Б ългарското винопроизводство се завръща към използването на традиционните за страната ни сортове. Завръщат се и типично поморийските димят, мускат, памид. Модата на френските лозя започна да отминава. Вярваме, че Поморие стои на винената карта на България трайно.
Това заяви кметът на Поморие Иван Алексиев по време на зарязване на лозята на винения завод в Поморие на 14 февруари, цитиран от БТА. Той добави, че „желанието у младите хора да се развиват в този сектор в Поморие го има и това ни прави много щастливи. Все повече млади хора от нашия край избират да се занимават с това",увери кметът. На ритуала по зарязване на лозята в землището на Поморие присъстваха и областният управител на Бургас Пламен Янев, кметовете на Поморие и Айтос Иван Алексиев и Васил Едрев, представители на местни земеделски организации и собственици на лозови масиви.
Натиск
Христо Янков, изп. директор на завода, разказа, че българските вина, които се изнасят зад граница, са подложени на сериозен натиск от производители, които могат да си позволят да продават на по-ниска цена. "Все още поддържаме износ за много страни по света, включително Франция и Япония. За съжаление е трудно, защото не сме конкурентни на чуждите пазари. Българското вино се оказва скъпо, каза той. Янков даде пример с японския пазар, който традиционно приема изключително добре българските продукти, за което основна заслуга има българското кисело мляко. „Навремето сме стигали може би до 3000 тона износ на вино за Япония. Днес тази цифра е недостижима. Днес нещата са много по-различни. Японците казват: ние можем да внесем вино на много по-ниска цена от други държави", сподели Янков.
Повишение
Леко повишаване на цените на българските вина се очаква през 2024 година, прогнозира председателят на УС на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България и изпълнителен директор и член на УС на българската винарна "Черноморско злато" (Black Sea Gold) - Поморие Йордан Чорбаджийски. По думите му поскъпването ще бъде минимално - в рамките на 2 или 3 на сто, а причината е в по-високата цена на гроздето през 2023 г., през която бяха отчетени по-ниски добиви заради неблагоприятните метеорологични условия в страната ни.
Боксове
Според него гроздето беше по-малко, но качеството е добро. Цената му беше с 10-15 на сто по-висока. Така че, да, нашите сметки показват, че поскъпване на българското вино ще има, но то няма да бъде шоково", каза Чорбаджийски. Чорбаджийски добави, че се запазва тенденцията, която се наблюдава от няколко години с продажбата на повече бели и розови вина на вътрешния пазар за сметка на червените. Една от причините е винената култура на българина, който предпочита да консумира червени домашни вина.
Според Йордан Чорбаджийски най-търсени са вината в бокс опаковки. Той подчерта, че те по нищо не отстъпват по качество на бутилираните. Браншовикът добави, че през годините българските производители са вложили много във внедряването на най-новите технологии във винопроизводството, както и заводът домакин. Не сме спирали да реновираме предприятието, откакто има възможност за кандидатстване за инвестиции в предприятията. Модернизирахме много неща, купихме нови ферментатори, преси, модернизирани са бутилиращите линии. Можем да кажем, че използваме най-новите технологии във винопроизводството", добави още Йордан Чорбаджийски.
Инвестиция за 1,1 млн. лева
Поморийската изба е приключила напълно процесите по инсталация на новите системи за производство в предприятието си край Поморие. Припомняме, че техниката бе закупена по проект с европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, за над 1,1 млн. лева. Напълно приключило е и изграждането на фотоволтаичната централа, която ще захранва предприятието.
"Все още не сме я пуснали. Очакваме финализиране на процедурите по присъединяването", каза Христо Янков.
Пред журналисти Йордан Чорбаджийски припомни, че българските субсидии трябва да бъдат изравнени с европейските в сектор винарство. Той посочи, че само така ще се постигне спад в себестойността на производството, което ще направи българския винен сектор по-конкурентен на световните пазари. "Тенденциите не са добри, лозовите масиви в страната намаляват. Искрено се надяваме във времето това да се превърне в печеливш бизнес за страната ни, а не хоби", каза той.
