90% от местните зеленчукови магазини и местните ресторанти купуват продуктите си от борсата или от бусове, които също са заредили от там и обикалят , карайки зеленчуци и плодове от Сърбия, Турция, Полша , Испания и къде ли не...“ Предлагам им част от продуктите си, които са по-нетрайни - пъпеши, краставици, тиквички, патладжани/ на цената на конвенционални, и то на едрова цена от борсата и те пак не ги искат. Така Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация на биопроизводителите със стопанство в село Бъта до Панагюрище, сложи отново пръст в раната, съобщавайки, че българските продукти, независимо че могат да се купят и на по-ниска цена не могат да стигнат до пазара в собствената си страна. Тя е поредният фермер, който потвърди, че в сектора на биопроизводството се случва същото, както и с конвенционалното овощарство.
Борса
За това, че родният пазар е буквално погълнат от стока внос, е доказателснтво и Петричката борса. Преди седмица на известното на цялата страна тържище имаше само три сергии, които предлагаха зеленчуци. Останалото пространство се използва от тирове, които стоварват амбалажа си в празната част, казаха пред „Телеграф“ хора, които чакаха някой да си курпи от стоката им. Само преди няколко години борсата бумтеше от глъчка от клиенти и местни фермери, които предлагаха плодове и зеленчуци.
Гама
„С другите колеги-фермери от региона можем да попълним почти цялата гама от сезонни плодове и зеленчуци. И въпреки това те / собствениците на зеленчукови магазини/ предпочитат да карат с бусовете си от борсите в Пловдивско и Пазарджишко. Ние караме натам, а пък съседите ни - от там насам. Субсидираме производителите на горива с този велик логистичен трик. „ обобщи печалната картина Веселина Ралчева. В същото време магазините в Германия чакат с празни щандове и не смеят да заредят с чужда стока, докато не пристигнат малките стопани с току що набрана продукция от полето, разказа Веселина Ралчева на личния си профил в социалната мрежа Фейсбук. „Гостуваме на едни от големите ни клиенти ни, немска компания за етерични масла, чието предприятие се намира в Bad Boll в Германия - малко населено място между Мюнхен и Щутгарт. Сутринта към 9,30 ч от любопитство влизам в един от хранителните магазини и с учудване забелязвам празните щандове за плодове и зеленчуци. Тогава /през 2022 г./ за криза в Германия почти не се говореше, а и това е най-богатата провинция в страната. Гледам учудено и питам защо? Отговарят ми, че в момента местните фермери берат продукцията си, от магазина чакат какви продукти ще заредят те и чак тогава ще се обадят на търговците, за да им доставят липсващите артикули.“, описва живо картината в германското градче Веселина.
Пикапи
„Влизам следващ магазин - същата картинка. Надписите на производителите си стоят, рафтовете очакват тяхната прясно набрана продукция. И наистина - скоро с бусчета, пикапи, трактори с ремаркета местните фермери започват да зареждат първо магазините, а после - и местните ресторанти. А те са разнообразни - повечето с типична местна кухня, но има и италиански, гръцки ресторант... всички обаче зареждат от местните производители. Питам любезните ни домакини - клиентите не се ли дразнят, че не могат да купят необходимите им продукти когато си поискат, а трябва да чакат по-късните часове на деня. А те ми отговарят - ако някой магазин или заведение за хранене не купуват от местните фермери, клиентите от региона просто няма да влизат там.“, приключва разказа си стопанката. „Та така... с късите вериги на доставки. Никой не е изработил законодателство. Никой не е задължил магазините и ресторантите да купуват от местните фермери. Самата общност в градчето е осъзнала, че това е в общ интерес - и на производителите /техни съседи, които плащат данъците си в региона, които водят децата си в местната детска градина и училище, които поддържат градчето живо/ и на потребителите, които имат безценната възможност да консумират прясна и чиста храна с доказан произход, е изводът, който прави тя.
Познаваме ги по отрудените ръце
Българката Силвия Иванова споделя, че живее с близките си на 15 километра от Bad Boll и потвърждава, че това са нагласите на местните. „Купуваме всички сезонни плодове, зеленчуци, яйца, хляб, месо от местните производители, по отрудените ръце се вижда кой произвежда нашата храна и сме готови да платим в пъти по-висока цена ( например картофи за 2,8€ килото срещу 0,5€ в супера, хляб за 4-5€ килото срещу 0,5 € в супера, и т.н,“, Според нея цените на истинската местна храна са около 5–7 пъти по-високи отколкото в супермаркет), отколкото в супермаркета, но мнозина са готови да платят разликата, защото знаят, че е произведено в околността, а не е докарана от хиляди километри и напръскана с всевъзможни отрови, за да си запази търговският вид за по-дълго време.
Светлана Трифоновска
