Н а 82-годишна възраст преподавателката по физическа култура и спорт проф. Антоанета Момчилова стъпи на Хималаите.
Тя преодоля височина 5364 метра до лагера Everest Base Camp и с това постави нов връх в своята кариера. Преди дни проф. Момчилова се върна в Русе и вместо да се отдаде на отдих и възстановяване след изтощителната експедиция, веднага се зае с подготовката на свои докторанти от филиала на Русенския университет в Силистра. Там тя продължава да работи като хоноруван преподавател по теория и методика на физическата култура и спорт.
Участието на проф. Момчилова в експедицията е подарък от нейните близки за 83-тия й рожден ден, който семейството ще отбележи на 29 август. В приключението на Хималаите тя е била придружена от своята дъщеря д-р Мария Хорозова и 29-годишния си внук Николай Малчев.
С дъщеря си д-р Мария Хорозова и внука си Николай Малчев
Изпитание
„За мен тази експедиция се превърна в истинско изпитание на духа, на волята и на физическата ми издръжливост. Денивелацията с всеки изминал ден се увеличаваше, върви се по каменисти пътеки, по огромни морени, има много стръмни изкачвания и спускания, но всичко това ме потопи в магията на Хималаите“, разказа пред „Телеграф“ проф. Момчилова.
Групата от 16 българи тръгнала от София на 10 май. От столицата на Непал Катманду продължили със самолет до Пхакдинг, а след това до селището Намче Базар, което е на височина 3440 м и с денивелация 900 метра. Оттам започнало изкачването до базовия лагер Everest Base Camp. От него тръгват всички алпинисти, решили да покорят върха.
„Нашият трекинг беше планиран до този лагер. Бих тръгнала и по-нагоре, ако имах специална подготовка и опит в алпийското изкачване, но аз разчитам само на моята издръжливост. Наистина редовно посещавам фитнес и поддържам формата си, но алпийското изкачване си има своите тънкости. Трябва да можеш да се движиш с котки, да имаш специално оборудване, което е страшно скъпо“, обясни проф. Момчилова.
Грайфер
Въпреки че си купила подходящи обувки с дебел грайфер, трябвало да внимава за всяка направена крачка, за да не се подхлъзне по каменистия терен. Една контузия означавала край на експедицията и връщане с хеликоптер обратно. Другото изпитание било усещането, че въздухът не ти достига.
„С всеки следващ трек въздухът се разрежда. Дишането става трудно, поемах си въздух през устата и въпреки това усещах недостига на кислород. Но бях си поставила задача да осъществя това уникално пътуване сред величествената природа на Хималаите. Тя ти дава сила да продължиш, колкото и да се чувстваш уморен. Вървяхме през красиви гори с рододендрони в розово и червено. Край нас минаваха много якове и мулета, които носеха продукти до хижичките нагоре, където се спира да се нощува. Тези места нямат никаква връзка с останалия свят, само по този начин може да се достави храна. Недостигът на въздух се компенсираше от спокойствието на природата и това смирение, което човек получава по време на пътя. Да не говорим за красивите хималайски върхове, които са като фон на тази картина“, разказва за преживяванията си русенката.
Загубата на апетит също била сериозно изпитание. А нямаш ли енергия, губиш сили, умората те преборва и не можеш да продължиш. Проф. Момчилова знаела за този проблем и се заредила с протеинови барчета още от Русе. Имало възможност да консумират месо, което шерпите предлагали, но научили за случаи на отравяния, тъй като храната не се съхранява с хладилник, а се носи с мулетата в продължение на дни.
Меню
„Въпреки че се губи апетит, трябва да се хапва. За да избегнем отравяне и да запазим здравето си, отказвахме месо. Човек може да умре от отравяне, ако не му се окаже веднага помощ. Консумирали сме предимно ориз, спагети, омлети със зеленчуци, варени яйца и пиехме много чай. Никакви десерти, никакви плодове и така в продължение на цели 10 дни“, обяснява проф. Момчилова.
В края на експедицията нощували на 200-300 метра разстояние от базовия лагер Everest Base Camp. Последният преход бил кратък като разстояние, но изключително тежък. Всяка крачка изисквала огромни усилия, тъй като кислородът на тази височина е 45-50 процента.
„Но когато пред очите ми се появи базовият лагер на Еверест, всяка умора изведнъж изчезна. Изпитах огромно щастие и удовлетворение, че успях да преодолея този класически трек до базата. Доказах, че който желае нещо силно, го постига. Направихме си снимки, радвахме се, съпреживявахме заедно незабравимите моменти“, казва проф. Момчилова. Тя е благодарна на организаторите на експедицията Ася и Преслав Конови, на изключителния водач Панайот Панайотов, на всички млади хора от групата, които през цялото време я подкрепяли.
Обратно за България тръгнали от Катманду на 24 май. На следващия ден проф. Момчилова успяла да присъства на абитуриентския бал на своя внук в Русе. Казва, че и той е решил да тръгне по нейния път и ще кандидатства в Националната спортна академия.
Очарователната дама, която е истинско вдъхновение с енергията и жизнеността си, след няколко поредни участия и тази година ще се включи в 700-километровото велопредизвикателство „Дунав ултра“ от Видин до Дуранкулак.
професорка
Жанета Йорданова
