първата си роля в пиесата „Мечка“ от Антон Чехов.
Де Ниро дебютира в киното през 1968 г., когато играе във филма на Брайън де Палма „Приветствия“. След това играе малки и незначителни роли в много филми, докато не идва 1973 – годината, в която печели одобрението на критиците с ролята си в „Бий бавно барабана“. Дългогодишното му сътрудничество с Мартин Скорсезе започва през същата година, когато играе във филма му „Коварни улици“ заедно с Харви Кайтел. Други филми на Скорсезе, в които той участва, са „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Кралят на комедията“, „Добри момчета“, „Нос Страх“, „Ню Йорк, Ню Йорк“ и „Казино“.
Той получава Оскар за най-добър актьор за изпълнението си в „Разяреният бик“ и Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за „Кръстникът 2“.
Интерес представлява фактът, че Де Ниро и Марлон Брандо са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ човек. Де Ниро го печели за ролята си на младия Вито Корлеоне в „Кръстникът 2“, а Брандо получава почетната статуетка (въпреки че отказва да приеме наградата) за ролята си на стария дон Вито в „Кръстникът“.
Де Ниро е смятан за вещ наблюдател на мимики и подробности, както и за отдаден на работата си перфекционист.
10 култови роли на рожденика
1. "Кръстникът" II (1974, Франсис Форд Копола)
2. "Шофьор на такси" (1976, Мартин Скорсезе)
3. "Добри момчета" (1990, Мартин Скорсезе)
4. "Казино" (1995, Мартин Скорсезе)
5. "Имало едно време в Америка" (1984, Серджо Леоне)
6. "Ловецът на елени" (1978, Майкъл Чимино)
7. "История от Бронкс" (1993, Робърт Де Ниро)
8. "Разяреният бик" (1980, Мартин Скорсезе)
9. "Недосегаемите" (1987, Брайън Де Палма)
10. "Жега" (1995, Майкъл Ман)
