Н а 6 октомври църквата чества пренасяне мощите на Свети Тома, един от първите 12 ученици и апостоли на Иисус Христос.
Днес два града си оспорват притежанието на мощите на Тома. Те са обект на поклонение от милиони християни в индийския град Ченай и италианския Ортона. А Католическата църква е обявила апостола за светец - покровител на Африка.
От житието му става ясно, че е починал в Индия. Изумително, но това се потвърждава от пътешественици.
Мореплавател
През 1293 г. мореплавателят Марко Поло посещава Индия. В своите дневници той свидетелства, че се е натъкнал на гробницата на апостола, намираща се в областта Малабар. Марко нарича местното население християните на апостол Тома. А там се случвали изумителни знамения и чудеса подир молитва. Също сведения за гробницата дава и Джовани от Монтекорвино, мисионер и изследовател. Няколко години по-късно, през 1324 година, и един монах францисканец на име Одорико от Порденогеду пише за своето пътешествие и поклонение на мястото, където е погребан апостолът. Неговият прякор е бил Близнака, тъй като апостолът изумително приличал по външен вид на Иисус Христос.
През Средновековието градът бил залят от потоп и по-голямата част от него се озовала под водата. През 1523 г. пристигнали португалците и започнали разкопки в един храм, който всички сочели като чудотворната гробница на апостол Тома. През XIX век храмът над гробницата е съборен, а на негово място е вдигната голяма катедрала, която съществува и днес. Едва по-късно - през 1945 г., археолози успели да установят времето на построяването на гробницата. Изумителното било, че това се оказало втората половина на I век след идването на Христос. Което само навеждало на мисълта, че там настина е лежало тялото на Тома Неверни.
Планината
Днес гробницата на апостола се намира в центъра на базиликата „Свети Тома“ в град Ченай (Мадрас). Наблизо се намира и планината на Свети Тома, наричана от местните Парангималай. Това е хълм, където се счита, че апостолът е убит мъченически с копие.
Загадката с мощите обаче продължава, защото те (или част от тях) от Идния вероятно са били пренесени на Запад. Древни текстове сочат като посока Месопотамия и град Едеса (Днешна Сирия). В житието на апостол Тома също ясно се споменава географското и историческото им място. Възвръщайки се победоносно от войната с персите, император Александър Север среща посланиците на сирийците. Te го умолявали да поиска от индийските князе мощите на апостол Тома и да ги предаде на жителите на Едеса. Тогава реликвата се е намирала в сребърна урна, затворена със сребърни вериги. Свети Ефрем Сирин пък дори дава името на човека, пренесъл мощите на апостол Тома - Кабин. За него било известно, че е търговец от Едеса, който често пътувал до Индия. А относно времето, имайки за отправна точка победата на император Александър Север над персите, се приема, че историческото пренасяне е станало на 3 юли 230 г.
По времето на Първия кръстоносен поход рицарите решили да отнесат мощите на друго място, за да ги спасят от поругаване от арабите. На 6 октомври 1144 година те ги скрили на остров Хиос. Близо век по-късно светото тяло на Христовия ученик е било отнесено от венецианците след победоносната им война с Генуа. Така мощите на Свети Тома акостирали в Ортона, Италия, където се съхраняват и до днес в катедрала.
Прозвище
В евангелските предания Тома е останал с прозвището си - Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато на следващата неделя след Възкресението те му казват: „Видяхме Господа“, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“
На 8-ия ден (Томина Неделя) след отлитането си в Небесата в плът Божият син отново се явява. Тогава той се обръща към своя ученик и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали"(Йоан, 20:29).
Жребий
Но Апостол Тома е незаслужено известен главно с евангелската история за своето неверие. Всъщност той е един от най-жертвоготовните Христови ученици. Когато въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар, Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него“.(Йоан 11:16).
След кръстната смърт на Иисус апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде да отиде да проповядва Божието слово. Тогава на Тома се паднала нелека съдба. Той трябвало да замине в Партия (днешен Иран) и Индия.
Езически култове
Из земите на Индия, славеща се с множество богове и езически култове, апостол Тома удивил хората с много чудеса. Тогава мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици. Царят заради покръстването на жена си (която била едната от двете сестри) се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения, но апостолът по чудесен начин останал невредим. Накрая царят заповядал да убият Тома, което станало на 3 юли 73 г. На гроба на Свети Тома ставали различни чудеса. Дори и владетелят скоро сам приел християнството, убеден в неговата сила след изцелението на сина си Азан.
Изидор Севилски
Прелюбопитни сведения за онези дни дава Свети Исидор, епископ на Севиля, през 636 година. Той пише следното: „В действителност пронизаният с копие апостол Тома е починал в град Каламин, Индия, и бил погребан с почести на 12 ден от януарските календи, или 21 декември". Случайно или не, в старите католически молитвеници, до времето на реформата в литургичният календар, денят на паметта на апостол Тома се отбелязвал на 21 декември. Споменавал се и град Каламин като място, където Христовият ученик претърпял мъчение и бил погребан. В други източници се споменава и град Мелипур, но вероятно се касае за едно и също място, тъй като Каламин е било по- късно название на един и същи град. Селището е било добре известно на римските търговци от I век като място за търговия на перли и подправки.
Закъснял за погребението на Дева Мария
Апостол Тома пропуснал както първото явяване на Иисус след Възкресението, така и погребението на Богородица. Но явно такава е била Божията промисъл. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея. Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Девата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.
Богородица му дарила пояса си
Апокрифен разказ свързва апостол Тома с една от най-ценните християнски реликви - Честният пояс на Пресвета Богородица. Според преданието, когато преди кончината си Божията майка пожелала да се види за последно с дванадесетте апостола, те били пренесени на облаци в Йерусалим от земите, където проповядвали Христовата вяра. Богородица ги благословила и предала Богу дух. Тома едва на третия ден потеглил на своя облак. Докато се носел във въздуха, изведнъж съзрял Девата, която в този момент се възнасяла на небето. Отчаян, че не е успял да се сбогува с нея, той извикал с молба да го благослови. В отговор тя свалила пояса си и го подала на светеца, като по този начин му дала доказателство за телесното си възнесение. Преданията разказват, че поясът е запазен и до наши дни и продължава да върши чудеса. Три свети места си оспорват притежанието му: Ватопедският манастир на Света гора, църквата „Сан Стефано” в италианския град Прато и църквата „Ум Ал-Зенар” в град Хомс, Сирия.
В България е патрон на строителите
В апокрифите светецът е описан и като майстор строител и дърводелец. В тях той сам се представя по следния начин: „Дърводелец съм, умея да правя рала и кораби. И на камъка съм майстор, мога да зидам царски дворове и палати”. В някои фолклорни текстове фигурата на Тома припокрива античния мит за Дедал, който си изработва крила и полита с тях. Българско предание гласи, че Свети Тома бил майсторът дюлгерин, който издигнал знаменитата джамията на султан Селим в Одрин. Направил я толкова хубава, че султанът го попитал може ли да построи по-хубава. Майсторът отговорил, че зависи от парите. Разгневен, султанът решил да го убие, но Тома се досетил и се качил на едно от минаретата, направил си крила и литнал. Според някои варианти той се спасил, а според други паднал и умрял. Вярвало се още, че именно апостол Тома е открил дърводелските инструменти и че пази строителите от падане от скелета и от наранявания. Затова през Възраждането апостол Тома се почитал като патрон на дюлгерските еснафи - професионални обединения на майсторите строители и зидари. Те чествали тържествено неговия празник и често поръчвали и подарявали на църквите в родните си места икони с образа му. Днес 6 октомври се отбелязва у нас като ден на архитектите, строителите и зидарите.
