Г лобалното изменение на климата предизвиква все по-свирепи бури. Учени твърдят, че заради замърсяването на природата и атмосферата валежите все по-често ще напомнят библейски потоп. Градушката, възпята още от Пейо Яворов, е обичайна за пролетно-летния сезон в България, но в някои части на света вече се наблюдават страхотни аномалии.
Аурора
Статистиката сочи, че в последното десетилетие размерът на ледените късове непрестанно расте. На 22 юни 2003 г. свидетели разказват за буря, извила се над градчето Аурора, щата Небраска. Там няколко огромни ледени къса с размер от 47,6 см - колкото стар телевизор с кинескоп, отнасят покрива на къща и събарят едната й стена. Късовете от небето се трошат на парчета и измерването им е осуетено. А то трябва да бъде извършено или потвърдено от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA).
Все пак метеолюбители коментират, че градушката, която е ударила тогава необитаеми части на окръг Хамилтън, e изкопала кратери в земята с диаметър между 36 и 50 см.
Южна Дакота
Ако говорим за официалния световен рекорд за най-голямата градушка, то той принадлежи на градчето Вивиан, Южна Дакота, САЩ. На 23 юли през 2010 г. от небето там се изсипват ледени късове с размер от 20,3 см в диаметър, колкото волейболна топка. Няколко души едва са се спасили по чудо, но колите им са станали на решето - без стъкла. Всичко започнало със силна гръмотевична буря. В един момент сякаш небето се отворило и отгоре завалели бели топки, всяка от които е тежала 1 килограм. Падайки от няколко километра височина, пробивната им силата е била сравнима на истински снаряд. Свидетелят Лий Скот споделя, че гюлетата са разорали земята на дълбочина поне 25 сантиметра.
Централните части на Северна Америка (района около Калгари, Алберта, Хюстън, Тексас и Сейнт Луис) пък носят прозвището Алеята на градушките („Hailstorm Alley“) заради честотата и характера на валежите от град там. Когато говорим за най-тежките градушки, то за такава е призната падналата на 14 април 1986 г. в Бангладеш. Измереното тегло на едно парче е ударило 2,25 фунта (1,02 кг). Тогава е имало жертви - хора и животни.
Аржентина
В следващите години и други части на света също стават свидетели на това природно явление със все по-големи размери. Така претенденти за официалния рекорд на Южна Дакота вече са Аржентина и Либия. В Страната на тангото в последно време падат все по-едри градушки. Земеделски производители редовно се оплакват от град с размер колкото пъпеш - 15,2 см.
На 8 февруари през 2018 г. бе подобрен световният рекорд. Това се случи в курортния град Вила Карлос Пас, Ццентрална Аржентина, провинция Кордоба. Падналите ледени късове там са били с размер от 23,6 см. За съжаление тези измервания все още не са потвърдени официално. Когато видяла „камъните“ да падат от небето, тийнейджърката Виктория Друета изхвърчала с мотопеда си и успяла да вземе един къс. Тя го е запазила във фризера си. По-късно той е наречен от метеоролозите Градушката на Виктория.
Въпреки че в Аржентина нямало загинали, вече има десетки жертви на силни градушки в Китай и в Индия, които също са особено податливи на тези природни катаклизми.
Либия
Една от най-големите градушки, засичани на нашата планета, пада на 27 октомври 2020 г. в столицата на Либия, Триполи. Първо се разразява суперклетъчна буря. Тя предизвиква дъжд, съчетан с небесна бомбардировка от топки с размер от 20-25 см.
Образуване
Градушките се образуват от един и същи тип купести облаци. В тях преохладени водни капчици в рамките на възходящ поток от гръмотевична буря започват да замръзват върху кондензационно ядро. То може да съдържа прах от замърсявания в атмосферата, както и частици от метеори и комети, попаднали в земната атмосфера.
Облакът започва да движи зърната нагоре и надолу със скорост 25 метра в секунда. При всяко възходящо течение на бурята, градовите зародиши (замръзналите малки дъждовни капки, крехки ледени и прахови частици) образуват нов слой лед около себе си. Така се създава концентрична структура, подобна на лук. Понякога по-малки градушки се слепват и замръзват в голяма форма, която се нарича агломерат. Най-големите градушки понякога дори образуват дълги ледени рога или шипове.
Планина в небето
Купесто-дъждовните облаци (кумулонимбусови) са причинители на градушките. Познават се по това, че са оформени като планина, с тъмносива основа. Те често стават причина и за появата на торнадо. Обикновено в този тип облаци преди градушката се разразява гръмотевична буря със свръхклетки. Това е специфичен тип буря със "силно, постоянно въртящо се възходящо течение", коментира доцентът по метеорология в Пенсилванския държавен университет Матю Кумджиан.
Индийско селце е най-дъждовното място
Според Библията потопът от времето на Ной е продължил 40 дни и 40 нощи. За щастие в България все още сме далече от тези стандарти на потопа. Едно от най-дъждовните места на Земята е индийското селце Маусинрам, щата Мегхалая. То държи рекорда за най-влажното място на света. Там е регистрирана удивителна средна стойност от 11 971 мм валежи всяка година. За сравнение годишното количество средно за България е 594 мм.
Иначе са известни доста любопитни метеорологични съвпадения. Например в Куба вали дъжд само по време на следобедната сиеста, а в Тайланд вали само през нощта. В град Уайнсберг в американския щат Охайо пък от един век насам вали в един и същи ден от годината - 29 юли.
Любомир Старидолски
