Ч удотворната икона на Богородица „Умиление“ се изнася днес за литийно шествие в Асеновград по случай празника Преполовение, който се пада на 29 май. То ще бъде водено от пловдивския митрополит Николай. Реликвата, наричана още Рибната Богородица, се пази от векове в църквата „Св. Богородица Благовещение“.
По време на шествието хората се редуват да носят реликвата, като някои взимат и цветя от венеца й и ги носят в домовете си за здраве. Вярва се, че иконата помага за очни и нервни болести, при безплодие, както и за всяко друго човешко желание, сбъдването на което е душеспасително.
Традиция
Според старата традиция иконата се носи из улиците на града, като накрая стига до Бачковския манастир. В 12 часа там ще бъде отслужен пасхален водосвет.
В тази обител се пази друга чудотворна реликва, наричана Бачковската Дева. Любопитен факт е, че тя е в същия зографски стил „Умиление“. Предполага се, че двете повтарят живописния тип на прочутата Влахернска св. Богородица – покровителка на Константинопол.
Не е известно да е правена рентгенография на двете икони - както това се случва с друга чудотворна икона, „Св. Пояс“ от Мелник, чиято история разказахме преди време.
Предания разказват, че Рибната Богородица е намерена при разкриването на храма, т.е. може да датира от XII век. През XVII в. иконата е реставрирана. При по-късна проверка е установено, че под най-горния иконописен слой има скрити още няколко по-стари слоя, което потвърждава мнението за древността на светинята.
Съновидение
Самата традиция да се носи до Бачковския манастир започва преди повече от век. Това се случва, след като благочестива жена е осенена от знаменателен сън.
Древната икона се слави със своята милост и експресна помощ, които оказва на хората, дошли да се помолят пред нея за едно или друго нещо. „Иконата на гръцки се нарича Елеуса – това ще рече милостива и умилена. Носи й се още славата, че сбъдва желания“, разказват миряни. Духовници коментират, че чудотворната икона „Св. Богородица Умиление” помага на всички, които със силна вяра просят нейната помощ. Божията майка чува молбите на всеки, застанал със съкрушено сърце и гореща молитва пред Нейния чудотворен образ.
Преди време жена на име Мариана посетила храма и си пожелала да замине да работи в чужбина. Желанието й се сбъднало, а там всичко за нея се развило щастливо по ноти. Мнозина споделят, че като посещават асеновградския храм, получават невероятен прилив на сили. Трети свидетелстват, че каквито и проблеми да имат, само тука намират душевно спокойствие, нещо, което в нашето стресово време е по-ценно и от златото.
Накити
Хората, на които святото изображение е помогнало през годините, са оставяли различни накити от злато и сребро – пръстени, огърлици, скъпоценни камъни, разпятия. Само част от тях обаче са изложени като украса, за да не се съблазняват крадците. А причината е, че има няколко опита за ограбване както на самата икона, така и на оставените благодарствени дарове. За щастие всеки път по чуден начин и тя, и даровете са спасявани.
Аязмо
Другото име на иконата – Рибната, идва от купола на храма, който напомня рибни люспи. В долното ниво на живописната черква пък се намира параклисът „Св. Йоан Предтеча“. В него има аязмо, в което плуват 4-5 рибки. На дъното на извора лежи друга икона на Богородица. Тя е от стъкло и е положена през 2012 г. Според старата традиция хората идват и си пожелават разни неща, които скоро се сбъдват. Има поверие, че в аязмото живее черна рибка. Други казват, че е златна, но могат да я зърнат само онези праведници, чиито молби и желания Богородица е чула и на 100% ще изпълни. Поклонници от цяла България и чужбина идват, молят се на чудотворната икона горе, а после слизат, за да си налеят лечебна вода от аязмото, с която лекуват с пиене и поливки болни места и органи.
Ангелите слизат за служба
Местните хора разказват история отпреди век. Една вечер в околността започнали да се чуват клепала. Хората обърнали поглед към църквата и видели чудо: тя била осветена и сякаш в нея имало служба (чували се песни и гласове). И така няколко часа. Вярващите и досега разказват за този случай като за „небесна служба“ на ангели и светии.
Любомир Старидолски
