Н а 7 Неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 23 юли, литургийното четиво е посветено на изцелението на двама слепци и немия от Христос.
Ето какво свидетелства Свети евангелист Матей:
„Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давилов!
А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече; вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да. Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.“ (Мат.,9:27-35).
В древна Палестина просяците обикновено ходят по двойки, за да се подкрепят взаимно, както разкрива казаното от Господ евангелистът: „Ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.”(Мат.15:14) Според тълкуванието двамата нещастници явно не са пълни инвалиди, защото упорито вървят подир Христос и Го призовават: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!” Техният призив повтаря добре познати вопли на страдалци от Библията, например на същия цар Давид: „Помилуй ме, Господи, защото съм немощен.” (Пс. 6:3).
Ласкателство
Христос обаче мълчи и даже не ги поглежда, а влиза в къщата и чак тогава им обръща внимание. Може би е изтощен след излекуването на жената с кръвотечение и дъщерята на началника (Мат.,9:18-26). А може би има повод да не се доверява на слепците, които Го наричат потомък на великия цар Давид със скритата цел да поласкаят Неговото самочувствие.
Изпитание
Вместо това Спасителят решава да провери тяхната вяра в божествената Му сила. Той им задава въпроса: „Вярвате ли, че мога да сторя това?” Отговорът е: „Да, Господи!” Тогава Иисус докосва очите им и им казва: „Нека ви бъде по вашата вяра”. В този момент очите им се „отварят” и те проглеждат.
Изискването
Изискването на вяра от Иисус е отразено по-късно от бъдещия апостол Павел, който ослепява при видението до Дамаск и проглежда не само за материалната, но и за духовната светлина. Както Иисус предизвиква и явява вярата на просяците, така и апостол Павел подчертава в посланието си до римляните, че вярата е в основата на спасението.
Предупреждение
Христос строго предупреждава изцелените да мълчат за току-що направеното чудо. Те обаче не изпълняват Неговата заповед, а разгласяват за станалото из цялата околност. Защо Господ им налага мълчание? Първо, забраната може да се тълкува като изява на върховното смирение на Христос, Който върши всичко със силата и повелението на Отца. Второ, тя може да има и друг, практически мотив. Иисус, Който среща много такива просяци през живота Си, вероятно се опасява, че изцелените слепци ще пуснат слуха за чудото, за да предизвикат интерес към себе си и да изпросят от хората още пари, вместо да се трудят. Трето, Христос знае, че промяната от слепота към зрение е толкова уникална, че несъмнено ще доведе до безброй разпитвания, обсъждания и заключения, свързани със Самия Него.
Забрана
Подобни забрани за разгласяване се споменават няколко пъти в Евангелието (Мат. 8:4; 12:16-19) и се тълкуват като актуализиране на пророчеството на Исайя, който пише за Месия: „Няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата” (41:1). Месията, Синът на Давид, е много повече от чудотворец, както обещанието за Царството небесно е много повече от ново земно устройство, за което мечтаят юдеите. Изцелението е едно от знаменията за това царство.
Обвинения
Веднага след напускането на слепците при Него водят един ням бесноват. Този двойно наказан човек може да изповяда като Псалмопевеца, че е онемял, защото е предаден от Бога „на безумния за охулване” (38:9-10). Господ прогонва демона от нещастника, той проговаря вероятно за първи път в живота си и хората са смаяни. За разлика от тях присъстващите фарисеи смръщват вежди и просъскват, че Христос извършва новото чудо със силата на демонския княз (дявола). Фарисеите отричат божествената сила на Иисус, защото отхвърлят знаменията поради липса на вяра. Ако я имаха, те щяха да се убедят, че победата над бесовете възвестява настъпването на Царството Божие (Мат. 12:28).
Да следваме примера Му
Евангелското четиво завършва с думите, че Христос обикаля всички градове и села, учи в синагогите, благовестява за царството и лекува всички болести. Тази благодатна мисия - учителстване, проповядване и изцеляване, е продължена от Неговите апостоли. Тази мисия е възложена и на техните приемници - днешните духовници, но в тази мисия трябва да участват и обикновените вярващи, които са длъжни да познават своята вяра и да я разпространяват до Второто пришествие на Господа.
