Б ях шеф на човекоядци и то от най-близкия ми кръг хора в Мозамбик. Прекарах 6 пъти малария, но оцелях. Това споделя в новия епизод на Телеграфно подкастът геологът Злати Златев, който е бил шеф на мина за скъпоценни камъни в африканската държава.
Историята му звучи като във филма „Индиана Джоунс в храма на обречените“, но е истина. Шамани, магии, ритуали и скъпоценни камъни.
Месо
Вместо спокойна работа, Злати попада в Мозамбик след гражданската война, където се е налагало хората да ядат и човешко месо, за да оцелеят.
Един от най-шокиращите моменти настъпва по време на обяд с най-доверените му служители от мината. На шега той ги пита дали някой от тях е ял човешко месо по време на гражданската война. Следва дълго мълчание.
Най-възрастният отговаря спокойно: „Шефе, по-добре питай кой не е ял.“
По думите на Златев това не е било част от традициите на местното племе, а отчаян опит за оцеляване по време на жестоката гражданска война, когато гладът и липсата на храна принуждавали хората да прибягват до крайни действия.
Крокодилът
Животът в Мозамбик ежедневно среща Злати Златев с дивата природа.
Лъв влиза в селото и отмъква няколко кокошки само на метри от къщата му.
Друг път попада лице в лице с огромен крокодил, дълъг над 4 метра.
Първата му реакция е да натисне газта и да се опита да го прегази с джипа.
„Не мислиш много в такива моменти“, признава той. Геологът изкарва и 6 пъти малария, но оцелява. Заразява се на брега на реката, където го нахапва комари пренасящи заразата.
Духове
Въпреки че хората в Мозамбик основно са християни, правят шамански ритуали в противовес с религията. Злати участва в два. Те се правят с брашно и се молят духовете закрилници да дадат някакъв дар на молещия.
Ритуалът с духовете и брашното
В случая българинът и подчинените му молят за откриване на залежи от скъпоценни камъни. Направена му е и черна африканска магия.
„Нищо не ми стана, но той умря“, издава Злати за поръчителя на прокобата. Въпреки всичко преживяно – канибализъм, малария, диви животни, гражданска война и постоянни опасности признава, че ако днес получи билет за Мозамбик, би заминал без колебание.
„Африка сама по себе си е магия. Колкото и да страдаш там, винаги искаш да се върнеш“, казва той. Историята му е събрана в книга, в която разказва още десетки невероятни случки от живота си в едно от най-дивите и загадъчни кътчета на света.
Какво още разкрива за тримата полицаи с един пистолет и шеметните си преживявания в Мозамбик – гледайте в YouTube канала ни Телеграфно подкастът.
Виктория Пенкова
