У никална реликва в продължение на десетилетия пазят монахините от Килифаревския манастир край Велико Търново. Тя е свързана с посещението на Тодор Живков в Божията обител през 70-те години на миналия век.
Тато идва тук с Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров по повод обявяването на Килифарево за град. Датата е 9 юни 1973 г. Малко след като слиза от правителствената лимузина, Тато изведнъж заявява, че иска да посети манастира. Местните комунистически величия са в шок. Те веднага се свързват с манастира и нареждат там за минути да бъде извършено всичко необходимо, за да бъде посрещнат вожда, както се полага. По това време игуменка на манастира е разтропаната майка Юстина, която веднага „загрява“, че може да се възползва от посещението на Тато, за да измоли така необходимите средства за дострояване на едното крило на Божията обител.
Церемония
Тодор Живков е посрещнат в Килифаревския манастир като днешна холивудска звезда на церемонията за раздаването на Оскарите. Пред портата е опънат червен килим, в края на който е строено цялото монашеско сестринство начело с Юстина. Оградата на манастира и поляните около него са застлани с шарени черги. След като посреща Първия, майката го кани да опита от най-хубавото манастирско вино. Както е по протокол, преди Живков да отпие от чашата с кехлибарената течност, един от служителите на УБО посегнал към нея да я опита. Живков обаче махнал с ръка да не се намесва, взел чашата и отпил от нея с видима наслада. А след това повторил и потретил. По време на посещението на високия държавен глава игуменката вероятно е успяла да намери сгодно време и да го помоли да й помогне за дострояването на манастирския комплекс. Манастирското вино също очевидно ще е помогнало, тъй като скоро след това исканите от монахинята средства били отпуснати. Доволен от топлото посрещане, Живков поканил игуменката да присъства на следващия ден на тържеството в Килифарево. Когато монахинята отива на площада, служителите от ДС се опитват да я спрат. Но след като тя им заявява, че има лична покана от Живков, е пусната през кордона от милиционери.
Тодор Живков още няколко пъти идва в Килифаревския манастир. Покойната Юстина приживе споделила, че при едно от посещенията комунистът Живков поискал да бъде оставен сам в църквата. Когато игуменката случайно влязла вътре, го заварила да се моли коленичил пред олтара. Събрала смелост, монахинята го попитала вярва ли в Бог и защо се моли, след като е комунист, на което Живков съвсем сериозно и кратко отговорил: „Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни.“
Историята с първото посещение на Тодор Живков в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като Тато и свитата му си тръгнали, монахинята наредила на сестрите да не мият чашата, от която Първия пил вино. С капки от недоизпитото вино чашата били поставена в специален шкаф като скъпа музейна реликва и се е пазела дълги години.
Самодейност
Оригиналното брачно свидетелство на Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева се пази днес в павликенското село Дъскот. В това село бъдещият държавен глава и жена му живеят в периода 1938-1939 г. Малеева работи като участъков лекар, а съпругът й участва в самодейния състав на селското читалище. Според спомените на неговите съвременници обаче бай Тошо прекарвал по цял ден в селското кафене в игра на табла с местните хора.
Къщата в село Дъскот, в която са живели Тошо и Мара.
Тъй като Тодор Живков и Мара Малеева живели без брак, това взривило патриархалните селски нрави в Дъскот и местните започнали да одумват и да ги натискат да се оженят. И накрая приемат. Венчават се на 2 февруари 1939 г. в църквата „Рождество Богородично“ в Павликени. Кум им бил лекарят Ангел Симеонов, а кума 14-годишната Бонка, тъй като по това време съпругата на доктора била в напреднала бременност и не могла да изпълни задълженията си на кума. Венчавката не минава без проблеми и неприятности. Първо дни преди датата Живков се разболява от жълтеница и едва оживява.
Сватбената снимка на семейство Живкови.
В началото на самата церемония пък попът им вдига скандал, тъй като Тошо и Мара са в обикновени дрехи, а не в празнични. А на всичкото отгоре отчето отказало да пусне в църквата и кума, когото всички в селото познавали като закоравял комунист и атеист. Накрая, изнервен, Живков се обръща към свещеника: „Слушай, отче! Давай по кратката процедура, че много бързаме!“.
Каруца
След венчавката четиримата се почерпили в ресторанта в Павликени, а късно вечерта се прибрали в Дъскот с конска каруца. Брачното свидетелство на двамата се пази в църквата. Освен него в селото се пазят и други снимки от пребиваването на Живков и съпругата му в Дъскот, както и показалката, която младият Живков използвал, докато бил ръководител на селския самодеен състав. Съхранени са и снимки от посещения на Живков в селото и региона, но вече като държавен глава. Запазен е и Указът на Държавния съвет на НРБ от 15 май 1979 г., с който селското училище в Дъскот е наградено с орден „Червено знаме на труда“. На училищното тържество идва самият Живков, който с удоволствие споделя пред присъстващите, че едни от най-хубавите му спомени са свързани именно със село Дъскот.
Иван Георгиев
