Н а 24 юни всички Христови църкви отбелязват рождението на свети Йоан Кръстител, като особено тържествено се празнува той в католическия свят. Предтечата е почитан като пророк и в исляма с името Яхия, който помага на пророк Иса (Исус).
Пророчеството
По време на юдейския цар Ирод имало свещеник на име Захарий. Той и жена му Елисавета дълго време нямали деца. Веднъж на Захарий се явил архангел Гавриил и му казал, че Елисавета ще роди син, който ще се нарича Йоан. Захарий не повярвал и архангелът го наказал за неверието му да мълчи чак до раждането на детето. Когато то дошло на този свят и трябвало да му дадат име, Захарий написал на една плочка: „Името му е Йоан“, и веднага проговорил.
Йоан бил братовчед на Дева Мария, която 6 месеца по-късно родила Спасителя Исус Христос. Това събитие изплашило цар Ирод, тъй като се страхувал, че Месията ще му отнеме престола според тълкуванието на старите пророчества. Затова владетелят издал заповед да бъдат избити всички деца до две години във Витлеем и околностите му и така да бъде погубен и младенецът Исус. Тази участ обаче заплашвала и Йоан поради факта, че бил почти връстник на Божия син. Затова родителите му се скрили с него в една пустинна пещера. Не след дълго те починали, а Йоан израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля (Лука 1:57-80). Той започнал да кръщава с вода юдеите в река Йордан, където кръстил и Христос.
Саломе
Юдейският цар Ирод се опитвал да съблазни жената на своя покоен брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител станал свидетел на случващото се и го обвинил в кръвосмешение. Заради изобличението на владетеля Йоан бил затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дал пиршество и дъщерята на Иродиада Саломе танцувала за него. Възхитеният цар ѝ обещал, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе попитала майка си какво да пожелае, а тя лукаво ѝ отговорила: „Главата на Йоана Кръстителя.“ За да изпълни клетвата си, Ирод дал заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия.
Тигър и Ефрат
Интересно е, че споменът за Кръстителя не само се е запазил през вековете, но и продължава да действа с голяма сила. В онези дни мнозина са го считали за Месията, докато извършвал т.нар. водно покайно кръщение. Та се е наложило Йоан да обяснява, че не е той Спасителя, но ще дойде скоро Онзи, на когото дори той е достоен да развърже ремъка на обувките.
Днес в делтата Шат ел Араб, образувана от събирането на реките Тигър и Ефрат, живеят духовните деца на свети Йоан Кръстител. Наричани мандеи или саби, те са последователи на най-загадъчната християнска секта, оцеляла в продължение на 2000 г. Известни са още и като „блатните араби“.
Жилищата на мандеите са плаващи колиби от тръстика.
Те смятат Йоан Кръстител за истинския Месия, като се позовават на апокрифа „Свидетелство на Климент“. За тях всички преди и след Йоан са лъжепророци, дори Аврам и Моисей. Мандеите сами наричат себе си саба, което означава „кръстител“, и вярват, че техните прадеди са кръстени лично от Предтечата. Предполага се, че те са живели край река Йордан, в която Йоан е кръщавал, и заради гонения са избягали към реките Тигър и Ефрат. Свещените книги на сектата са на арамейски език, което потвърждава тази теория.
Канон
Те спазват 17 Божи заповеди, чието нарушаване е смъртен грях: богохулство, убийство и самоубийство, развод, прелюбодейство, кражба, лъжа и лъжесвидетелство, неподчинение на властите, магьосничество, обрязване, пиене на алкохол, любопитство, оплакване на мъртвите, обезобразяване на тялото. Религията им се отличава още с отхвърляне на богатството и изкуствата като „сатанински изкушения“.
Днес мандейците са около 65 хиляди, но само няколко хиляди от тях обитават древните си територии. Войната срещу ИДИЛ разпилява мандеите и повечето днес са бежанци, главно в Йордания, Швеция и Австралия. Тръстиковите им жилища имат особена конструкция, наподобяваща плаваща колиба.
Летни Свети Иван закриля билкарите
В народния календар денят е популярен като Еньовден, а също и като Иван Бильобер, Иван Летни, Среди лете, Яньовден. Смята се, че на този ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести. Затова около изгрев-слънце хората отиват и се къпят на реката или извора. Наливат си вода за вкъщи, в която слагат еньовка и се мият с нея.
Билките, събрани на Еньовден, имат най-голяма сила.
Билкарите почитат Летни Свети Иван за свой покровител, защото смятат, че на неговия празник билките имат най-голяма сила. На тази ден те берат 77 вида билки – колкото са болестите. Правят ги на китки и с тях лекуват болните през цялата година. В този ден се бере още здравец, който се засажда у дома. Берат метличина и връзват метли за метене край огнището. Събират клас по нивите и го носят за берекет в дома. От набраните билки, между които задължително трябва да има еньовка, комунига, вратига, чемерика и тинтява, се украсява големия еньовски венец.
