М акс Брандрет привлича погледите: облича се изящно и малко старомодно, носи пръстени и ходи с бастун. Той е талантлив рисувач, който печели от картините си милиони британски лири. Но макар наистина да е посветил целия си живот на живописта, това майсторство му коства излежаването на 3 присъди в затвора и скандална репутация в света на изкуството.
За половинвековната си кариера той е фалшифицирал няколкостотин произведения на известни майстори, много от които са били признати за оригинали и са били продадени на аукциони за солидни суми. Удавало му се е многократно да измами не само частни колекционери, но и най-авторитетни специалисти в сферата на изобразителното изкуство. Животът на фалшификатора джентълмен се оказва достоен за герой на приключенски роман: той е израснал в приют, в бедност, като младеж работи в цирк, завързва връзки в криминалните среди, попада зад решетките, но остава фанатично предан на престъпния си занаят.
Нищета
Макс Брандрет е роден в края на 40-те в Брайтън. „Нямаше какво да ядем, живеехме в нищета, в истинска нищета“, спомня си той. Не остава задълго с майка си: 8-годишен попада в сиропиталище. „За съжаление, майка ми живееше с един противен човек. Една нощ той ме преби и аз реших да избягам от къщи“, разказва Макс. До навършване на пълнолетие той успява да смени няколко приюта и домове.
Дълго време се намира под попечителството на детската благотворителна организация Barnardo’s – докъм 15-ата си година, когато фактически става безпризорен и е принуден сам да си изкарва средствата за храна и подслон. Във в. Evening Standart попада на обява: „Търсят се работници в цирк“.
Цирк
Брандрет се хваща за тази възможност и се премества в Чипинг Нортън близо до Оксфорд. „Един човек ме попита „Какво искаш, синко?“. Казах, че търся някаква работа. Тогава той ме отведе под навес, където в редица стояха 12 слона. „Искаш ли да се грижиш за тях?“. Обясних, че нямам нищо против. „Ще чистиш след тях, ще ги миеш, а ще спиш в ъгъла с камилите“. И в този ъгъл наистина имаше няколко шибани камили“, спомня си Макс Брандрет.
В цирка той работи близо 2 години – нелеко време, което до голяма степен предопределя по-нататъшната му съдба. Именно в Чипинг Нортън, във вечното търсене на допълнителни ангажименти, младежът открива страстта си по изкуството, когато започва по поръчка да украсява с рисунки каросерии на камиони. Оттогава, по собствените му думи, той не може да си представи своя живот без бои и четка.
Веднага щом навършва 18, напуска цирка: успял е да спести достатъчно пари, за да опита късмета си в Лондон. Там амбициозният гледач на слонове смята да стане истински художник. „Започнах да търся стари използвани платна, почиствах ги, изстъргвах ги, грундирах и след това решавах какво да нарисувам на тях. Портрет на Джордж Вашингтон? Адмирал Нелсън? Наполеон? Морски битки? Рисувах всичко“, казва Макс. В столицата той бързо създава нови познанства, повечето от които са свързани с подземния свят. Един от първите ментори на младия художник е търговец на антики, когото самият Брандрет нарича мошеник. Той печели от фалшификати и търси майстори, способни да правят копия на картини. Когато вижда работите на Макс, аферистът му предлага сътрудничество. Така, макар и отчасти, мечтата на младежа се сбъдва: той прекарва много време пред платното и получава пари за това. Не само тренира ръката си, но и усвоява сложните методи за създаване на ментета – например изкуственото състаряване на платното. „През нощта накисвате прополис в студена вода и на следващата сутрин от него се получава желе. Нагрявате го на котлона и то се превръща в течност. Това е нещо като лак, който нанасяте върху картината. После я слагате срещу печката: топлината влияе на лакираните участъци и дори можете да чуете как боята пука. В един момент си казвате: може би сега по нея има достатъчно пукнатини...“, обяснява майсторът на фалшификати.
Брандрет е привлечен не само от творческата страна на измамата: той не крие любовта си към парите. Като млад нерядко продава картините си и самостоятелно: подбира десетина неголеми работи и се отправя към Портобело Роуд в Нотинг Хил – известно място за търговия с антики. „Много от моите произведения вероятно и до днес висят по стените на хора, които нищо не подозират“, предполага Брандрет.
Ценители
Художникът не успява да остане задълго в сянка: майсторството му се прочува из цял Лондон, макар да привлича не точно ценителите на високото изкуство. Веднъж на Портобело Роуд към него се приближава някакъв тип в скъп костюм и поръчва портрет „за приятел“, като му показва снимка на дама около 50-те. Когато Макс донася готовия портрет, поръчителят обяснява, че приятелят ги чака в близкия пъб. Щом влизат там, Брандрет веднага разпознава тримата близнаци Крей, Рони и Реджи, известни лондонски гангстери (по чийто живот по-късно е заснет филмът „Легенда“ с Том Харди). Оказва се, че те са поръчали портрет на майка си и за късмет на художника одобряват произведението. Почерпват го със сандвичи и му плащат 200 лири, което през 1967 г. си е цяло състояние. След няколко месеца братята влизат в затвора, задето са застреляли член на конкурентна банда...
Някои задкулисни връзки с престъпния контингент помагат на Макс Брандрет да стигне до аукционните къщи и да започне да заработва големи суми. Доста полезен за кариерата му на фалшификатор е реставраторът Том Кийтинг, който в средата на 60-те вече е наложил се майстор в този жанр, подправил според собствените му признания близо 2000 платна. Работите на двамата колеги „виртуози“ даже се продават в съседни антикварни магазини. Обединявайки се, Брандрет и Кийтинг щурмуват галериите, където ментетата им скоро си намират изкушени клиенти – богати колекционери, ценители на старинни произведения. Кийтинг отлично имитира акварелна техника на известни класици, докато Брандрет се справя най-добре с маслената живопис и маринистките сюжети. Въпреки разликата във възрастта – Кийтинг е с 30 години по-стар, двамата художници сякаш говорят на един език. Обединява ги общата страст към приключенията и риска. Те се сработват и остават близки приятели до самата смърт на Кийтинг през 1985-а. Брандрет се изказва с искрена топлота за своя съратник и вечен съперник в майсторлъка. В същото време не се свени да признае, че след смъртта му се е случвало да фалшифицира и негови авторски произведения. Дружбата си е дружба, но от популярността на приятеля си Макс Брандрет успява да захлеби добре...
Имитация на Момичето с перлената обица на Вермеер
Риск
Не на всички рисковани ходове на Брандрет е отредено да останат безнаказани: художникът три пъти попада в затвора, като излежава общо 3 години. Първия път – точно заради фалшифициране на работа на Том Кийтинг, втория – заради копие на пейзаж на белгийския живописец и архитект Анри ван де Велде. Когато го хващат за трети път, признава пред съда: „Това е като наркотик. Като видя старо платно, ръцете ми се разтреперват. Чувствам, че трябва да го превърна във фалшификат“. Дори зад решетките Брандрет успява да се занимава с любимата си дейност. За тази цел моли директора на затвора да го премести в единична килия. Той дава разрешение при условие Брандрет да не рисува „опасни картини“. Последният обаче не без гордост признава, че и оттам е продължил да упражнява занаята.
Днес Макс Брандрет вече е на 77 и се кълне, че е приключил с продажбата на ментета. Но не се е отказал от страстта си да рисува копия на творби на любимите си художници от различни епохи: Караваджо, Джак Ветриано, дори Банкси. Само че сега ги подписва със собственото си име и нарочно променя някои детайли в тях, за да не могат юридически да бъдат определени като фалшификат. В наши дни картините на Брандрет могат легално да се купят на търг, а преди 2 години той направи самостоятелна изложба, на която за пръв път представи пред съда на обществото творбите си в галериен формат. И не без чувство за хумор нарече експозицията Fake but legit – „Фалшиви, но легитимни“.
Женска маймуна в стила на Банкси
Автор: Цвета Дилова
