В епохата на бързото хранене и живеене мъдростта не е ценност, въпреки че даровете й идват не само от опита, а директно от Бог и Светия Дух. Доста често българите обаче внасяме мъдрост от религиите на Изтока, без да подозираме, че такава може да се почерпи от православните отци. Един сред тях блести със своето красноречие, заради което е наречен Йоан Златоуст. Изследователи го определят не толкова като богослов, колкото като нравствен проповедник. Неговият подход и метод са по-скоро пастирски — по примера на Христос той търси преди всичко сърцето на човека — да го приведе до познанието за Бога.
Йоан Златоуст е живял в интересно време - IV век, когато християнството става официална религия на Римската империя, а преследванията и екзекуциите срещу вярващите в Исус са прекратени. Получил солидно образование, св. Йоан първо работи като адвокат, след което поема по пътя на духовната еволюция и става аскет. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол (дн. Истанбул).
Изследователи изтъкват, че неговите проповеди са актуални и в днешното време на заблуди, изкушения и лъжеучения, защото реално са писани във време, когато целият античен свят е започнал да приема постепенно единния Бог, но така и не е изоставял своите езически култове. Ето само някои от бисерите на мъдростта на Св. Йоан Златоуст, който е обявен за един от тримата светители - вселенски учители, наравно със Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов.
Ръката на Св. Йоан Златоуст се съхранява в атонския манастир Филотей.
Неговият самостоятелен празник се чества тази сряда (13 ноември). Изумително е, че мощи на учителя се пазят на Света гора близо 1600 г. след кончината му. Златоустовата ръка се съхранява в атонския манастир Филотей. Във Ватопед в мощехранителница се намира неговото ляво ухо.
Семейни войни
И днес мнозина водят войни в домовете си: един с жена си, друг го обсажда сина му, един търпи неприятности от брат си, друг - от слуги. Всеки се мъчи, сражава се, причинява войни и бива поразяван от войни. Но никой не се замисля дали щяха да израстат в дома му тръни и бурени, ако сам не беше посял грехове, дали ако сам не беше възпламенил греховни искри, домът му щеше да пламне.
Божественото Писание свидетелства, че бедствията в живота ни са плод на греховете ни и че Бог назначава за изпълнители на наказанието на грешника неговите близки. Жена ти воюва с теб, посреща те на входа като разярен звяр, наостря езика си като меч? Жалко е, че твоята помощница ти е станала противник, но изследвай сам себе си, да не би в младостта си да си замислял нещо против някоя и сега собствената ти жена да лекува чуждата рана. Жена ти може да не знае това, но Бог - Лечителят знае.
Божественото Писание свидетелства, че злата жена е бич за греховете ни. То казва, че зла жена се дава на грешен мъж (Сир. 26:3-9).
Живот
Сегашният живот е тежък не само заради това, че е изпълнен със суета и нежелани грижи, но и заради това, че в него много успяват злите хора.
Аз не се боя от злодеяния, боя се само от греха. На това искам да ви науча. Не се страхувайте от злодеянията на силен човек, а се бойте от силата на греха. Ако сам не си навредиш, човек не може да ти причини вреда. Ако нямаш грях, нека те заплашват хиляда мечове, Бог ще те спаси. Ако имаш грях, дори да си в рая, ще бъдеш низвергнат.
Никога не завиждайте на богатия; не смятайте никого за нещастен освен онзи, който стои в грях; облазявайте праведните. Не свойствата на вещите, а душевната нагласа прави хората богати или бедни.
Знанието
Който има знания, да не хвърчи без криле, защото и птицата не лети без тях. Знанието е най-голяма слава в живота на човека - но и то вреди на онзи, който го употребява злонамерено.
Пази се да не бъдеш измамен от суетна слава - тя е пропаст за ограничените умове. Като вършиш добро, старай се да постоянстваш в него, защото преходът към зло е малък и бърз. Обуздай смеха и слагай предел на гнева, особено пък гледай с всички сили да отстраниш от себе си всякаква празна дума...
О, човече, сродниче на на земята и пепелта и на непостояните неща, днес ти си богат, а утре беден, днес си здрав, утре болен, днес си весел, утре тъжен, днес в слава, утре в унижение, днес млад, утре стар, днес на престола, утре в гроба. Не се превъзнасяй, но обуздавай гордостта си.
Чревоугодие
Водата е прекрасна напитка; тя не нарушава ясността на мисълта; изпитата пък чаша вино размътва ума. Виното по природа е чуждо за целомъдрието, затова и произвежда удоволствие, което дразни плътта. Духът е лек и не търпи претоварен стомах - затова борбата между дух и плът е постоянна.
По-добре е умерено да се храни човек и да не мечтае за богата трапеза, но само насън. Глупецът насън става богат и сънува бездна от пари.
Св. Йоан дава безценни напътствия за семействата.
По-добре е да бъдеш бездетен, отколкото да имаш глупави деца; по-добре е да бъдеш сам, отколкото с дузина порочни. Родители, които не се грижат за възпитаването на децата в добродетели, са по-лоши от детеубийците, защото погубват душите им.
Законът повелява синът никога да не влиза в спор с баща си, а природата преди него задължава същото. Преди всичко бой се от Бога, почитай родителите си, говори добро за духовниците и имай уважение към старите.
Празнота
Злото произлиза от безгрижието, от празнотата, от общуването със зли хора и от презрението към добродетелта. Ако приятелството с някого вреди и въвлича в безчестие, дори това да са родителите ти, бягай от тях. Търси бъдещите блага и ще получиш настоящите; не търси видимите - и непременно ще ги получиш.
Както този, който познава себе си, познава и всичко друго, така и непознаващият себе си не може да разбере нищо друго.
Преходно
Ти нима не знаеш, че настоящият живот е пътешествие? Ти нима си гражданин - ти си пътник. Разбра ли какво ти казах? Ти не си гражданин, а пътник и странник. Не казвайте мой е този град, а мой - онзи. Никой няма град, градът е във висините, а настоящето е път. И ние пътешестваме всеки ден, докато се движи природата. А има ли такъв, който по пътя да заравя злато? Когато влезеш в странноприемница, кажи ми украсяваш ли я? Не, а ядеш и пиеш и бързаш да излезеш. Настоящият живот е странноприемница.
Някога аз си приготвям прехрана за дълго време, а Господ ме призовава: "Безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?" (Лука 12:20). Неизвестен е изходът, нетраен е имотът, хиляди стръмнини, от всички страни вълни...
Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Исуса, Комуто служиш, Исуса викай непрестанно! Не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.
Политиката
Вчера похвали, днес - съставяш обвинения? Що за промяна? Що за превръщения? Но аз не съм такъв; аз станах защитник на онези, които ми мислеха зло. Претърпях много бедствия и не отмъщавах, защото подражавам на моя Господ, който ми каза на кръста: "Прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука 15:4). Казвам ви това, за да не се заразите от мнителността на злите хора.
Докога пари? Докога сребро? Докога злато? Докога леене на вино? Докога ласкателство на слугите? Докога украсени чаши? Докога сатанински пиршества - служене на волята на дявола?
Ние радваме дявола не толкова, когато грешим, колкото, когато се отчайваме.
За храма
Ако си дошъл в църквата да търсиш святи хора, направил си грешка. В църквата трябва да търсиш само Бога".
Някои разговарят в църквата по време на молитва. О, дързост! Как ще очакваме спасение? Как ще омилостивим Бога? Нима не знаеш, че стоиш редом с ангели? С тях пееш, с тях възнасяш хвала и стоейки с тях -се смееш!? Пред теб е Царят и Неговото войнство, а ти приказваш и се смееш пред очите им? Не се ли страхуваш от Бога? Сякаш не ни стига душевната невнимателност, не ни стига, че мислите ни блуждаят навсякъде, когато се молим, а към това прибавяме смях и приказки. Нима се намираме на зрелище? Навремето и домовете са били църкви, а сега храмът се е превърнал в дом и по-лошо. Защото в дома можеш да откриеш някакъв ред, а в храма е велик шум и пълен безпорядък... Църквата не е лавка, нито пазар, а е място на ангелите, архангелите, Царство Божие, самото небе...
Няма нищо по-силно от Христовата църква. Който иска да се бори с нея, неизбежно ще загине; това е все едно да започнеш война срещу небето.
Слънцето
Както човекът, който гледа към слънцето, не прави светилото по-светло, а осветява собствените си очи, така и този, който почита мъченика, не го прави по-славен, а получава от него освещаващо благословение...
Не само освобождението от греховете те прави свят, но също така присъствието на Светия Дух и богатството на добри дела".
Както пчелите приготвят меда, като събират нектар от много и различни цветове, но му придават един вкус, така и ние нека се ползваме от меда на отците, събиран в различно време, но съдържащ една и съща благодат и едно духовно учение.
За болестите
Но какво да говорим за домашните раздори, щом и собственото ни тяло, което ни е най-близко и скъпо, враждува против нас, когато съгрешаваме, като ни отмъщава с болести и страдания. Робуващото тяло наказва властващата душа, когато тя съгрешава не защото то иска, а защото така му е заповядано. За това свидетелства Христос, Който казва на изцеления разслаблен: "Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14).
И така, като знаем, че домашните раздори с роднини и повечето от заболяванията се дължат на греховете, нека изтребваме източника на злото - греха.
(Без)грешен
Нека не се смущаваме, нито пък да тъжим, като виждаме, че порочни хора благоденствуват! При това знайте, че няма лош човек, който да е съвършено порочен, защото в него има нещо добро; също така и добрия човек, колкото и да е добродетелен и съвършен - все пак има някакви прегрешения. Така че, когато порочният благоденствува, знай, че това е погибел за главата му - той тук се наслаждава, и това му е като отплата за малкото добро, което има, за да се подхвърли на пълно наказание горе. Затова по-блажен е този, който, като получава тук наказание за всички свои грехове, отпътува горе оправдан, чист и невинен! На това ни учи и ап. Павел, когато говори: "Ако бяхме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (I Кор. 11:31).
Прошката
Ние сме длъжни да прощаваме на другите не само на думи, но от чисто сърце, за да не обърнем против себе си меча на своята злопаметност. Защото оскърбилият те не ти причинява толкова зло, колкото ти сам си причиняваш, подхранвайки в себе си гнева и подхвърляйки се за това на осъждане от Бога...
Ако си на път, или в постелята, и където и да си, - моли се. Ти си храм Божий; не търси място, нужно е само душевно разположение.
Искай само необходимото, дарявай излишното
Словата на св. Йоан звучат като плесница за днешното консуматорско общество, но и световна икономика издигнала в култ растежа и разхищението:
Павел счита сребролюбието за корен на всички злини - няма да сгрешим, ако кажем, че и неумереността е начало на всички страсти, - защото, ако ние бихме се отказали от излишното в пиене, в храна, в облекло, и жилище, и бихме се задоволили само с необходимото, тогава човешкият род би се освободил от много страдания.
Това мое увещание го отправям особено към жените! В тях намирам най-много излишество, украса и сласт - те се суетят към коприна и злато, към украса на глава, на шия, на уши и други части телесни. Кажи ми: колко гладни биха се нахранили и колко бедни биха се облекли само от това, което окачват жените на ушите си - и то без всяка нужда и полза, а с колко вреда и зло с душата? Затова учителят на вселената, като ни увещава да бъдем доволни от малкото в храна и облекло, казва на жените: да не се гиздят с плетенки, със злато, с бисери или скъпоценни дрехи (I Тим. 2:9). Моля ви да избягваме излишното в живота и да не прекрачваме границите на нуждите си! Истинското богатство и неоскъдното имане се състои в това: да желаем само необходимото и благородно да разполагаме с излишното. Човек който живее така - никога не изпада в бедност, не търпи скърби не изпитва безпокойство, а е чужд на клеветата, свободен от злоумисъл, живее в мир, радва се на спокойствие!
Харчим безумно за погребения, а Христос е възкръснал гол
Като слушаш и знаеш, че Иисус Христос е възкръснал гол престани безумно да харчиш около погребението! Всъщност какво значат тези излишни и безполезни разноски около покойника? За опечалените - те са голяма загуба, а за мъртвеца никаква полза: ако пък кажем истината то са вредни. Разкошните погребения не веднъж са ставали причина за ограбване на гроба и покойника - затова и сме били свидетели: погребаният с всичката превзетост и суета да лежи след това и гол, и без погребение. О, тщеславие!
Любомир Старидолски
