А ктрисата Мария Сапунджиева се е омъжила за колегата си Мариус Куркински, като са били ученици в осми клас.
Двамата са играли семейство още в детското театрално студио „Щурче“. Комедията се наричала „Чер хайвер и леща“, а постановката е на бъдещия режисьор. „Героят на Мариус се казваше Леонида Ламана, беше с бял костюм и бос, а аз играех жена му Валерия, която обаче има любовник. В една от сцените, където той ме целува, нарисуваните му мустаци са се отпечатали върху моето лице. Аз, без да се усетя, съм си играла абсолютно сериозно и чак като свърши, разбрах защо всички се напикаваха от смях, а Мариус нарочно не ми е казал до края“, спомня си звездата. Репетициите били у тях на свещи, с пуснати пердета, на масата. „Някой казваше: “Актьорите да заповядат на сцената”, и започвахме спектакъла. И после ходихме на турне в неговото село с рейса, като сами си носехме всичко - куфарите, декорите. Кметът ни посрещна с кебапчета, а след представлението ни почерпи с мекици“, смее се Мария.
Гуру
Тя казва, че колегата й е бил странно дете, много по-различно от всички останали, не особено комуникативен, но като станело дума за театър, веднага се превръщал в гуру. „С него имаме дълбока кармична връзка от ранна младенческа възраст. И двамата сме родени в една и съща година, и двамата сме били рискови бебета на ръба, и двамата умеем да се изправяме след падане, и двамата сме израснали във Варна, а аз съм и родена там. Мариус първо ме е гледал в „Шестте пингвинчета“ – бях в детското театрално студио „Щурче“ от втори клас, той дойде в седми. Караше ме да кандидатстваме в училището за сценични кадри в Пловдив. Аз съм Близнаци, той е Везни - въздушни зодии. Трябвало е да се срещнем в този живот. И тъй като съдбата ни е обща, се разбираме без думи, усещаме се. На каквато енергия съм аз, той е на същата вибрация. Може да не се срещаме често, но когато душите са на едно ниво, те общуват по друг начин. Плачем си на рамото, какво да правим“, споделя за колегата си още Сапунджиева.
Белези
Тя е открила артистичния си талант сама още като малка. „Видях се на една детска снимка, на която рокличката ми се беше вдигнала високо над кръста, а чорапогащникът ми се е свлякъл долу, въобще изглеждам доста нелепо, а същевременно съм страшно сериозна на нея – ефектът е комичен. Още тогава усещах, че ще стана актриса, въпреки че никой не вярваше. Моите родители, баба ми, всички си мислеха, че това не е възможно, въпреки че често ги събирах и им играех какво ли не - балети, представления, въпросът беше да има публика. Вземах им и пари за билети (Смее се). Аз дори насила накарах нашите да ме запишат в детско театрално студио, те даже не знаеха, че има такова, а после им заявих, че ще кандидатствам във ВИТИЗ. Те ми викаха: “Абе, ти къде си тръгнала, кой ще те вземе теб?”, защото имаше много кандидати, но аз, разбира се, не ги послушах“, обяснява звездата. Детството й е изпълнено с безброй лудории. „Имам белези на челото и на брадичката, а на ръката имам осем шева след разни щуротии. Веднъж дори щях да се удавя във Варненското езеро, но едно комшийче - Боян, ме спаси. След това на всеки 8 август аз му давах меденка курбан, защото ме спаси, но само ние двамата си го знаехме. Смее се. Аз ужким можех да плувам и точно защото много знам и затова тръгнах да се давя в езерото, те такива смели като мен - те правят поразиите“, връща лентата назад Мария.
Пълна лудница
В дългогодишната ти кариера тя е изиграла стотици образи – и на сцената, и на екрана. Хората обаче най-много я свързват с една от телевизионните й героини в култовото шоу „Пълна лудница“ - майката на Жоро Бекъма (в ролята Димитър Рачков). “Обичам всичките си образи, не мога да ги играя, без да ги обичам. Великолепно се чувствам в ролята на Мама Божка. Идеите за нея черпя от улицата, от живота навън. На всяка крачка можеш да срещнеш Мама Божка. Работата на актьора е да има сетива и само да ги улови и да ги изиграе. Иначе такива образи като нея се разхождат навсякъде. Много мами Божки има. Тя е комплексен образ на моите наблюдения, така съм го развила”, споделя Сапунджиева. За всяка роля тя има различен подход, тъй като по различни пътища стига до образа, който трябва да изиграе. Затова не може да ги сравнява. „Всички са ми достатъчно близки, във всеки един образ има част от моята душа. Аз съм го изиграла по моя начин. Ако сложите различни актьори да изиграят една и съща роля, всеки ще я направи по различен начин. Може би... забелязвам, че ми се удават руските образи. Въобще като играя руска драматургия, много лесно влизам в роля. Може и да съм била рускиня в някой предишен живот, не знам. Обичам руска драматургия и с лекота правя тези образи”, разкрива актрисата.
С Димитър Рачков като Мама Божка и Жоро Бекъма в Пълна лудница.
Хамлет
За нея театърът винаги е бил приоритет и така са я учили от малка. „Не че аз нямам личен живот и семейство, но всичко при мен е съобразено с театъра. Дори мъжът ми и децата ни да питате, ще ви кажат същото - тази жена е посветена на театъра, а после на нас. На мъжа ми му тупвах бебетата още на 20 дни и най-вече той ги отгледа“, казва Мария Сапунджиева. Днес синовете й са вече големи - големият е доктор, другият учи за горски. Тя разкри, че и двамата са заченати, докато готви поредната роля. „Започнахме „Хамлет“ със Сашо Морфов. Но забременях с Добрин и Сашо ми каза: „Изчезвай, не искам да ми тежиш на съвестта - трябва да родиш това дете“. Така че не стигнах до премиера. И на следващите ми репетиции с Морфов пак забременях. А влязох в „Декамерон“, за да може Рени Врангова, жената на Сашо, да излезе в отпуск по майчинство. Но прихванах от нея и бях много щастлива. Все пак казах на Морфов: „А, стига толкова, трети път няма да мога“. Явно Сашо ми действа оплождащо – творчески и всякак”, смее се звездата.
Намерила пари за лечението на Велко Кънев
„Бях намерила хора с пари, за да му помагат в лечението. Той обаче не пожела. Видях го само веднъж да плаче. Вече беше много болен. След представление се прибирахме към гримьорните. Ненадейно се обърна към мен с насълзени очи и ме запита: „Какво изкупвам? Не мога да си обясня какво изкупвам!“. Мислел го е, анализирал е това страдание. Но отговори няма. Честен и достоен, истински Лъв - нищо и никой не можеше да пречупи гордостта му, каквото и да му костваше това. Много морален. Не пожела никой да го съжалява“ - това споделя Мария Сапунджиева за колегата си Велко Кънев, с когото си партнираше в тв шоуто „Клуб НЛО“. „И Велко, и Чочо дълбоко в себе си бяха тъжни хора. Мислила съм си защо е така и според мен, за да я играеш комедията, трябва първо да си видял трагедията, а после вече да имаш силата да й се надсмееш. Точно затова е много труден жанр и не всеки може да направи хубава комедия, а Велко имаше талант за това, той беше мъдър човек, изключително скромен и много добър рибар. Жалко, че толкова талантливи, прекрасни и добри хора си отидоха толкова рано“, казва още актрисата. Когато актьорът си отишъл, съпругът й изписал с длето върху парче от сцената на Народния театър думите на Марсел Пруст „Свръхчувствителните хора са солта на земята“. „Беше сложно да го направи, защото дървото се оказа ужасно твърдо. Но успя - закачихме го в гримьорната на Велко. В негова памет, над неговото място. Скоро не съм влизала там, но не вярвам някой да му посегне. Да, свръхчувствителните правят изкуството истинско, защото пресъздават обкръжаващата ги среда, тъй като реагират на нея. Затова трябва да им се прощава прекалената чувствителност. Той беше мъдрец. Често ми казваше: „Когато те хвалят, винаги имай едно на ум“. Върху програмата на спектакъла „Омайна нощ“ ми написа преди премиерата: „Откровението, Марийке, е много важно за успеха“. Съветваше ме да не продавам малкия апартамент, за да купя голям, тъй като няма да ми трябва един ден. Учител - и в живота, и в театъра“, казва още варненката.
Клуб НЛО.
Лео Богдановски
