Гавриил е Ловчански митрополит на Българската православна църква от 2001 година. През 2007 г. става ръководител на Работната група по въпросите на религиозното образование при Светия синод. От 2009 г. оглавява Върховния църковен съвет в синода, а през 2011 г. започва да ръководи и културно-просветния му отдел. Разговаряме с архиерея по повод големия християнски празник Въведение Богородично, за състоянието на българското семейство, както и за актуалните недъзи на българското общество.
- Ваше, Високопреосвещенство, на 21 ноември се чества празникът на православното християнско семейство и младеж. Откога датира той и какво предание стои в основата му?
- 21 ноември е един от големите Богородични празници - Въведение Богородично, когато родителите на Пресвета Богородица светите и праведни Йоаким и Анна са изпълнили своя обет към Бога и с много тържествено шествие са довели тригодишната си дъщеричка в Йерусалимския храм. Те са били посрещнати на входа от първосвещеника Захария и свещениците, служещи в храма, и по Божие указание свети Захария е въвел Пресвета Богородица във второто отделение на Йерусалимския храм „Святая Святих“, където само веднъж в годината единствено първосвещеникът е имал право да влиза, за да принася жертва. Там Пресветата Дева се е готвела за своята велика мисия да стане Майка на Сина Божий, нашия Господ Иисус Христос, като по-голямата част от деня е прекарвала в молитва, четене на Свещеното Писание, богомислие и труд.
А през 1929 г. с решение на Св. синод на Българската православна църква празникът Въведение Богородично е обявен и за празник на православната християнска младеж и семейство. Това е, защото семейството на свети Йоаким и Анна и тяхната пресвята малка дъщеря е един жив неувяхващ пример за истинско християнско семейство и благодатно възпитаване на децата.
- Денят ни напомня и за духовните задължения на родителите да въвеждат своите наследници в Божия дом, да ги учат да различават доброто от злото. Как се справяме в тази роля?
- Както виждаме от смисъла на празника, първото и основно възпитание в благочестие, вяра, любов и трудолюбие трябва да се получава в семейството, след това и в училище. Които родители не са имали възможност да получат християнско възпитание вкъщи и в училище, те много трудно ще могат да научат на това и своите деца. Затова Св. синод на Българската православна църква от началото на промените в България настоява за много по-обширно изучаване на Православното християнство в детските градини и училищата. Но до ден днешен това не е направено, поради което процентът на деца, изучаващи православното християнство в България, е много малък. Там където децата имат възможност да изучават вероучение, се виждат и плодовете му, като вяра в Бога, желание да вършат добро, по-голямо уважение към родители и учители, по-съвестно изучаване на учебните предмети - тези деца живеят с по-чувствителна съвест, което е предпоставка, ако по-нататък обществото не ги повреди, да станат добри, истински християни и истински родолюбци.
- Съвсем наскоро с вашето благословение излезе книгата „Веднъж за цял живот“. Кое наклони везните в решението ви за издаването й и какви проблеми засяга авторът прот. Илия Шугаев?
- „Веднъж за цял живот“ ни беше препоръчана от духовния старец схиархимандрит Тимотей, игумен на манастира „Параклитос“ в Гърция, защото в нея се разглеждат най-актуални за съвремието въпроси, свързани с брака, семейството и възпитанието на децата. Сборникът разговаря дълбоко и увлекателно на темата за любовта в семейството, истинската и вечна, за греховете против семейството, обяснява що за явление е така нареченото семейно планиране, как да изберем спътника в живота, кой е глава на семейството, какво място заемат майката, децата, каква е отговорността за абортите, как да построим здраво, щастливо семейство и много друго.
- Объркват ли се младите днес в представянето като нещо нормално на еднополовите бракове, от въвеждането на трети социален пол през документи като Истанбулската конвенция?
- Слава Богу, в България не беше приета Истанбулската конвенция, което показва някаква зрялост на българското общество в неговите нравствени ориентири. Според Свещеното Писание и учението на светите отци Бог е създал мъжки и женски пол. Полът е биологична даденост, която не можем да избираме. Всичко друго е противене на Божието домостроителство, което води до извращение на човешката природа и представлява един много тежък грях. Господ е казал в Светото Евангелие: „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6). Ако Европа ни учи на материален просперитет, то на първо място не бива да забравя своите християнски корени, защото е казано: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).
- Днес наблюдаваме бум на дрогирани шофьори, към това, ако сложим и подкупните служители на реда, администрация и политици - къде според вас е коренът на злото в България, да не би в липсата на религиозно образование?
- Причината е в липсата на християнско съзнание и ценности, на християнско възпитание.
- Какво споделят с вас родители, чийто деца са започнали да учат религия, било в неделно училище към някой храм, било в училището?
- Родителите са много благодарни за тези часове, казват, че децата ги чакат с голям интерес, а в поведението си са по-сдържани, съвестни, склонни да проявят християнска съпричастност, да осъзнаят своите грешки и недостатъци, да поискат, желаят да станат по-добри. Често само деца се превръщат в малки апостоли за своите родители, защото от тях те научават това, от което мнозина от тях са били лишени в своето детство.
- Духовността, милосърдието може ли да победят, при положение че масовата съвременна култура се кланя на външната обвивка, на материалното, на пазаруването и Черния петък, на Мамона, на Егото?
- Истинската духовност и милосърдие трябва първо да победят в душата на отделния човек и тогава би могло да се превърне в обществено явление. Така че - да, защото Господ е казал: „Дерзайте, Аз победих света“. Ето защо трябва да се стараем да възпитаваме всеки един отделен човек в доброто, на първо място с личен пример и с християнско благовестие.
- Само атеизмът от времето на комунизма ли е причина българинът да е религиозен само по празниците, а в останалото време храмовете да са полупразни?
- Коренът на комунизма в България беше атеизмът - отричането на съществуването на Бога. Но атеизмът, безбожието не е ново явление в историята на човечеството. Още в древността, 1000 години преди Рождество Христово, свети цар Давид е казал: „Рече безумец в сърце си: "няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро“ (Пс. 13:1). Но насилствената атеистическа пропаганда, особено на децата, изигра пагубна роля. Това е и една от причините българинът и до ден днешен да не е особено религиозен.
На Запад, след като е имало големи отстъпления от Христовата вяра, се появява култът на материализма - желанието за богатство, разкошен живот, наслаждения, рай на земята без Бога. И в крайна сметка там, където не е имало комунизъм, но не е господствало и Православието, живата истинска вяра е по-слаба, отколкото при нас.
- Има ли някаква висша промисъл някои икони да стават чудотворни и какви са условията това да се случи - от зографа ли зависи, или от миряните?
- Това е Божия тайна - защо някои икони и кога стават чудотворни. Като това не зависи от материала и богатата украса на иконата. Значение със сигурност имат и вярата, и благочестието на зографа и хората, които ще могат с благоговение и вяра да оценят това голямо чудо. Понякога Господ е дарувал чудотворна сила на икона, пред която се е молел някой свят човек. Слава Богу, в България имаме чудотворни икони, пред които са ставали и стават много чудеса. Например през 2007 година, когато положението на нашите арестувани и осъдени медици в Либия беше безнадеждно, Св. синод на Българската православна църква събра трите чудотворни икони на Пресвета Богородица от нашите ставропигиални манастири и след като при стечение на много духовници и миряни беше отслужен пред тях молебен за нашите медици. Още на другия ден се разбра, че техните присъди ще бъдат отменени и те ще бъдат освободени. И два месеца по-късно те си бяха вече в България.
Уважаема редакция, уважаеми читатели на в. „Телеграф“, уважаеми българи, сърдечно ви честитим големия Богородичен празник Въведение Богородично. Нека Божията Майка моли Господа за всички нас да има мир, разбирателство, любов, да ставаме по-добри, да вървим по пътя към вечния живот.
Любомир Старидолски
