О тец Антон Апостолов вече 26 години служи в храмовете в Костенец и Момин проход. Преди дни той имаше важна мисия. Да придружи осветеното в Зографския манастир копие на Аравийската чудотворна икона на свети Георги. По Божия воля това се случи с разрешението на двама игумени – Амвросий (1939-2025) и неговия наследник – дядо Гавриил. По пътя си реликвата бе изложена за поклонение в катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград. Дни по-късно за празника на Костенец (27 и 28 септември) чудотворното копие акостира в местната църква „Свети Георги“, където ще остане за вечни времена.
- Отец Антон, чия е идеята да се направи копие на една от Зографските чудотворни икони на свети Георги?
- Инициативата за това богоугодно дело е на моя събрат отец Константин. С него служим заедно в църквата „Свети Георги“ в град Костенец, той е председател на храма. Заради името на църквата той започна тази мисия да докара копие на чудотворна икона на свети Георги от Зографския манастир в Атон.
- Колко време отне да стигнете до този момент - иконата да пристигне в Костенец?
- Не беше малко времето, почти година измина от възникването на идеята досега. Първо трябваше да се намери дърводелец, който да направи дървото за иконата, после – да се намери художник, който да я изрисува. Да се поиска разрешение от игумена на Зографския манастир. Разрешението беше дадено първо от предишния игумен Амвросий, който почина (на 27 януари 2025 г.). Сега беше потвърдено от дядо Гавриил, който е новият игумен на светата ни обител в Света гора. С помощта на снимки на иконата се направи това копие от една художничка от Благоевград. Тя нямаше как да отиде на място в манастира, защото е жена. Но е успяла да направи страхотно копие на тази икона. Дърводелецът също е от Благоевград. И затова не бе случайно, че тази благодат остана известно време в катедралния храм „Въведение Богородично“ в областния център на Пиринско, за да могат до нея да се докоснат хиляди миряни. Това се случи по желание на свещениците, на дърводелеца и на художничката.
Иконата бе осветена в Зографския манастир и остана няколко месеца там. За празника на Костенец, който отбелязваме винаги в последната събота и неделя на септември, решихме да я представим пред народа и да измолим Божието благословение и да я оставим за вечни времена в нашия храм „Свети Георги“. Това е истинска благодат за цялата околност, не само за Костенец, но и за градовете - Момин проход, Долна баня и всички съседни на нас населени места. А и за цяла България. Защото, който желае, може да дойде в нашия храм, за да се поклони.
- Копие на коя от трите чудотворни икони - Аравийска, Фануилска и Молдавска, е това?
- Това е копие на Аравийската икона. Тя е дошла по море, носела се е по вълните. С лодка нашите монаси са я взели и са я прибрали в Зографския манастир. Преданието за иконата води към XII век, когато в района на град Лида, днешен Израел, бедуински племена нападали християнските селища, избивали жители и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание скъпата семейна светиня - икона на свети Георги, я пуснал в Средиземно море, поверявайки я на Божията воля. Иконата плавала сама неизвестно колко време, докато достигнала пристанището на Ватопедския манастир на Света гора. Когато монаси от различни атонски обители забелязали чудото, те се опитвали да я приберат, но иконата се отдалечавала от лодките им. Единствено когато към нея се приближил благочестив старец от Зографския манастир, тя се насочила сама към него и била извадена на брега. За да не спорят монасите в коя църква да се занесе небесната благодат, натоварили иконата на младо муле и го пуснали свободно. Животното без колебание тръгнало и с равен ход се отправило към Зографския манастир.
- По пътя имаше ли някакви знамения?
- Нищо интересно нямаше по пътя ни. Но и двамата мъже, които носеха иконата, се казваха Георги. Шофьорът, който я пренесе от манастира до пристанището, също бе Георги. Трима души с едно и също име, кръстени на този наш светец. Май не е случайно, нали?
- Трудности имахте ли, за да осъществите тази ваша идея?
- Трудности колкото щеш. Имаше забавяне и от страна на дърводелеца, и на художничката, и на самата благословия. Случайно открихме дърводелеца и художничката в Благоевград. Това стана с помощта на един наш приятел – дядо Благо от благоевградското село Покровник. По негова инициатива се свързахме с дърводелеца и художничката. Преди време той инициира направата на кръст над Покровник.
- Какви са предизвикателствата пред вас в енорията?
- Предизвикателствата са много, трудно се работи с хора. Обезверяването на народа е голям проблем. А също така - обезлюдяването на енорията. Аз съм от 26 години в Костенец и в Момин проход, където служа на Бог. Костенец имаше 12 000 жители, а сега има 5800 жители. За тези години хората емигрираха, повече от половината ги няма. Това е тъжно, не е добре. Макар че добрата новина е, че хората в нашата енория са вярващи. Идват на служба, може да се желае още, но не са никак малко тези, които търсят упование в Бог. Хубавото е, че идват повече млади хора. Вярвам, че свети Георги ще помага на всички българи, а не само на миряните в Костенец.
- Като свещеници беседвате ли с млади хора, сред които се шири все повече агресия?
- Агресията се шири навсякъде, не само сред младите. Най-много ме боли от безумното шофиране на автомобили. Това прави впечатление. Когато пътувам по шосетата на България, ставам свидетел на безразсъдно шофиране. Средното поколение, което е израснало по времето на социализма, си е позагубило вярата. Младото поколение обаче посещава храма.
- Намирате ли съпричастност, когато трябва да се реши проблем на храма?
- Разбира се, нямаме никакви проблеми. Нашите църкви обикновено са на самоиздръжка. Имаме ли нужда от хората, винаги са ни помагали.
- A търсят ли някои хора индулгенции с такава помощ?
- Винаги има такива хора. Трябва да се влиза с покаяние в храма, а не за индулгенция. Ако са извършили нещо нередно, най-важното е да се покаят, а не да смятат, че с пари, дадени на Църквата, грешките им ще бъдат простени. Най-важното е покаянието, прошката, както и човек да се изповядва, да се причестява по-често. Господ ни е дал това тайнство – светото причастие, да служим, да го правим достъпно за хората и те да се причестяват с вяра в тайните Христови.
- Разказвали ли са ви за чудеса, свързвани с иконата на свети Георги, и дали ще има нови?
- Чувал съм за много чудеса на тази благодат - иконата на свети Георги. Вярващият трябва да бъде искрен и с чисто сърце да пристъпва към иконата, а не със странични помисли. С вяра и покаяние да влиза в храма, а чудесата идват, когато Бог реши. Само Господ знае на кого да изпрати чудо. Бог разполага, ние само предполагаме.
- Какво пожелавате на хората във вашата енория?
- Най-вече да са здрави, да бъдат съпричастни с Църквата и да имат достатъчно искрена вяра, когато пристъпват към свети Георги за помощ.
Владимир Симеонов
