Н а 1 февруари Православната църква тачи паметта на Свети великомъченик Трифон. Той е почитан както в Източното православие, така и от Рим и католиците. Раннохристиянският мъченик често е споменаван през зимата, но извън традиционното зарязване на лозята неговата личност остава загадка. А има податки, че той е бил тракиец, който е изоставил езическите божества на виното и разврата и се покръстил.
На повечето икони светецът е изобразяван с косер в ръка и между лози.
Хипотезата му за произхода почива на данните, че е живял до Лампсак - град във Фригия, област, населена с фриги. Според Страбон и Херодот те са тракийско племе, което някога са е наричало бриги. Тракийското племе бриги обитава поречието на р. Струма и част от тях около 1100 г. пр. Хр се преселва в Мала Азия, в областта, която по-късно получава името Фригия. Една от версиите за произхода на Панагюрското златно съкровище е, че то е дело на тракийски майстори именно от Лампсак от IV век пр. Хр.
Иконите
Иконите на светеца са почитани в древността за плодородие по нивите, срещу злополуки, болести, в това число и такива по посевите и лозята. В много от богослужебната литература на X-XIII в., са включени текстове и молитви към („на”) св. Трифон и за прогонване на бесове (екзорсизми). Той защитава и посевите от вредители, които според различни пророчества на атонски монаси ще стават все повече в бъдещето и по-опасни. Интересни свидетелства в тази посока идват от манастира Ксенофонт, на Света гора.
Манастирът Ксенофонт, където е станало съвременното чудо с главата на светеца.
Там се съхранява главата на светеца. Старецът Варлаам Ксенофонтски (1908-1983) свидетелства, че манастирските градини били нападнати от скакалци, които почти унищожили зеленчуковата реколта. Отецът, който се грижел за градините, информирал за това игумена и помолил да занесат там главата на св. Трифон и да отслужат водосвет и молебен. Манастирът изпратил веднага главата на светеца и след извършването на водосвета насекомите се вдигнали като облак и отлетели, като по този начин манастирската реколта била спасена по чудо.
Душевни
Мощите на светеца помагали и при различни болести, в това число и душевни. В житието му се споменава прелюбопитен случай. 17-годишен той е изпратен в Рим, за да излекува щерката на римският император Гордиан III (238-244). Тя страдала от душевно разстройство и била склонна към самоубийство. След намесата на лечителя Трифон красавицата оздравяла.
Император Гордиан III, чиято дъщеря светецът излекувал.
И докато този владетел бил добре разположен към християните и не ги преследвал, то когато римският императорски престол бил зает от Деций Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избивани. Така св. Трифон бил сред първите арестувани, тъй като славата му на християнски чудотворец и лечител била доста голяма. След като отказва да се поклони на езическите божества, младият тракиец намира мъченическа смърт. Това станало на 2 февруари 250 година.
Голобрад
На иконите обикновено той се изобразява като голобрад младеж с буйна гъста коса, често занемарена, с което се подчертава неговият скромен произход и фактът, че е прекарал целия си живот на полето.
У нас обаче Св. Трифон не е сред най-популярните за българите светци и образите му не са толкова разпространени. Но през средновековието е бил на голяма почит. Имало е негова молитва (наричана от хората „заклинанието на св. Трифон“) срещу всички вредители по земеделските култури. В началото е рисуван с кръст като мъченик, а по-късно със земеделски атрибути като сърп. Такива уникални икони има в църквата „Св. Пантелеймон“ в село Бродилово и в църква „Св. Георги“, Асеновград. Понякога зографите го изобразявали и държащ в дясната ръка гега или лозови пръчки (като в черквата „Св. Харалампий“ в Пловдив). По на изток е изобразяван на кон, държащ сокол.
След календарната реформа през 1968 г. Църквата у нас чества свети мъченик Трифон на 1 февруари, но на много места празникът, подобно на Бабинден, продължава да се отбелязва по Юлианския календар на 14 февруари.
Мощите му са в Котор
Освен на Атон негови мощи има и в адриатическия град Котор, Черна гора. Според легендата през IX век местен гражданин откупува мощите на светеца от венециански търговци, сдобили се с тях в Константинопол. Днес те се намират в католическата катедрала „Св. Трифон“ - една от емблемите на града.
Катедрaлата Св. Трифон в Котор, Черна гора.
В ранното християнство честването на паметта му е ставало на 1 февруари на специално място, където бил изграден мартириум. Той се намирал вътре в църквата „Св. Йоан Богослов”, недалеч от църквите „Св. София” и „Св. Ирина” в днешен Истанбул .
