П ещера на Св. Иван Рилски пази короните на българските царе. Тази легенда обикаля селата в рилското корито под основания от отшелника манастир. На 18 август там се чества празникът на чудотвореца - Успение на Св. Йоан Рилски.
Чудотворна икона на Св. Иван Рилски.
Предания
Открай време в района се разказва, че владетели са носили в този край на България злато на съхранение, кръстове и друга прескъпа църковна утвар, както и древни икони. При падането на България под византийска власт, а по-късно и под османско иго насам са носени инсигниите на държавата власт - скиптъри, корони и други артефакти още от времето на хан Крум. Заедно с 1 тон злато те се намирали в една пещера високо в планината, обитавани от отшелника.
По времето на 5-вековното турско робство много маладжии пробвали късмета си. Местните хора разказват, че имането е било в началото в манастира, но една нощ посветени монаси са изнесли съкровището високо в планината с магарета, а после дали обет за мълчание. Братята заравяли на места в гората около манастира по малко жълтици. Така най-страстните преследвачи на съкровището ги откривали и като мислели, че са го изровили цялото, се отказвали от диренето.
Безсребреник
Знае се обаче, че св. Иван е бил безсребреник. Емблематична е срещата му с цар Петър, при която той отказва да приеме донесеното злато от владетеля с няколко каруци, но и да се види с него.
Има теории, че всъщност светията е бил брат на Петър и не са били в никак добри отношения. Иначе няма как владетел с императорско достойнство, признато чрез брак с византийска принцеса, да му идва на крака при това не веднъж, а два пъти. За знатния произход на Св. Иван са били наясно всички следващи български владетели, които са имали особено отношение към манастира.
Поклонници от цял свят идват да зърнат едно от чудесата на България - Рилския манастир.
По-рано синът на Симеон Велики е минал през Магнаурската школа, а с придобитите знания и теологична подготовка е успял да основе край себе си монашеска общност и манастир в Рила планина. Засега къде е било точното място на първата обител, все още няма изследвания. Знае се само, че още тогава е направен първият манастир, който се намира в близост до гроба на Св. Иван в западна посока. Ловци на митове споделят, че пещерата, пазеща короните на българските царе, е вероятно някъде в района, но на по-голяма височина. Красива приказка или истина, забулена зад легендите и еоните, остава загадка.
Скрино
Според официалното житие на Св. Иван той е роден в село Скрино. Най-ревностите миряни обаче търсят дирите му в близкото село Фролош, тъй като има теории, че през IX век въпросното селище се е намирало именно в неговото землище.
Религиозни гидове търсят следите на младия Св. Иван в тамошните пещери, и то в доста широк ареал. Според предания първото си чудо Иван извършва едва 6-годишен между селата Скрино и Вуково, община Бобошево. Там той е бил пастир.
Веднъж река Струма придошла и стадото му се озовало в капана на водната стихия. Облечен с ямурлук, той разделил придошлата река на две, за да премине заедно с животните. Хората обаче, като видели това, се уплашили и прокудили детето. Оттам Св. Иван отива в Скрино. До ден днешен там християните палят свещ в Руенския манастир.
Преди 1000 години цялата област тогава е била пълна с църкви и манастири и е била наричана Бобошевската Света гора. Малкият Йоан се установява за по-голям период в манастира „Св. Димитър“. Той е съществувал още от V-VI век, а днес се намира в центъра на града. Там седял до около 20-ата си година, когато тръгва в посока село Смочево и Рилската пустош (планина). Има много версии защо това се е случило. Една от тях гласи, че не се е разбирал с монасите, които завиждали на неговите способности да лекува с молитва и да пророкува.
В Рила се установява в една пещера с извор. Св. Иван живее там според едни предания до 68 години, а според други до 70-72.
Изворът на светеца.
Селяните постепенно се престрашили и започнали да идват при него за помощ и съвет. Праведникът имал доста силни дарби от Св. Дух да изцелява бесновати хора, които успокоявал с молитвите си.
Впечатлен от славата и чудесата му, на крака в Рила планина при монаха Йоан идват много знатни особи. Св. Иван умира в своята пещера през 946 г. на 18 август.
Ритуали
С годините в района се установяват различни ритуали. В пещерата на светеца има дупка, известна като провиралката. Поклонници се промушват през тесния отвор в скалите с надеждата да получат благословение - сполука, здраве и успех в земния живот. Вярва се, че който не успее да премине, е много грешен. Според църковното предание през този изход на пещерата ангел Господен донасял храна на св. Йоан. През 90-те години един доста заможен български емигрант в САЩ дошъл и преминал през отвора. Какво му се е случило, но след 1 месец, като се върнал оттатък Океана, изпратил по сметката на Рилския манастир 1 000 000 долара дарение, разкриват монаси, служили там по това време.
По думите им крупната сума била голямо изкушение и станала повод за раздори за какво, как и от кого да бъде изразходена.
Скоростта на светлината
Десетилетие по-късно хора от близките села твърдят, че са виждали светията да броди в този край на България. Те го описват като нисък старец, който се подпира на една дървена тояжка с резбован връх като отшелнически скиптър.
Изглеждал бавен и немощен, ала това било само привидно, защото, стига да поискал, светията можел да се движи със скоростта на светлината. Така той се озовавал дори в Канада и САЩ след молитва на родни емигранти там, свидетелстват християни в интернет форуми.
"Свети Иван Рилски е много строг светец. За разлика от другите, когато ти се яви, кръвта ти замръзва. При него няма пет-шест, трябва да слушаш и да изпълняваш мигновено заръките му. Помага, но в замяна иска праведност", казва от личен опит Ангел Рафаилов, родом от Благоевград.
Пъхат писма с желания край извора му
В близост до гроба и пещерата на светеца се намира лековит извор. Над него стои метална икона, около която младо и старо пъха в дупките между камъните писъмца с написани желания. Светецът откликвал на всеки според заслугите му.
Пещерата на отшелника с Провиралката, намираща се до гроба му.
За самата вода се разказва, че е лечебна. Зора Барутчийска от град Кюстендил свидетелствала преди време, че като дете майка й я довела, тъй като страдала от червен вятър. Хората около извора предупредили родителката да не мие детето, че ще стане по-зле. „Майка ми не ги послушала. Потопила лицето ми под водата и докато слезем до манастира, съм се изчистила чудодейно“, разказвала кюстендилката.
Реставрираха храма над гроба му
Наскоро бе реставрирана църквата „Успение на св. Йоан Рилски“, в която се намира гробът на светеца - закрилник на българския народ. Тя е изградена красиво под една голяма скала. Но заради вписването й в природния пейзаж през годините тръгват сериозни проблеми с проникването на вода и влага в черквата. Игуменът на Рилския манастир дядо Евлогий се зае да спаси гроба на светеца, като поде възстановяването му.
Историята на храма не е добре проучена. В сегашния му вид е завършен през 1820 г. Построен е върху основите на по-стара църква, но кога е била построена тя, не е известно.
Църквата Успение на Св. Иван Рилски над гроба му.
Храмът продължава духа на отшелническата традиция, установена от св. Иоан. През целия си живот той се е подвизавал в пещери и хралупи и именно затова той е вдигнат под една голяма канара.
От житието му става ясно още, че около 30 години след Успението на отшелника той се явява на игумена и повелява мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Тогава от гроба му се понесло благоухание, а тялото му било нетленно.
