Б ългарското изкуство има още един повод да се похвали или да бъде похвалено – младата българка Лилия Пангелова е номинирана за престижната Национална награда „13 века България“ за подкрепа на млади таланти в съвременното изкуство и наука.
Българското изкуство има още един повод да се похвали или да бъде похвалено – младата българка Лилия Пангелова е номинирана за престижната Национална награда „13 века България“ за подкрепа на млади таланти в съвременното изкуство и наука.
Пангелова е една от от шестимата номинирани. Дали ще спечели наградата ще стане ясно между 20 и 30 юни, когато организаторите трябва да обявят победителя в конкурса.
Представяме Ви и краткото интервю, което Пангелова дава за платформата на самия конкурс, взето от Магдалина Гигова:
- Изненадана ли сте, че две дами, които се занимават с обработка на стъкло са номинирани за Националната награда на Фонд „13 века България“?
- Участието на две млади жени като творци в областта на художественото стъкло е най-вече уникално поради естеството на работата и доминантното присъствие на мъже в тази сфера. Този факт може да е само повод за национална гордост и престиж.
- Някой от семейството Ви занимава ли се с този вид изкуство?
- Израснала съм в среда на творци и интелектуалци, благодарение на която развих личния си талант и художествен почерк.
- От специализациите Ви личи, че усвоявате различни техники, национални стилове и начини за художествена обработка на стъкло. Това умишлен стремеж ли е или стечение на обстоятелствата?
- Вярвам, че професионализмът се изразява в детайлното изследване и усвояване на една материя както във философски, така и във веществен план. В тази връзка времевите пътувания към историята на стъклото в Античността, поетизирането на материала и концептуалното му осмисляне, както и усъвършенстването на различните техники по обработка на стъклото в студено и топло състояние са били умишлени насоки на моето проучване.
- В някои от проектите се занимавате със своеобразна археология – възстановявате древноримски пещи за стъкло. В какво се състоеше предизвикателството?
- Общуването с един толкова древен занаят като надуването на стъкло е среща на индивида с миналото му под формата на някаква „вътрешна“ археология. Античните пещи за стъкло се построяват на ръка от естествени материали и се поддържат на необходимата температура за разтапяне на стъклото чрез постоянно зареждане с дървен материал. В тази връзка това, което намирам за стойностно във възстановяването на древноримските пещи е преоткриването на връзката на човека със земята и общността чрез рециклирането на естествени суровини и колективния труд, който е необходим за правилното функциониране на този тип структура и крайното изделие. Древността може да послужи на съвременния човек да погледне към корените, докато преоткрива себе си в процеса на съвместно творене.
- Изучавали ли сте старинното стъкло по българските земи?
- Базирайки се на магистърската си теза на тема „Древноримски техники по обработка и декорация на стъклото“, продължавам научните си изследвания на тема произход и методология на производството на антични стъклени артефакти в България и чужбина. В сравнение със стъклените изделия, които анализирам в Германия, Турция и Малта мога да кажа, че България е богата на уникални находки от Античността, част от които са представени в Регионалния исторически музей в Стара Загора и Националния археологически музей в София. На територията на столицата са също така намерени останки на антична пещ за топене на стъкло, което доказва наличието на древна стъкларска промишленост в София. Всичко това означава, че стъклото е бил един от присъстващите и важни занаяти по тези земи, който тепърва трябва да бъде подробно изследван, приет и разпространен като част от българската история и култура.
Лилия Пангелова е избрала пътя на изкуството, но не чрез типичните отъпкани пътеки като рисуването или поезията, а чрез стъклото. В сфера, където мъжът доминира, 29-годишната българка пробива, изразявайки себе си и успява да покаже, че го прави от сърце, защото „стъклото има човешки характер“, както тя самата твърди.
Лилия е завършила Националната художествена академия специалност „Дизайн на порецелан и стъкло“ и магистърска степен в Университета по Изящни Изкуства „Мимар Синан“, специалност „Дизайн на керамика и стъкло“. След като се е обучавала в Холандия, Белгия, Чехия и Германия, сега младата жена работи като асистент по издухване и обработка на стъкло в стъкларната „Гозо Глас“ на о.Гозо, Малта. Местните я определят като първата жена на о.Гозо и о.Малта, която работи в производството на стъклени изделия - това е огромно признание от една от най-уважаваните стъкларски школи в света, а именно малтийската.
“Стъклото продължава да бъде най-интересният и увлекателен материал, с който съм работила, защото неподобно на другите притежава редица противоречиви качества – бива топло или студено, течно или твърдо, движи се или не се движи. Освен това е и провокативно, изисква да си постоянно нащрек и в същото време да си внимателен и да работиш с такт” обяснява Пангелова пред „Монитор“.
Техниката на издухване на горещо стъкло протича през няколко фази: стъкленият материал, който първоначално бива в сухо или твърдо състояние се разтапя под висока температура в специална за целта пещ. Когато стъклото добие необходимата консистенция, която прилича на течен мед по цвят и течливост, стъкларите набират определно количество от тази маса на специална за целта пипа, през която след това издухват разнообразни форми. С помощта на специални инструменти, в това число и най-обикновен прегънат вестник, майсторите издърпват, режат или огъват стъклото до момента в който то не изстине и бива готово. След топлата обработка стъклените форми се пренасят в друга пещ, в която те изстиват постепенно до стайна температура. Обикновено на следващия ден процесът е завършен и следователно се преминава към последната фаза на студена обработка на стъклото (англ.:“cold forming”), при която стъклените изделия могат да се режат, гравират, шлифоват и полират. Така обясни за „Монитор“ Лилия техниката на стъклоиздухването.
“Тайната на стъклото е в невидимото и недосегаемото за нашите сетива – в разтопения пясък в нагорещената пещ, в дъха, с който се издухва всяко едно произведение ...”, обобщава работата си госпожица Пангелова.
След като Лилия защити идея, свързана с магистърския й труд „Древноримски техники за оформяне и декорация на стъклото и тяхното влиание върху съвременното стъкларско изкуство“ в Истанбул, тя има намерение да се върне в родината си. „Идеята ми е да проуча наличието на древни работилници за стъклообработка на територията на България и да направя възстановка на антична римска пещ по начина, по който са го правили в древността“, споделя плановете за бъдещето си 29-годишната стъкларка.
За Лилия Пангелова изкуството е било и винаги ще бъде начин за предаване на невидимото в сетивния свят. А фактът, че е пробила невидимата стъклена бариера в доминирана от мъже сфера доказва, че истинското изкуство, извиращо от сърцето на твореца, е безсмъртно.
Монитор
