К огато през отдалечената от нас 1886 година работници, синдикалисти и анархисти се вдигат в Чикаго против тежките условия на труд и с мечта за осемчасов работен ден, едва ли някой от тях си е представял работниците от XXI век, тъпчещи багажниците на един от личните си автомобили с храна, достатъчна за обяд на цял цех.
1 май в НРБ е ден за манифестация и кебапчета.
Събитията от Чикаго се превръщат в знаме за борбите на работниците по цял свят за правата им, а през годините знамето избледнява и отстъпва път на кебапчето като символ на работническото благоденствие.
Недоволство
Ситуацията в Чикаго била напрегната от няколко години. Фатални условия за труд, ниски надници, 12 и повече часа във фабриките – всичко това рано или късно щяло да избухне. Недоволството се подхранвало от антикапиталистически агитатори.
Исканията на отците на 1 май са 8 часа работа, 8 часа почивка, 8 часа сън.
Отнесли го наследниците на един човек, когото днес бихме определили като прогресивен – Сайръс Маккормик, виден американски изобретател и предприемач, основател на компанията McCormick Harvesting Machine (още за него – на стр. 14).
Миньори от Перник на първомайска манифестация в столицата през 1937 г.
Според реклама от онова време една трета от всички земеделски машини за прибиране на реколтата били произведени от американската компания. Още в първата половина на XIX век фамилията Маккормик използват в работата си такива, бихме казали съвременни техники, като маркетинг, реклама, търговско представителство, пласмент, за да произвеждат и реализират повече и повече продукция.
1 май в парка Кьошковете в Шумен през 30-те години на миналия век.
С помощта на Джо Андерсън, роб от плантация на Маккормикови, Сайръс доработва идея на баща си и изобретява класическата механична жътварка, която патентова през 1834 г.
Парад за 1 май 1922 г. на Червения площад в Москва.
Сайръс Маккормик умира през 1884 г. и не дочаква това, което се задава. Две години след смъртта му собствениците на McCormick Harvesting решават да модернизират фабриката в Чикаго, което трябвало да увеличи производителността, да улесни работата, но щяло и да доведе до масови съкращения, стотици щели да изгубят работата си.
Капка
Вдигнал се бунт, за момент реформите били стопирани, но през февруари 1886 година фабриката освободила всички работници накуп, на тяхно място наела нови и в същото време назначила екип от няколко десетки въоръжени надзиратели, които да бдят за реда и сигурността.
Политбюро одобрява номенклатурата на плакатите, които трудещите се носят на манифестациите по време на социализма в НРБ.
Това била капката, която преляла. Започнала подготовката на протест, който бил планиран за 1 май. Водач на бунта става Албърт Парсънс – синдикалист и анархокомунист, който освен за осемчасов работен ден се борел и за равни права за афроамериканците.
Роденият в САЩ празник намира най-радушен прием и нов прочит в СССР.
Първомайската стачка събира над 65 хиляди участници и минава мирно. Безредиците, довели до проливането на кръв, стават през следващите дни – на 3 и 4 май, а масовият работнически протест от 4 май влиза в историята като Бунта на Хеймаркет.
Над 300 000 работници в цялата страна взимат участие в националната стачка, организирана от профсъюзите в Чикаго през 1886 г.
На 3 май анархистът Аугуст Спайс свиква нов митинг на площад Хеймаркет, при който се стига до бой между излизащите от McCormick Harvesting нови работници и демонстранти. Намесват се над 200 полицаи, използват палки и пистолети, най-малко петима души са убити, има много ранени. На другия ден е свикана демонстрация срещу полицейското насилие.
Бомба
По време на митинга някой хвърля бомба срещу полицаите, един загива, 7 почиват от раните си по-късно. Атентаторът остава неизвестен, но активистите Аугуст Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлден, Оскар Нийбе и Майкъл Шваб са арестувани и съдени. Линг се взривява с динамит в килията. На 11 ноември 1887 г. „бащата“ на 1 май Албърт Парсънс е обесен в компанията на Енгел, Спайс и Фишер.
Пий XII, роден Еудженио Мария Джузепе Джовани Пачели, е 262-рият римски папа.
Три години след чикагските събития, през 1889 г., Вторият интернационал обявява 1 май за празник на труда. През 1955 г. папа Пий XII обявил деня за празник на осиновителя на Иисус – Йосиф работника.
* Автор: Цвета Дилова
