Т ази година се честват 140 години от създаването на храма „Св. Георги Победоносец“ в столичния кв. „Дървеница“. В последната петилетка обаче святото място привлича поклонници от цял свят с една чудна икона – дар – на свети Лука Кримски (1877-1961). С рождено име Валентин Войно-Ясенецки той е бил гениален хирург, архиепископ от съветската епоха, канонизиран в началото на милениума. За необяснимите знамения и чудеса в живота ни разговаряме с предстоятеля на храма архимандрит Флавиан. Монахът е един от стожерите на православието както днес, така и във времената на комунизма. Съвсем наскоро патриарх Даниил сподели, че е приел Свето кръщение именно от ръката на скромния и човеколюбив отец Флавиан в този столичен храм.
- Отче Флавиан, тази сряда се почита паметта на свети Лука Кримски. Какви са вашите наблюдения, познат ли е той в България?
- Напоследък става все по-известен сред християните. Ето, конкретно в нашата енория за това спомага и иконата, която я имаме повече от пет години. През този период паралелно със славата му започнаха да растат и благодеянията, които се случват по неговото молитвено застъпничество.
- За какви проблеми се счита, че този светец помага?
- Основно за изцеление на боледуващите, независимо от какво – които в наше време не са никак малко. В това отношение той се проявява като лекар телесен и душевен, т.е. на душата ни. Самият той е бил гениален хирург в своя земен път. Раздавал се е за хората, пазил е вярата си, а на такива божи угодници Господ позволява да помагат като небесни ангели и ходатаи за нас, грешните човеци. Вече имаме записани свидетелства на хора, които са се излекували. Такива обаче има и в много други държави.
- Как ще отбележите празника му във вашия храм на 11 юни?
- Светата литургия ще се отслужи от 8 докъм 10 часа. След това ще прочетем акатиста, посветен на свети Лука. Тогава споменаваме и имената на болните хора. Обикновено близките им идват и ги записват преди службата. Така че виждате, че много хора го почитат. Даже когато някой иска да му прочета молитва за здраве, ме кара специално да отидем и да я извършим пред неговата икона.
- В района се разказва, че не са един и два случаите, в които светията се е застъпил пред Бога за болни хора?
- Имаме такива случаи на молитвено застъпничество, в това число и на местни хора от квартал „Дървеница“. Наскоро една вярваща благочестива християнка се помоли за здравето на дъщеря й, която имаше тежък проблем. Тя засвидетелства, че скоро след това е получила не само подобрение, ами и изцеление. А изглежда проблемът е бил сериозен, защото ми разказа как дълго време преди това се е молила и е търсила помощ от докторите. Разбира се, първо е добре да разчитаме на лекарите, както и тези хора са направили, но като не се е получило подобрение, са се обърнали накрая към св. Лука. По-назад във времето имаме още доста подобни случаи. Спомням си, че може би най-първият беше записан в едно вестникарско издание. Благодарение именно на писаното слово стана достояние помощта, която този Божи угодник указва на болните и на страдащите българи. Но всичко е в нашата вяра и молитва. Тогава и Бог действа по застъпничеството на такива светии, които съответно се застъпват после за тези, пък които ги призовават. Вярата обаче е определящата, защото не всеки ден стават чудеса.
- Тя ли е ключът за едно събитие, определяно като чудо, да се материализира в живота ни?
- Божията благодат стои и чака да се прояви. И това нерядко се случва, стига вярата ни да бъде искрена, да имаме пълно доверие и отдаденост на Бог и неговите помощници.
- Но как да обясним на млади, пък и на стари в XXI век на интернета, на технологиите, на квантовата физика и медицина, че един светец слиза от небето и ни помага за едно или друго нещо?
- Наистина е малко трудно, защото в материалната сфера, в точните науки се борави с формули, с доказване на теореми, съотнесени към определените явления. Но пък дори и науката, която знаем е емпирична, все повече напоследък констатира, че много неща не са видими и осезаеми, не се поддават на нашите физични закони и все пак съществуват още от Сътворението. Ето, да вземем гравитационните вълни или тъмната материя, които още са загадка, но са там и действат. Ами по повод съществуването на душата дълги годни известни учени от различни университети опитват да докажат какво е тя, има ли материална субстанция в нея или е нещо, което е извън нашия свят, Галактика и Вселена. За щастие в ново време вече няма ограничения и табута и се разрешават и такива изследвания. Затова може би не е далеч времето, когато ще дойде доказателството за това, което по духовен път ние, православните християни, знаем. А именно, че душата съществува в ангелския свят или в онзи другия, невидимия, където Бог е отредил да отиваме след смъртта на нашата плът. Това ние го знаем от Свещеното писание, което е един от източниците за познанието на всичко.
- Да, но Тома неверници все ще опонират, че това са митове?
- Да, някои може да кажат, че това е написано само за вярващите хора. Добре, бих им отговорил аз, ама понякога нещо може и да се докаже по научен път, но дали се приема от всички, или по-скоро се замита. Сега се сещам за едно астрономично изследване отпреди години. При него учени от Харвард мисля, че бяха, с помощта на телескопа „Хъбъл“ откриха някаква система в дълбокия Космос, където няма слънце или източник на енергия, а има светлина. Всичко там е правопропорционално, като разграфено и подредено сякаш от невидима ръка. А учените като не можеха да си го обяснят, го захвърлиха като някаква аномалия. Една млада астрономка обаче скоро достига до същия обект и започва да го описва. След това го кръстиха Божия град, защото подобна небесна система никой не бе виждал. А не може ли да се потърси една аналогия в „Откровения“ на свети Йоан Богослов, където се говори за Божието царство. В него няма слънце, защото сам Бог свети със своята светлина. Ето, за такива загадъчни неща, човек може да се замисли, да ги съотнесе към Светото писание, където е казано всичко, а не да ги отхвърля с лека ръка. Защото много от нещата, които науката открива и тепърва ще открива, съвпадат с онова, което вярата ни учи и насочва. Душата също вероятно е много фина материя с висока честота. Наскоро четох изследване и в тази посока. В него се е правил опит да бъде регистрирана чрез вълни. При хора, които са се представяли пред Бога (т.е. отивали са си от този свят), чрез уреди са улавяли някакво излъчване, макар и необяснимо.
- Това, което разказвате, кореспондира и с Черешовата задушница, която мина преди седмица. Дават ли ви свидетелства миряните за отвъдния живот?
- Много хора са ми споделяли през годините, че са виждали свои покойни близки в образ. Това за мен не е никаква изненада, защото аз вярвам, че душата ни е вечна. Тя не може да излезе извън съществуване. Просто има друго битие, където тя преминава и което всеки от нас го предусеща. Защото, замислете се, иначе няма смисъл такова съвършено творение като човека Бог да го е създал само тука за Земята, където стоим само един миг на фона на вечността. Не, душата ни е безсмъртна и продължава своя живот и след кончината на нашето тяло.
- За разлика от обикновените души тези на праведниците като св. Лука Кримски се вярва, че по неведом път могат да се намесват в живота на земляните и да им помагат. Как се заслужава такава съдба близко до Бога?
- Можем да разберем, ако прочетем житието на свети Лука. Той е бил гениален хирург и безсребреник. На стотици хора е помогнал по времето на войните. В същото време е бил жестоко гонен от болшевиките. Значи следите на божията благодат ги откриваме още докато е бил жив, защото обикновен човек не може да издържи на тези гонения, все ще се пречупи, ще си каже „Хайде, оставям всичко - и вяра, и медицинско призвание, само да съм жив, да съм добре“.
Св. Лука Кримски се застъпва за болни българи, иконата му се намира вляво в храма до Богородица.
В този смисъл той е едно свидетелство за продължение на тази древна святост и светоотеческо благочестие на първите светии и мъченици, живели през I-IV век. Само че в наше време. Вземете житието на свети Николай, на св. Василий Велики, на св. Йоан Златоуст или на св. Антоний и ще видите много сходства. А пък как св. Лука е служил на хората със своите медицински познания... Болшевиките са го преследвали от град на град. И той е устоял. Това за мен е уникална работа, защото човек само със своите физически сили не може да издържи. Затова казвам, че това е особена Божия благодат, която е почивала върху него. Тя му е давала и сили, и витална енергия, жизненост, дето й казваме, и всичко. Тя го е водила по целия път към спасението. И ето ви едно чудо - той не се е пречупил, не е оставил всичко, за да служи на други интереси и идеологии.
Очаквайте скоро и чудотворната икона на св. Лука Кримски от столичния кв. „Дървеница“
Следва продължение...
Любомир Старидолски
