С ирене от кооператив се превърна в хит още в първия ден на Събора на овцевъдите в Петропавловския магазин. Хората минаваха, опитваха и си купуваха по кило. Оказа се, че Сиренето на фермерите, което се произвежда от първия кооператив на животновъди у нас струва 8 евро килото овчето, но в супермаркетите скача двойно. Същата е ситуацията и с кравето. По време на събора посетителите можеха да опитат поне 30 вида сирена. Сред тях включително зелени, български вариант, но с леко сладка нотка на Бри, кашкавали с манатарки, трюфели, чубрици, подправки, и всякакви млечни продукти от старата ни кухня.
Симеон Караколев с Илияна Йотова и Пламен Абровски
Въпреки дъжда, който се изливаше от небето и калта, хиляди хора бяха дошли за откриването на Събора на овцевъдите в Петропавловския манастир, а празненствата продължиха и в следващите дни. Главният организатор Симеон Караколев , председател на асоциацията на овцевъдите ( НОКА) се бе пренесъл по традиция на поляните, за да координира на мястото работата по посрещането на очакваните гости. Миналата година те са били 250 хил.души, а тази вероятно надхвърлят това число. Събитието бе повече от мащабно и надхвърли не само локалните и регионални граници, а стигна до Централна Азия. Имаше представители на 15 държави, сред които Киргизстан и Узбекистан, известни с богатия си опит в овцевъдствот . Присъствието на президента Илияна Йотова на откриването изстреля авторитета на българските производители и на страната в небесната. Пред “Телеграф” гости от Молдова и Киргизстан не спираха да изразяват възхищението си от загрижеността на властта.
Жълто сирене
Молдовец дори каза, че една от причините да идва е, защото вижда какво е отношението в ЕС към земеделците, докато в родината му не е така. “ В България храните са фалшиви, пробвал съм, само тези ба събора имат вкус, защото са от фермата. Точно обратното е в Молдова, натурална и вкусна храна, но за властите земеделието далеч не е толкова важно, сподели човекът и затова за тях е толкова важно да бъдат приети в Европейския съюз. Форум Авторитетът на България в сектора бе и международния форум за здравето на животните, болестите и начина по който всяка страна се справя с тях. Представители на всяка от 15 -те страни разказаха какво е състоянието на овцевъдството и проблемите пред които са изправени . Турция Сред гостите бяха от Литва, Латвия, Хърватия, Румъния, Молдова, Северна Македония, Узбекистан, Киргизстан, Турция и др. Оказа се, че повечето от страните прилагат ваксини срещу син език. Турция пък ваксинира поголовието си от шарка. От презентацията на турския представител стана ясно, че страната е водеща по брой овце, но заради голямото население, месото не достига и се налага да внася от Узбекистан, Киргизстан дори Румъния, от което стана ясно, че България, която допреди десетина години произвеждаше агнешко за турския пазар и дори се правеха схеми с румънците, които продаваха своите животни пос български флаг, трендът вече е обърнат и ние сме загубили комшиите като купувачи поради липса на достатъчно агнета. Ваксини На форума стана ясно, че ваксините срещу шарка не са направили по-малко привлекателни турското сирене и има страни от ЕС , в което то се продава. Информация обратна на това, което се говори в България, че нашите мандри от района на Пазарджик ше загубят клиентите си, ако се започне с ваксини срещу шарка.
Подход
Зам.ресорният министър по земеделие Крум Недялков призна, че заради големият срив на поголовието на овце и кози у нас, ще се наложи да приемем по-гъвкав подход при страшните болести. Той обаче не уточни подходи и дали страната ще се откаже от евтаназията на животни. Заразказва как при тях от млякото се прави брънза, вид сирене, а най-типичното ястие от агнешко и шилешко е кавърмата, която обаче е толкова добре сварено месо , че да пада от кокала и толкова. Средноазиатците пък ценят основно месото и не доят овцете.
Черонглава плевенска овца
Шап
В Киргизстан и Узбекистан овцевъдството е много добре развито и фермерите печелят от производството ба месо. Фермер от Киргизстан сподели пред “ Телеграф” , че за Европа ще е интересен подходът, който те прилагат в грижа и отглеждане. От една страна ре съблюдават строги научни правила . “ Без книги и учебници няма как да развивате успешно овцевъдство. Трябва много да се чете и да се мисли и анализира. Но не от интернет, а книги”, абсолютно категоричен бе той. Въпреки науката обаче те съчетават знанието на своите предци, които са смятали, че дори растенията са живи същества. “ Ние сме по-различни и нашият опит трябва да се изучава, защото знаем хилядолетни тайни. Гледам руските учебници по животновъдство, но има детайли в подхода, не е като при нас. Те са сходни с тези на Западноевропейските”, сподели човекът. Той подчерта, че когато лекува овцете, никога не прилага ваксина или лекарство, преди лабораторно да се изследва щама на съответната болест.
Цигай в Молдова, у нас Маришка
Молдовците пък разказаха, че най-разпространената порода при тях е Цигай, която е тънкорунна , докато в България се отглежда инцидентно. Според старогръцките легенди именно Цигай е златното руно, което аргонавтите са тръгнали да търсят с кораб и са преминали покрай западните брегове на Черно море. В България една от древните породи е Маришката овца, която според готвачите е отлична за чеверме, защото е едра, но компактна. А овцевъдите от Северна България са убедени, че съвършенството се крив в Черноглавата Плевенска, която дава мляко, сочно и крехко месо и вълна.
Светлана Трифоновска
