В ъзрастните хора, когато се налага да излизат през зимата, е добре да си сложат „котки“ на обувките и да си вземат един бастун. Това препоръча ортопедът травматолог д-р Борислав Тасев от „Пирогов“.
„Човек веднъж загуби ли равновесие, вече няма време да мисли – в тези случаи се включват рефлекси, които дори не са на ниво съзнателна дейност, а на ниво гръбначен мозък. Но дали можем да направим нещо, за да се предпазим – можем много. При заледяване можем да не излизаме, ако не се налага. Можем да използваме силиконови „котки“ или подметки. По спортните магазини има много хубави такива. Слагат се върху всяка обувка и намаляват драстично риска от подхлъзване и падане. Важно е през зимата да ходим с ръкавици, а не с ръце в джобовете. Също така гледайте да ходите малко по-бавно и внимателно, избягвайте неосветените участъци, защото може да не видите някое заледяване. Няколкото загубени минути от по-бавно ходене или от по-заобиколен, но добре осветен маршрут, могат да спестят много сериозни проблеми“, категоричен е специалистът.
Ръст
„Не мога да кажа точно с какъв процент, но определено травмите при заледяване на улици и тротоари се увеличават в пъти – съдейки по натовареността на спешния ни кабинет. Драстично нараства броят на пациентите с типичните за това време на годината фрактури - тези в долната част на лъчевата кост, в горната част на раменната кост и на глезена. По-редки, но също с повишена честота са фрактурите в областта на тазобедрената става, особено при възрастни хора, на прешлени, на подбедрицата“, разкрива още д-р Тасев пред „Здраве с „Телеграф“.
Колко често се налага оперативна намеса при подобни травми? Според завеждащия отделението по реконструктивна ортопедична хирургия към Първа клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ това зависи от степента на разместване.
Когато се налага да излизат през зимата, възрастните не е лошо да си взимат и бастун
Критерии
„Затова в нашата специалност за всяка фрактура има доста ясни критерии. Но ако трябва да съм по-конкретен – на практика всички фрактури в областта на тазобедрената става и въобще на бедрената кост, повечето фрактури на подбедрицата, над 50% от фрактурите на глезена са показани за оперативно лечение. По-рядко се налага такова при фрактурите на горния крайник, но дори и там, особено при вътреставни фрактури с разместване на фрагментите, резултатите от оперативното лечение са по-добри, отколкото от неоперативното“, споделя д-р Тасев.
Той е категоричен, че срокът на зарастване на фрактурите не зависи от сезоните и времето, а най-вече от локализацията (на коя кост и в коя част на костта е фрактурата).
Помощ
Ортопедът говори и за това как е най-добре да се процедира от гледна точка на оказването на първа помощ на човек, който е паднал след подхлъзване или по друга причина.
„Зависи от това къде е болката на пациента. Ако става въпрос за травма на китката или рамото, спокойно може всеки да му помогне да стане, да измисли някаква временна шина - например да върже дебел картон около фрактурата и да го придружи до болница. Но ако има съмнение за фрактура на прешлен, на таз – тоест фрактури, при които неправилното транспортиране може да доведе до разместване на фрагменти с последица парализа или тежък, животозастрашаващ кръвоизлив – най-добре е веднага да се извика Бърза помощ и пациентът да не се транспортира от необучени хора и без съответното оборудване“.
Възраст
Относно това след каква възраст може да се каже, че костната ни система е по-податлива на сериозни наранявания и трябва да сме особено внимателни, е важно да се отбележи, че във всеки етап от живота ни има определени характерни травми.
„При децата, заради някои особености на съзряващия скелет, буквално можеш да познаеш възрастта на пациента по фрактурата му - определени фрактури настъпват в много тесен възрастов диапазон, да кажем от 13- до 15-годишна възраст. После, при млади и активни хора, при които костите са здрави, са характерни високоенергийните, многофрагментни фрактури. А при възрастните хора (типично рискът започва да се повишава 5 години след настъпване на менопаузата при жени и след 65-годишна възраст при мъже), при които вече се развива остеопороза - фрактурите често са от минимална травма, нискоенергийни. И най-типичните остеопоротични фрактури са в горната част на раменната кост, в долната част на лъчевата кост, на прешлени и в областта на тазобедрената става“, разказва лекарят и отбелязва, че всяка такава остеопоротична фрактура налага да се изследва костната плътност и ако наистина се касае за остеопороза, да се започне лечение.
След фрактури е важно ранното активно раздвижване
Д-р Борислав Тасев съветва своите пациенти с фрактури да се стремят към колкото се може по-ранно активно раздвижване. Той отбелязва, че продължителната имобилизация и прекомерното щадене на увредения крайник, след като фрактурата вече е зараснала, имат много неблагоприятни ефекти - мускулна атрофия, сковаване на засегнатите стави, които се преодоляват трудно. В своята практика той не забелязва тенденция за увеличаване на определен вид травми, както във връзка с леда, така и като цяло.
„Може би от време на време се създава впечатление, че определени травми зачестяват, но това са по-скоро случайни флуктуации“, отбелязва лекарят.
От доста време остеопорозата е лечимо заболяване
„От доста време вече остеопорозата е лечимо заболяване“, категоричен е още д-р Борислав Тасев.
„Докато фрактурите на горния крайник не променят продължителността на живота, то при фрактурите в областта на тазобедрената става при възрастни пациенти нещата не стоят така – средната 6-месечна смъртност след неоперирана фрактура в областта на тазобедрената става, главно поради залежаването, е 80%, а дори и след операция 6-месечната смъртност е около 15%, пак поради залежаването. Така че тук е много важна и профилактиката, т.е. навременното диагностициране на остеопорозата и лечението й“, категоричен е 50-годишният ортопедът с над 20 години стаж в „Пирогов“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Людмил Христов
