И талия загуби един изключителен човек и лидер Силвио Берлускони, когото дори противниците му признаваха. Той преживя много предателства, пребори рака, беше осъждан, обвиняван, но винаги се изправяше. Негова опора през последните 30 години беше българката Теодора Стефанова, по-известна у нас като гадателката на Берлускони. Между двамата цареше истинско приятелство, което рядко се среща в днешно време. Именно затова потърсихме г-жа Стефанова да ни разкаже какъв беше Силвио Берлускони извън прожекторите, такъв, какъвто малцина го познаваха.
- Теодора, какъв беше Силвио Берлускони извън прожекторите?
- Италия загуби един изключителен човек с огромна харизма, много интелигентен, с огромно сърце и душа. Той беше едно дете в стара душа. Имаше много отворени канали, беше много сензитивен и не случайно над вилата му „Чертоза“ се наблюдаваха много метеорити, които зареждат с една особена енергия. Той беше много близко до хората и с много развито чувство за хумор. Силвио беше любим на всички – от младите до най-възрастните. Намираше общ език с всеки и първото нещо, което питаше хората, е с какво би могъл да им помогне. Успяваше да накара и непознатите да се чувстват добре в компанията му. Извън прожекторите Силвио беше приятелят, беше забавен – разказваше вицове, обичаше да ни разсмива, беше естествен и неподправен. Беше невъзможно да не се заразиш от чара и усмивката му, от отношението и поведението му, беше истински кавалер. Прекрасен баща и дядо беше. Беше голям оптимист, винаги успяваше да вдъхне кураж и вяра и с много развито чувство за справедливост. Винаги отстояваше принципите и ценностите си. Силвио беше много интелигентен човек с реална преценка на ситуациите. Неговият живот не е бил никак лек. Когато влиза в политиката, са едни от най-тежките му етапи в живота. Той беше най-преследваният мъж и политик на планетата, с всички тези скалъпени и измислени обвинения. Когато за последно се чухме по телефона и му бяха дали да ми се обади от болницата, искаше да ми благодари за това, което му бях казала преди години, че ще изчисти името и авторитета си и всички обвинения ще отпаднат и ще бъде невинен и оправдан пред целия италиански народ и пред целия свят. Той много държеше на личността си, на себе си, на чувството си за справедливост, което чакаше толкова много години да се случи. И това се случи. Така че никога няма да забравя този момент. Беше му много тежко заради този период. Тогава го преследваха, осъдиха, унижиха, накараха го да напусне поста като министър-председател и какво ли не преживяха той и семейството му, децата му. В този момент се бореше и с тумор на простатата и тази трудна битка спечели и оздравя и се върна още по-силен. През всички тези години искаше да направи и създаде цяла дясна партия, успя да сбъдне мечтата си, независимо трудностите и предателствата. Той умееше да прощава. Успя да обедини всички въпреки различията им. Той обичаше много Италия и искаше да я направи много силна и добре развита. Няма да забравя, като ми казваше: „Теодора, има едни комунисти, които ме преследват и ми унищожиха авторитета и живота, преминавам през много тежък период“. И тогава му бях голяма опора и му споделях какво виждам, че всичките обвинения ще отпаднат и ще бъде невинен. Всичко това се случи. Повтарям го, защото това е много важен етап от живота му.
- Как те срещна съдбата с него?
- През далечната 1992 година се запознах с него чрез майка му Роза и чрез жената, която му чистеше къщата. Тогава отидох на празника на „Милан“ и там се запознахме, там ме покани на масата, започнах да му разказвам историята пред всички. Той много се впечатли. Направих му консултация. Вечерта се забавлявахме, без да очаквам нищо. Така на 16 януари 1993 година ме поканиха в неговата телевизия в най-гледаното предаване „Маурицио Костанцо шоу“. Там беше спортният директор, който се занимава с футбол - харесаха ме и ми предложиха работа. Така вече 30 години правя телевизионна кариера. Благодаря му, че повярва в мен, даде ми възможност да работя и оправдах доверието му, с което съм много горда и доволна от себе си.
- Кое е най-незабравимото ти преживяване с Берлускони, за което малцина знаят?
- Те са много. С него празнувахме всякакви празници - лични и не толкова. Това да вдигнеш Шампионската купа, да те покани в Атина на Шампионска лига, да видиш как „Милан“ печели – това са незабравими моменти. Когато пътувах в самолета с всички футболисти, с техните съпруги и приятелки, винаги съм била на трибуна ВИП, винаги съм била с него да обсъждаме и политически, и лични теми. Това, че ме покани на ваканция да бъда с него в неговата вила „Чертоза“ в Сардения. Тук искам да благодаря и на г-жа Дарина Павлова, защото когато покани и нея в Чернето и в Аркура, аз бях с нея и така имах възможност повече да си говоря със Силвио. Тогава тя направи грандиозния проект в неговата телевизия – разказа десет различни истории на хора, живеещи в Америка, и пожъна огромен успех. Самият президент на Италия я награди и Силвио беше много горд, че тя успя. Той много вярваше в нея, подкрепяше я, уважава децата й. Това не се среща всеки ден. Няма как да не забравя тези моменти, да бъда две седмици в неговата вила и да се заредя с прекрасна енергия и да бъда в такава компания с Берлускони. Щастлива съм, че Бог ме срещна с него!
- Успя ли Силвио Берлускони да сбъдне мечтите си и остана ли нещо недовършено?
Да, той успя да сбъдне всичко. За жалост мечтаеше да види „Монца“ как печели шампионата и да бъде в челната тройка на Шампионска лига, това не го дочака. Малцина знаят, че „Монца“ дори не беше в серия А, а той успя да направи силен отбор. Имаше и много мечти за Европейския парламент. Той беше много горд с Джорджа Мелиони как управлява страната и успя да предаде своите заръки. Дори неговите опоненти са много тъжни, защото една епоха си отиде. Един велик човек си отиде!
- Какво ще се случи с футболния му клуб „Монца“?
- Футболният му клуб ще има възможност да се класира в първите 4 места в следващия сезон. Галиани няма да остави така нещата и ще продължи да ръководи клуба и да направи една добра селекция. Телевизията му също ще продължи да съществува. Неговият син я ръководи с голяма страст и отговорност.
- А какво е бъдещето на Италия?
- В политически аспект смятам, че ще има големи трансформации. Според мен дъщеря му Марина Берлускони ще е следващият лидер. Изцяло женски екип ще има възможността да трансформира Италия. Марина не искаше да се занимава с политика, но Силвио я подготвяше последните години и тя ще има реалния шанс да е следващият велик лидер, стига да пожелае това.
Марина Берлускони
- С какво ще запомниш Берлускони?
- Ще го запомня с чара му, с усмивката му. Ще го запомня с честността му и как винаги казваше, че мисията ми е да помагам на хората и ме съветваше никога да не се променям. Ще остане в нашите сърца завинаги. Той мечтаеше да види всичките си деца и внуци обединени и заедно. Спомням си как преди доста години имаше една българска делегация от политици в Италия и искаха да видят „Тайната вечеря“. Оказа се, че има някакви проблеми и не ги пускаха. Тогава се обадих на секретарката на Силвио Берлускони, ако може да говоря с него, обясних му всичко. Тогава ми каза да му изпратя всичките имена и следобед делегацията посети „Тайната вечеря“. Спомням си също така как Ивайло Петев беше треньор на националния отбор по футбол и искаше да гледа мач на „Милан“ срещу „Ювентус“ в последния момент, когато вече всичко беше разпродадено. Тогава се обадих на Силвио Берлускони, обсъдихме политиката и след това му споделих, че Ивайло Петев иска да гледа този мач заедно със съпругата си и веднага им издаде два пропуска и така успяха да гледат дербито. Винаги съм се старала да помагам и да представя България по най-добрия начин.
- Ти му беше дясната ръка и той се допитваше за всичко с теб. Сега накъде?
- Оттук нататък доста неща ще се променят. Ще се преразпределят някои работи, свързани с неговите фирми, и смятам, че всичко достатъчно добре е подредил и завещал, така че всички да са доволни - и децата му, и внуците, и хората, на които вярваше и обичаше. Така че не вярвам да има големи катаклизми. Всички много скърбим за него, защото той остави много голямо богатство от съвети. Ще го носим в душите и сърцата ни. Такъв човек никога не умира.
Автор: Сибила Кусева
