Н а 29 юни се чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел. Те са наречени така, защото са изиграли ключова роля за разпространението на християнството по цял свят.
През I век Св. Петър например произнася първата проповед. Доста интересен шифър крие и тяхната иконография. Ако двамата са изобразявани заедно, то това значи, че иконата символизира цялата Христова църква. Обикновено апостол Павел държи затворено Евангелие, което е символ на неговата проповед. Апостол Петър пък се зографисва с навит свитък - символ на неговите апостолски писания и дълъг златен жезъл заради пастирското му служение (вж. Йоан 21: 15-17). Но един от най-характерните елементи от иконографията му са златните ключове. Защото сам Иисус Христос поверява на Петър ключовете от рая: „и ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:19).
С други думи Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него, или да го отпрати към ада. Според народните вярвания той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в ада, тъй като се оказало, че лошите й постъпки на земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе. За празника се коли пиле, с което се отговява след Петровите пости, а в черквите се освещават ябълки. У нас имен ден празнуват 162 500 жени и мъже (Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлина, Пoлина, Камен и др.). Но ден преди това, т.е. на 28 юни, не бива да се яде нищо блажно – млечни и месни продукти, дори и олио, коментират свещеници.
Призоваване
Свети апостол Петър заедно с брат му Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се наричал тогава Симон и бил прост рибар. Но още при призоваването му към апостолско служение благоговейно се прекланял пред Богочовека Христос и смирено е изпълнявал Неговата воля.
Петър и Андрей първи последват Исус.
Ето какво свидетелства за това Писанието: "Веднъж, когато народът се притискаше към Иисуса, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, правеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, тоест на Петра, помоли го да отплуват малко от брега, и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече на Симона: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!... Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше и кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред нозете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!... И рече Иисус на Симона: Не бой се; отсега ще ловиш човеци". Върви след Мене!“ (Лука, 5:1-11). Което Петър и направил.
Вярност
Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял Св. апостол Петър. Така, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят човеците, те Му отговорили: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но когато попитал: "А вие за кого Ме мислите?", Свети апостол Петър бързо казал: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог". Тогава Иисус му отговорил: "Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри, а Моя Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър (на гръцки - камък) и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.
Гетсимания
Петър проявявал винаги особена привързаност и преданост към Господ Иисус. В Гетсиманската градина той се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Юда (Мат., 26:51). В същото време на него не са му били чужди човешките слабости и страхове. В същата нощ той три пъти се отрича от Христос, за което после горчиво се разкайва, но е бил опростен от Иисус (Мат. 26:69-75).
Апостол Петър се разкайва за отричането си от Христос.
Възраст
И по възраст Свети апостол Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите някогашният рибар произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва Евангелието. В 67 г. починал мъченически. Това се случило по време на гонението на християните от Нерон, които били набедени за подпалването на Рим. Петър обаче намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител. Затова той сам пожелал да бил разпънат на кръст, но с главата надолу.
Свети Петър на кръста, Гуидо ди Грациано (12781302)
Пътят към Дамаск
Петър в иконографията е изобразяван на един пиедестал до Свети апостол Павел. На пръв прочит това буди недоумение, тъй като последният е бил голям гонител на християните, като дори не е бил сред 12-те апостоли.
Преди да стане последовател на Христос, той се наричал Савел и бил митар (събирач на данъци) в Тарс. Той произхождал от знатно семейство, което дори си било откупило римско гражданство. Павел е бил образован човек, но въпреки това душевно сляп. Бил заклет враг на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва.
Бог праща знамение на Павел по пътя към Дамаск.
Пътувайки по работа за Дамаск, той получил знамение, което сам той описал. По пътя бил ударен от гръм, който го ослепил. „И чух глас: „Що ме гониш, Савле? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. Аз рекох: Кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените“ (Деян. 26:14).
Преобръщане
Така Савел за миг се превръща в най-пламенния проповедник на Евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 г. при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но тъй като бил римски гражданин, съгласно закона, вместо да бъде разпнат, бил посечен с меч.
Трапеза
Преди Петровден, от два дни до две и повече седмици (защото този пост е обвързан с датата на Великден), се пости. Блажни ястия се позволяват едва на 29-и, и то след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма. Тогава на трапезата се сервират ястия с пилешко месо.
Ябълките петровки са символ на празника.
В църквата се носят ябълки – петровки, и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за Райската градина.
Пазител
Петър е отбелязван като върховен апостол, тъй като е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което самият празник се нарича Петровден. На този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца.
"Бял мъж" (кутмач, куркмач) е ритуалното блюдо на Петковден.
На трапезата се подрежда и традиционният за празника бял мъж или кутмач (или куркмач) - характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, изпържено с брашно. Домакинята замесва още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
Пазител
Според народните вярвания Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци.
Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците.
В България има много оброчища, посветени на светите първозвани апостоли.
В Райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжели душите на починалите деца досущ като пчелички.
Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволявал да си откъснат плод от райското дърво. Майките обаче не бивало да отхапват от тях.
Девойките чакат да им се присъни принцът
Денят е свързан и с много предбрачни обичаи. В миналото девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта на празничната трапеза пък сядали само старите и женени хора, а младежите посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, че да им се присъни този, за когото ще се омъжат. Като се надявали, че той ще бъде точно онзи, когото обичат.
Молят се срещу пожари на 30 юни
Църквата почита паметта на Свети апостол Павел заедно с тази на Свети Петър. В българската народна традиция обаче той е бил самостоятелен празник, отбелязван на следващия ден (30 юни), наричан Павловден (Павльовден, Павлувден). Той се е празнувал главно в Източна България, като на него са се молили за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня. На него не се работи и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се е месил хляб, за да не се сплъстява и червясва брашното.
