И ма два естествени инсектицида, които могат да бъдат използвани – пудра от диатомит, която при контакт дехидратира миризливките и те умират. Друг ефикасен срещу миризливките инсектицид се добива от цветето
пиретрум и носи същото име. Помагат отвара от люспите на лук или мента, настойка от лют пипер, синап и чесън, ментовото масло, като с тях се пръскат градинските и стайните растения. Те не убиват миризливките, но ги прогонват надалеч.
Прахосмукачка
Подобно на колорадския бръмбар, изпитан начин за борба с миризливките е механичното им улавяне. Можете да съберете миризливките у дома с помощта на прахосмукачката си. Другият вариант е да направите фуния от пластмасова бутилка за вода. Отрежете горната част, обърнете я в бутилката и създайте фуния, за да загребете буболечките.
След като ги хванете, трябва да ги изхвърлите, като идеята да ги пуснете в тоалетната може да е само загуба на вода. Хвърлете ги навън в здраво завързана найлонова торбичка или ги сложете в кофа със сапунена вода, която е отровна за тях.
Капани
Има търговски капани за миризливки, които можете да поставите в градината си, за да държите буболечките далеч от своите плодове и зеленчуци. Капаните улавят и убиват голям брой от неприятните насекоми. Бъдете внимателни при прибирането на прането, защото това е много лесен начин да си ги пренесете у дома.
Отдушници
Миризливките влизат през отдушници, пукнатини на прозорци и врати, под капаци. Те са привлечени в началото на есента, тъй като в този период изпадат в нещо като хибернация, а започват да излизат през февруари и март. Най-добрият вариант е още сега да си гарантирате, че сте запушили със силикон или лепило всички входни точки като отвори, пукнатини или дупки. Изолирайте прозорците и вратите, особено входните. Превантивните мерки при стайните растения и в градината предвиждат механично почистване на листата и редовно разрохкване на почвата.
Бедствие
Д-р Майкъл Уолдвогел, ентомолог в държавния университет в Северна Каролина, предупреждава, че спрейовете и препаратите могат да създадат опасност, ако имате малки деца или домашни любимци. Химичните средства за борба са от втора група и използването им у дома е нежелателно. Освен това миризливките са резистентни към повечето пестициди.
Когато температурите наесен започнат да падат, идва истинска напаст от неприятните миризливки. Макар че не хапят и не вредят на хората, те са много досадни за собствениците на жилища, тъй като излъчват крайно неприятна миризма. А за земеделците са истинско бедствие, защото нападат доматите, зърното, ягодоплодните култури и много видове овошки.
Хранят се с плодове, ядки и семена
Миризливките (Palomena prasina), наричани още вонещици, са буболечки от разред „Полутвърдокрили“. Една част от тях са „тревопасни“, така че предпочитат да се хранят с растения, плодове, ядки и семена. Те дупчат с хоботите си листата на растенията, за да пият от соковете им, но по този начин листата се свиват, обезцветяват се и изсъхват. „Миризливките могат да причинят щети за милиони долари, особено в плодовите култури като ябълки, праскови и круши“, казва Майкъл Дж. Рауп, доктор по ентомология в Университета в Мериленд. „Те увреждат и доматите, затова трябва да ги разглеждаме като вредители в домашните зеленчукови и овощни градини“, съветват от Агроновините. Има над 4000 различни видове миризливки, които нападат овощните и зеленчуковите градини. Яркозелените са т. нар. дървесни миризливки, те най-често нападат ябълките, прасковите, райските ябълки и цитрусовите култури. Сивокафявите миризливки са вредител при зърнените култури, а ягодовите, които са обагрени от тъмночервено до кафяво и имат зеленикавокафяви крилца, нападат предимно малините, ягодите, касиса и френското грозде. Салатите, репичките, зелето и ряпата се нападат от кръстоцветната миризливка, която има червен или жълт гръб, покрит с черни линии. Един вид миризливки нападат само люцерната.
