А томна бомбардировка е унищожила уникалния древен град Мохенджо Даро преди повече от 4000 г., сочат разкопки на намиращото се днес в Пакистан селище. И това се е случило 2 хилядолетия преди Христа – иначе казано 40 века преди изобщо да бъде измислена теорията за ядрения взрив.
Измрелите на улицата на древния град.
Космическият инжинер Антонио Кастелани, който е правил проучвания в Мохенджо Даро, казва: „Напълно възможно е това, което се е случило в този град, да не е природен феномен, а умишлен акт. Тук всичко много прилича на Хирошима и Нагасаки след пускането на ядрените бомби през Втората световна война. Но дали преди повече от 4000 г. в долината на река Инд не е имало друга световна война? Това тепърва трябва да се разкрива“. Все по-силно привърженици на теорията за извънземни в древността изказват мнения, че тази цивилизация, известна като харапска, е била основана от пришълци от други светове, които са карали хората да строят за тях. Градовете са пищни, благоустроени и с екстри, каквито сме свикнали да има чак в ХХ век. Като централни водопровод и канализация, вътрешни и обществени водоснабдени тоалетни и други, създадени за удобство, а не за разкош. В скоби трябва да се отбележи, че и в други древни места има подобни екстри, но това е по-скоро изключение.
Харапсксата цивилизация се развива по долината на река Инд (по-гобямата част от тази измряла култура днес е в Паксистан) от 4500 до 1800 година преди новата ера. През вековете след нейния край тези богати градове са били разграбвани, включително и за построяване на къщи и пътища в наше време.
Разкопки в Мохенджо Даро.
Знае се от преданията, че е имало четири велики града, три от тях археолозите са открили – Мохенджо Даро, Харапа, Долавира (това са съвременните им названия). Четвъртият и най-блестящ – столицата Дваравати, обаче още не е намерен. В последните години до бреговете на западна Индия, во коеана, в близост до град Дуарка, се откриват останки от огромен древен град, като се предполага, че това е изгубената столица. Той е потопен от мощен катаклизъм, случил се в района на река Инд и залива Камбея. Смята се, че точнво това може да е митичната столица, но засега са само предположения.
В древния индийски епос „Махабхарата“ има описания за битки на боговете, които наистина много приличат на война с ядрени оръжия. Не случайно мнозина изследователи смятат (начело с превърналия се вече в легенда швейцарец Ерих фон Деникен), че това, което древните са смятали за богове всъщност може да са извънземни, дошли на планетата ни. И те са се били помежду си. Най-вероятно краят на Мохенджо Даро идва точно в тази война на боговете.
На плочките от Харапа сякаш има нарисувана атомна бомбардировка.
В Мохенджо Даро сякаш всичко секва в един момент. И не става въпрос за процес, като загиване на населението след епидемия или при война. В Рим са изследвани разтопени глинени плочки от Моженджо Даро. Установено е, че те са разтопени при температура от 1400-1500 градуса. Сякаш наистина са попаднали в ядрен взрив. За това говорят и разтопени камъни. А скоро бяха открити улици с измрели направо на тях хора, които сякаш са се разхождали и в един момент са паднали покосени и умрели. И приличат на повалените в ядрената катастрофа в Хирошима. Дали харапската цивилизация е унищожена от ядрена война между извънземни, между земни или пък в природен катаклизъм – това тепърва ще бъде установявано. Изследователи казват, че на някои от плочките в град Харапа сякаш има нарисувано пускане на атомни бомби. Някои дори смятат, че въпросната атомна бомбардировка е станала преди около 12 хиляди години, тоест това е времето, когато има теории, че са построени великите пирамиди в Гиза. И се правят връзки между двете цивилизации. Но всичко това са само теории.
Георги П. Димитров
