Н овороденият Руменчо, убит от бой от баща си Ганчо в село Хрищени, е бил болнав още от раждането. Това разказа пред „Телеграф“ бащата на осъдения на 20 години затвор Ганчо - Христо Рошков.
Присъдата на Ганчо бе произнесена миналата седмица от Окръжния съд в Стара Загора. Според разследването на 31 август 2021 г. 33- годишният мъж смазал с юмруци пеленачето, защото плачело. По време на престъплението бил пиян. Често биел и майката на детето - Таня. Черепно-мозъчна травма е причината за смъртта на пеленачето, сочи съдебномедицинска експертиза.
Защита
Съвсем друга обаче е версията на бащата на Ганчо - Христо Рошков, който за първи път проговори пред „Телеграф“. За смъртта на бебето той обвинява снаха си. „Лежи невинен вътре, 20 години присъда - за какво е това! Той беше спокоен, че ще излиза. Виновният човек няма да е спокоен в затвора. Вярваше, че ще си излезе“, казва Христо и зарича: „За всичко е виновна Таня, майката - тя сама си умори детето.“ Той обясни, че детето си било болнаво от раждането. Линеело и не искало да яде. „Казах на Таня да го карат в болницата, обаче тя вика: „Ние се оправяме. Той е добре“, допълва мъжът. Признава, че Ганчо редовно налагал Таня, но - по думите му - защото не я било еня за малкия. „Събаряла го е няколко пъти - ей така, държи го между краката си и го изпуска. Той я биеше, тя не ни казваше за какво. Щото не е водила детето на докторката Брадова - тя е личната лекарка. Един път не го е завела на лекар. Държеше го просто на изживяване“, твърди Рошков. Два дни преди да издъхне пеленачето, родата готвела. Още тогава всички забелязали, че бебенцето не е добре. Имало и нейни роднини. Докато колели овцата, Христо рекъл на сватята: „Кажи им да го закарат в болница това дете, зле е.“ „Не е мойта работа, да се оправят“, отсякла бабата. Така до злочестата нощ на 31 август 2021-ва. „Върнахме се от работа него ден с жената, нещо ни беше умалено - описва Христо Рошков. - Рано, още в девет-десет часа сме заспали. По едно време иде Ганчо да буди майка си. Вика: „Майко, ела горе.“ Отиде. После и аз станах, качих се също. Гледам - държат бебето. „Какво стана, бе?“ - питам ги. Таня ми вика, че получил гърч Руменчо“. И Ганчо, и Таня са били в стаята, когато бебенцето е издъхнало, потвърждава Христо и не отрича, че Ганчо бил почерпен и по едно време паднал, та не можел да стане. А Таня пък - напълно неадекватна, „както винаги“, надрусана. Обаче достатъчно на себе си, за да се обади на 112 и да повика „Спешна помощ“ още докато малкият дишал. По телефона й наредили да му направи изкуствено дишане, по думите на дядото: „Натиска му ребрата, то колко човек е… Бе тя му счупи ребрата, бе! Обвинява Ганчо, щото той е рециВидист и знае, че ще го лапнат вътре, да не я осъдят нея“, допълни той.
Репутация
В селото разказват, че майката Таня Йорданова била проститутка, имала още 3 деца, а бебето Румен не било от Ганчо. „Заедно с Таня раждахме. Когато чух за убийството, все едно видях моето си детенце. Нищо не разказваше за другите си деца. Не говореше“, спомни си млада жена от Хрищени. Друга също върна лентата назад: „Туй, което съм разбрала, е, че се скарали някак си, той ударил детето - после не мръднало малкото. Веднага го прибраха.“ Казва, че Йорданова била „такава“ и свенливо извръща поглед, после продължава: „Той й е бил сутеньор на нея. Казват, че не била вкъщи, бил само Ганчо. Като се върнала, намерила детето умряло. Сега живее в Дълбоки, родителите й са оттам.“ „Детето не беше от него“, категорични бяха две от малкото жени, които се осмелиха да продумат. Повечето извръщаха глави: „Не знам. Отдавна беше. Тяхна си работа. Те така живеят.“ Около 25-годишен младеж откровено анатемоса осъдения баща „Малко са му дали, трябвало е да му дадат поне 40 години. Как ще убие детето си! Всеки различно говори. Да бяха му запалили къщата, докато спи вътре тоя изверг, да изгори“. „След като погреба детето и прибраха мъжа, грам не я чухме да заплаче, да тъгува. Грам, нищичко. Никой не знае от кого е било детето. Ама не от Ганчо“, продумва още една жена от Хрищени.
Едното дете на семейството дадено за осиновяване
Ганчо и Таня официално родили четири деца: Божидар, Донка, Руменчо и Мария. Имали още едно, но от друг мъж на Таня - Симона. За Мария, родена преди Румен, разказва пак дядо й Христо Рошков: „Беше на 3-4 месеца, когато са я осиновили. Много боледуваше, все на мен я оставяше Таня. Отиваше уж да работи, пък я виждаха хора на магистралата. Ревеше от майка си, не искаше да я погледне. Рекох й: „Или го махай това дете, или ще звъня на 112.“ Взеха го в болницата, лекуваха го. Подробности не знам, знам, че са я осиновили.“
Едното дете учи в Хрищени, в първи клас е, другото е дадено на седмични ясли в Старозагорските бани - през седмицата майка му да няма ангажимент.
Дядото искал да си гледа внуците
Искаме да печелим децата - щото ние сме ги гледали. Донка съм я гледал от малка, Божидар съм гледал“, твърди дядото Христо.
Показва стаята, в която са живели Таня и Ганчо: „Ей тука - малка е стаята, ама всичко има. Само да се върнат децата. Бабата ще ги гледа. И телевизор има, и хладилник има“, реди мъжът, на когото засега малцина вярват. И показва грижливо запазена снимка в рамка: „Ето го Ганчо с Божидар. Ама така да прилича на Руменчо… Божидар сега е на близо 7 години.“
Елена Дюлгерова
