П риродният феномен Побитите камъни край Варна, който няма еквивалент по света в този си вид, се радва на популярност у нас и извън пределите на страната заради своята уникалност. Мнозина обаче не знаят, че туристическият обект за посещение по стария път между Варна и Девня е съвсем малка част от целия природен феномен.
Цялата местност Побити камъни се състои от 14 групи каменни колони, разпръснати на площ от близо 50 квадратни километра по западната част на Варнeнското плато между Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново. По-голямата част остава непозната за туристите. До някои може да се стигне само с насоките на местните. Една от най-внушителните групи е тази край Белослав. Табели и упътвания за достигане до нея обаче няма.
Локация
Познатата на туристите група е с ясна локация, но пък на място липсват информационни табла, които да разказват повече на посетители за това, което виждат. Туристите, дошли до обекта, ще знаят какво гледат единствено, ако изслушат беседата на човека, който стои на входа на обекта. Той разказва за теориите за произхода на камъните, както и дава насоки кои са най-интересните от тях и как могат да бъдат открити. На практика към момента предмет на организиран туризъм са по-малко от 10% от територията на цялата защитена местност Побити камъни. коментира moreto.net. Някои учени и изследователи смятат, че най-интересните обекти могат да се видят точно извън познатата туристическа част. За да станат по-лесно достъпни, могат да се направят екопътеки помежду им така, че посетителите да се придвижват лесно по предварително изготвен маршрут из цялата мрежа от групите побити камъни.
Светът научава за първи път за Побитите камъни благодарение на руснак и англичанин, посетили страната ни. През 1828 година руският учен Виктор Тепляков по време на Руско-турската война прави обход с малка военна част в околностите на Варна и Шумен. Така попада случайно на мястото с природния феномен. След това в „Писма от България“ до брат си описва натрупваните впечатления.
Кореспонденция
В част от писмата описва Побитите камъни и изказва предположение, че са останки от човешка дейност. Кореспонденцията събира в книга, която е публикувана в Москва през 1833 година. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни. Описанието му е публикувано като приложение към „Одески вестник“, но попада на страниците и на други европейски издания. По разказите на Тепляков, по време на Кримската война на Побитите камъни идват английски военни части. Офицерът Фредерик Хамилтън реже парче от колона и го изпраща в Англия до брат си Уилям, който е бил геолог.
Така се появява нова теза, че камъните не са дело на човек, а на природата. Това потвърждава и вицеадмиралът от английската кралска флота Томас Абел Спрат. „Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви”, коментира Спрат. По същото време майор Хенри Бънбъри пише на своя баща писмо, което през 1859 година е публикувано в научно археологическо издание.
Ето част от текста: “... На около две мили навътре попаднах на пясъчна равнина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих някои много любопитни останки от далечна епоха, във вид на стари необработени колони с кръгла форма и изменящи се много по размер и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче никъде не успях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър около 9 или 10 фута и височина между 12 и 15 фута, като се състоят от една, две или три големи варовикови канари, разположени една над друга. Някои от тях са издълбани в горната част, а други са масивни. Няма следи от капители или други орнаменти и изглеждат повече като друидски останки, отколкото като дело на гърци или друг цивилизован народ“. Природният феномен описва и Константин Иречек в книгата „Пътувания по България”, издадена в края на 19 век.
Множество са теориите и хипотезите за произхода на Побитите камъни. Някои считат, че те са дело на човека и са останки от древни постройки, други - на природата, а трети - че са дело на извънземни. Според Томас Спрат, написал научна публикация, те са геологическо образувание – резултат от въздействието на температурата, вятъра, водата и пясъка. Геолози считат, че са резултат от ерозионна дейност върху скалите в района.
Хипотеза
Проф. Петър Николов Бакалов, основоположник на палеонтологията в България, изказва хипотезата, че дъждът и вятърът дооформят впоследствие колоните, които са дело на морето преди това. Някои смятат, че са карстово явление, при което дейно участие е взел вятърът. Хипотеза на проф. Васил Радев е, че каменните стълбове са коралови образувания. Грузинският геолог Лео Давиташвили и Красимира Захариева от СУ „Св. Климент Охридски“ са на мнение, че камъните са се образували около гигантски водорасли или дървета.
Кухината остава след изгниването на растението. Хипотезата на геолозите Петър Гочев и Стефан Бончев е, че на това място преди 50 млн. години е било море, което после се е отдръпнало и там са останали камъните. В района на Побитите камъни са намерени единствените за България доказателства за живот на човека през мезолита.
Версия – дело са на бактерия
Последната, най–достоверна теория е, че Побити камъни са дело на бактерия. Идеята е, че колоните са образувани около природни газови извори от консорциум от два вида бактерии - метанотрофични (археа) и сулфат-редуциращи бактерии. Български учени са работили в партньорство с белгийски специалисти за доказване на тази теория. На датския полуостров Ютланд до протока Категат има същите колони, но под водата. Те също са изправени, с дупки по средата, но са по-млади - образували са се през последния милион години. На практика те продължават да се самоизграждат и в момента. И двете бактерии се срещат само в анаеробна (безкислородна) среда и една без друга не могат. Археа черпи енергия и въглерод от газ метан. Затова се среща около гейзери газ, излизащи от дъното на морето.
Другият вид бактерия обгражда археа. От съвместната им дейност като отпадък излиза вид цимент - калциев карбонат. Циментират се песъчинки, който се надграждат вертикално около струята на гейзерите метан. Проф. Любомир Димитров от БАН разказва, че в началото на този век е открита такава дейност на бактерии и на дъното на Черно море, но на дълбочина от 450 метра, където водата е наситена със сероводород и липсва кислород. По думите му изследователите са успели да видят образуващите се колони, газовите извори и са установили същото, което е открито преди това в Дания. Побитите камъни обаче си остават единственият в света подобен феномен на сушата.
Добромир Радушев
