Н АСА първа засне неизвестен феномен, който бе наречен космически ангели. А учени по цял свят спорят дали това са следствия от извънземна дейност, или е необяснимо засега земно явление.
Начало
Всичко започва през октомври 1989 г., когато все още действа космическата програма със совалките. Една от тях - „Атлантис“, има за цел да снима мълнии в атмосферата на планетата ни. Но астронавтите забелязват светкавици там, където никой не ги е очаквал – над облаците високо в атмосферата. Кръщават феномена космически ангели или космически елфи. От Земята няма начин тези светкавици в червено да бъдат видени, още повече че те, вместо да падат надолу към планетата, отиват нагоре. Забелязват се само от космоса, в това число и от други планети. Всъщност отначало никой не обръща внимание на ангелите, докато не ги разглежда метеорологът на НАСА Скийт Вон, който се чуди какви са тези гигантски червени медузи там, където не би трябвало да има светкавици.
Активност
Астронавтът Хут Гибсън пръв изказва предположение, че това може да е активност, свързана с НЛО. Той пояснява, че според него това са електрически освободени заряди над облаците, които достигат 56 км в диаметър. След публикуването на снимките в интернет те се превръщат във феномен в социалните мрежи. Някои смятат, че са най-неоспоримото доказателство за НЛО досега.
Ядреният физик Стентън Фридман разсъждава още по въпроса и смята, че това могат да бъдат маяци за космически пътешественици, с които казваш на кораба майка къде си. Изпращаш мълния над атмосферата, където няма да я видят от планетата долу.
Контра
Проф. Нинголю Лю, метеоролог на космическата агенция, заявява пред „Дискавъри ченъл“: „Това са големи електрически полета над гръмоносните облаци. Зарядът става твърде силен и се освобождава над облака. Засега не знаем какво ги поражда. Те са загадка, но за мен са абсолютно земно явление“.
Физиците на НАСА твърдят, че по неизвестни причини всяка десета мълния носи положителен вместо отрицателен заряд. Те смятат, че именно положителните мълнии пораждат космическите ангели. Но и това изобщо не е сигурно. Още повече, че феноменът не се наблюдава толкова често – при всяка десета мълния, дори не е и при всяка стотна или хилядна.
Уфолозите обаче си настояват, че тези мълнии са резултат от излитането на гигантски космически кораби на извънземни. Както се казва в „Досиетата Х“ - „истината е някъде там“.
Аполо
Тук някои припомнят случая с „Аполо 8“, който заснема „нещо с пипала“, обикаляйки за пръв път Луната. На 21 декември 1968 г. „Аполо“ излита от Флорида и се превръща в първия пилотиран космически кораб, напуснал земната орбита и достигнал Луната. Целта му е да обиколи спътника и да заснеме места, където би могъл евентуално да кацне пилотиран космически кораб. Но също и да се завърне в орбита около Земята и да навлезе в атмосферата, като успешно приводни астронавтите. За първи път хора минават границата на радиациония пояс на Земята и, достигайки Луната, навлизат в орбита около друго космическо тяло. Астронавтите Франк Борман, Джеймс Лавъл и Уилям Андърс са първите хора, видели с очите си обратната страна на Луната. Но след като се връщат на 27 декември и са проявени снимките, се вижда нещо много странно на някои от тях.
Сепия
Феноменът е наречен космическа сепия заради приликата с океанското животно. В поредица от снимки се забелязва около Луната странно пипалообразно разклонение, което много наподобява на заснетите десетилетия по-късно космически ангели. Астробиологът на НАСА Крис Маккей обаче смята, че това не е живо същество. Ако на снимките има истински обект, то по-скоро става въпрос за космически кораб, смята биологът. Пилата са или екзотичен за нас двигател, или по-вероятно са отблясък от неговата енергия – някакви електронни лъчи вместо лазерни.
Мнозина учени обаче смятат, че тази космическа сепия всъщност е проблем с филма, който използват по това време астронавтите. Казват, че това е резултат от електростатични натрупвания на лентата и нарушена емулсия на филма. По това време снимките не са дигитални, а се правят с фотографска лента, която, макар и да е в защитен за магнитни, електростатични натрупвания и всякакви излъчвания апарат и да е най-добрата на света, все пак може да даде подобни проблеми.
Сега
Съвременните снимки обаче опровергават теорията за проблеми с камерите и учените вече твърдят че т.нар. ангели, на които някои викат дяволи, наистина съществуват. Но те са много трудно уловими за заснемане. Международната космическа станция е място, откъдето този феномен може да се наблюдава и то много над него. През 2011 г. на аеронавтите им са били нужни две седмици, за да филмират този феномен, въпреки че всеки ден са снимали хиляди обикновени светкавици. Но за тези светлини, които отиват в космоса е трябвало специално оборудване, което тогава е било осигурено от Япония, както и доста късмет. Сегашната теория е, че това са мълнии, които противно на известните ни принципи не са в посока към Земята, а излитат нагоре към космоса. Но все още тази теория няма приемливото обяснение за всички учени.
Георги П. Димитров
