М акар вече да не е част от „Игри на волята“ по NOVA, шампионката по калистеника Цвети Станева остава една от най-запомнящите се участнички, носейки титлата за най-номиниран играч.
В момента красавицата е треньор по езда и се чувства щастлива. „Започнах да яздя на 15 години и в момента съм инструктор по езда. Имам собствен кон и дечица, които тренирам как да скачат“, сподели тя в подкаста „Мачкаст“.
База
Цвети признава, че нейният кон се казва Лотус. На въпроса на кого е кръстен, казва - „Предполагам на цвете, не знам (смее се). Името не се избира току така. Има уловка. Трябва да има буква и от бащата, и от майката“. Тя споделя, че ездата за нея е страст, чувство и емоция. „Аз когато започвах ездата, съм заспивала с мисълта за коне и желанието ми да яздя. Научи ме на смелост. Тук все пак не разчиташ само на себе си. Ти си в тандем с едно много голямо и силно животно, което трябва да контролираш и да му показваш как да изпълнява твоите команди“. Красавицата издаде, че нейният клуб се намира на конна база „Хан Аспарух“ до стадион „Славия“. „Близко до центъра, има си място за уроци и закрит манеж, открит също... Може да се научат да прескачат препятствия, да се разхождат, всичко...“. Според Цвети конният спорт не е толкова натоварващ физически, но пък изгражда психиката, което със сигурност й е помогнало в Игрите. „При конния спорт има голяма роля психиката на човека. Аз съм физически подготвена от калистениката, но ездата допринесе за психическото ми състояние. В „Игри на волята“ нямаше езда (смее се). Така че тя не ми е помогнала освен психически“.
Лицеви
Цвети е световен шампион за 2021 година по калистеника и е шампион на България за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 година. Във визитката й в „Игри на волята“ пише, че е единствената жена, която може да изпълнява силови елементи за мъже. “Не е много точно това определение, защото има и други жени, които практикуват калистеника. Трудно е за една жена да напредне в толкова силов спорт, тъй като трябва да развиваме горната част на тялото си. Краката нямат никаква роля. В началото калистениката е нещо страшно и заради това много момичета се отказват. Нямат психиката да го издържат, защото прогресът е изключително бавен. Ние по природа нямаме такава сила, каквато имат мъжете. Този спорт изисква много време“, споделя участничката от „Игри на волята“. Тя разкри, че калистениката е стрийт фитнес. „Българите винаги сме били най-добрите, на световно ниво. Но не е бил толкова развит. Аз още от 5-и, 6-и клас започнах на лостовете в двора на училището. Спортът ми се стори интересен и аз като динамично дете исках да се занимавам с нещо подобно. Да се катеря, да скачам, бях физически активно дете. Напреднах за нула време и прогресът при мен беше впечатляващ. Нямах никакво напрежение, дори не помня как се научих да правя подобни силови упражнения. Аз бях супер малка, крехка и лека. Отивам на лоста и започвам да правя силови упражнения и хората си викат: „Какво му става на това дете?“. Тя признава, че не е наблягала на лицевите опори, по-силна е в набиранията. „Там максимумът ми е 20, като изпъвам лактите до долу и набирам догоре над брадичката. Абсолютно чисти набирания, 20, което за жена е доста сложно...“.
Слава
Цвети признава, че понякога все още я е яд, че напусна предаването. „Спомням си моментите, които преживях през лятото. Чувствам се обаче добре. Хората ми пишат, радват ми се. Получавам много подкрепа от близки и приятели“, казва тя и допълва, че предаването й е донесло слава, което всъщност е единствената промяна в живота й. Не обръща внимание на негативните коментари за себе си. Като индивидуален състезател Цвети признава, че е разчитала само на себе си в Игрите. „По този начин успявам да използвам целия си потенциал. Ако бях по-тиха в играта си, нямаше да съм толкова номинирана. Ако си бях мълчала повече... Социалната игра изигра най-голяма роля в моите номинации. Заради това се налагаше да излизам в индивидуални битки толкова често“.
Стрес
Най-голямото предизвикателство пред Цвети в предаването е бил гладът. „Много хора подценяват „Игри на волята“. Кастингът е насочен към физическата ти подготовка. Няма въпрос: „Колко време можеш да гладуваш“. Или дали си окей да нямаш никакви хигиенни условия. Аз съм търпелив човек, успях бездействието да го приема добре. Все пак в един момент да се удавяш в мислите си. Няма какво друго да правиш, освен да мислиш за отвън и за предаването. Близките ти липсват много. Ние сме месец-два вътре, а това чувство се изостря и от самия глад и напрежение. Гладът се търпи до едно ниво, но после искаш да направиш всичко възможно, за да се нахраниш. Той е нещо страшно, подценихме го. Аз лично се справих, не съм тръгнала да се отказвам, нито съм се оплаквала. Първите дни така бях настроила психиката си, че да не го усещам. Чудех се как не усещам глад 5-6 дни. После обаче тялото изнемогва и психиката се изтощава, започва да се усеща гладът“. Участничката признава, че никога не е изпитвала подобен стрес.
Студентка е по реклама
Цвети признава, че тази година е четвърти курс студентка, специалност „Плакат и рекламен дизайн“.
„Все още се чудя дали това е моето нещо. Обичам спорта, да съм по-активна. Конният спорт много ми харесва, а и децата обичат да го практикуват. Да ги тренирам и да виждам прогреса им ме кара да се чувствам много добре като треньор. Искам да постигнем възможно най-много там. След това ще се настроя към нещо по-постоянно“, издава красавицата.
Има си гадже от година и половина
Въпреки многото мъже, които постоянно й пишат след предаването, Цвети признава, че е вярна само на един мъж.
От година и половина тя е щастливо обвързана. „Не обръщам внимание на фенове мъже, защото си имам приятел. Много ме подкрепя, гледаме предаването заедно. Той трябваше да се запише с мен за „Игри на волята“, да бъдем заедно. Но аз се радвам, че не го направи, защото със сигурност един от нас щеше да страда много на Чистилището. Искам да го мотивирам да се запише за другия сезон. Според мен той ще има много големи шансове като много добър състезател. Разбираме се, много се обичаме. Подкрепя ме във всеки един момент“, искрена е шампионката.
Цвети гостува на Мачкаст.
Цвети и Виолета
Гладът е бил най-голямото й предизвикателство.
Екатерина Томова
